Решение № 1254 от 21.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1254 гр. Пловдив, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330102942 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от П. И. З. и Ю. И. Т. против В. З. Е. и В. К. Г., с която се предявяват обективно и субективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.109 ЗС.

В исковата молба се твърди, че ищцата П. З. е собственик на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт от ***** г., на ПИ № *****, находящ се в с. Г., общ. К., м. „С. В.“, образуван от ПИ № *****, за който със Заповед № ***/****** г. на **** на общ. К. е отреден УПИ № **** -жилищно застрояване, в който съгласно Разрешение за строеж № **/****г. и арх. проект от ***** г. е построена еднофамилна жилищна сграда на два етажа. Посочва се, че по КККР този имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор *****.

Твърди се, че ищецът Ю. Т. е собственик на основание покупкопродажба, обективирана в нотариален акт от ***** г., на ПИ № *****, находящ се в с. Г., общ. К., м. „С. В.“, от част от който е образуван поземлен имот с идентификатор ***** и поземлен имот с идентификатор **** и, за който със Заповед № ****/**** г. на **** на общ. К. е отреден УПИ ***** и УПИ *****.

1

Ищците твърдят, че ответниците са собственици на ПИ № *****, ПИ № ***** и ПИ № *****, които имоти в КККР били заснети като поземлен имот с идентификатор *****.

Посочват, че достъпът на имотите на страните и на останалите собственици в квартала се осъществявал единствено от съществуващ повече от 50 години черен път, разположен изцяло в ПИ **** по плана за новообразуваните имоти по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ за с. Г., местност „******“, като твърдят, че същият съгласно регистър към плана за новообразуваните имоти е отреден за път и е общинска публична собственост.

През лятото на 2020 г. ищците и други собственици на имоти с лица към този път, въз основа на Разрешение за строеж № **/***** г., изградили за тяхна сметка уличен водопровод с дължина 210 м. в ПИ **** – **** път, след което настлали пътя с макадам. Твърдят, че веднага след това ответниците монтирали бариера с цел да се ограничи достъпът с коли до имотите на ищците. Първата бариера била разположена в **** част на ПИ ****, като била захваната за оградата на ответниците, а втората – в *****част, поставена в имота на Д. Л.. Бариерите се повдигали ръчно, но при всеки опит за това – върху преминаващите се спускало кучето на ответниците. Ищците твърдят, че това обстоятелство прави невъзможен и пешеходния достъп до имотите им.

За ищцата П. З. това било единствено жилище, като същата не можела да ползва имота си. Заявяват, че са отправяли жалби и молби за съдействие от общината и органите на реда, както и, че са провеждали разговори с ответниците, но нито бариерите били отстранени, нито кучето било прибрано.

Предвид изложените твърдения предявяват настоящите искове, с които се моли ответниците да бъдат осъдени да преустановят действията си, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост, като премахнат поставените две бариери – първата бариера в **** част на ПИ **** - ***** път и втората – в ***** част, както и да преустановят да пускат свободно кучето си извън собствения си имот. Моли се за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците В. Е. и В. Г. със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват твърденията на ищците, като считат, че не са налице сочените от тях пречки за достъп до имотите им. Твърдят, че не са създавали 2 такива пречки, както и че ищците имат достъп и осъществяват такъв и към настоящия момент.

Посочват, че т.нар. от ищците „черен път“ бил част от транспортната инфраструктура на населеното място и представлявал имот № **** /стар/ по парцеларния план на с. Г., който е общински имот, свързан с отстоящите западно от него места на вилната зона. Твърдят, че част от този имот се ползва като **** път /****/ за пешеходно преминаване и достъп до поредицата имоти, разположени източно от него, като в тази поредица бил разположен и поземлен имот с идентификатор *****, собственост на ответниците, създаден чрез промяна на предназначението и одобряване на ПУП, с който са обединени три стари имота – имот № ****, ***** и ***** по стария парцеларен план. Имотите на ищците били разположени на север от посочения имот, без да граничат пряко с него. След одобряване на ПУП за собствения им имот с идентификатор ****, същият бил с поставена по границите ограда, а не бариера, която не преграждала съществуващата от *** пътека /път/, през който преминавали ищците, както и другите собственици от същата редица имоти. Заявяват, че за ищците не са налице пречки за пешеходен достъп до имотите им.

На следващо място, считат, че ищците неоснователно са насочили претенциите си към ответниците, доколкото искането им било за транспортен достъп, което с оглед състоянието на въпросния път, както и неговото местоположение до близкостоящо от **** страна дере, не можело да се реализира. Твърдят, че през 2021 г., с оглед възможността за осигуряване на транспортен достъп, било прието Решение № ***/***** г. на ОбНС К., което неправилно третирало част от имота на ответниците като част от полския път.

Ответниците подали възражение срещу проекта в общ. К., в което уточнили, че старият техен имот № **** не представлява полски път, а е бивша земеделска земя, за която притежават нотариален акт от **** г., като при одобряване на ПУП, този имот бил включен в обединения нов техен имот с идентификатор *******. Посочват, че в случая се касае до нереализирани общински инфраструктурни мероприятия, а към настоящия момент било невъзможно да бъде осигурен транспортен достъп, без да се наруши частната собственост на други имоти, включително и относно имота на ответниците.

Твърдят, че с писмена покана от **** г., изпратена чрез *** ******, 3 ищците поискали от ответниците да бъде подписано споразумение за учредяване параво на преминаване по реда на чл. 192, ал. 1 ЗУТ. В тази връзка, считат, че искът се явява и недопустим, поради липса на правен интерес, доколкото съществувал друг правноустановен ред за осъществяване на право на преминаване. Поддържат становище за неоснователност на исковата претенция, доколкото ищците и сега имали пешеходен достъп до своите имоти, като ответниците нямали задължение да осигуряват транспортен достъп, ограничавайки собствените си вещни права върху имотите си, без това да е уредено по предвидените законови способи.

Относно прокарания водопровод, посочват, че са сезирали общинската администрация, която установила, че същият незаконно засяга имота на ответниците и с изрично писмо било предписано на ищците да преустановят тези свои действия. Прокарването на водопровода не означавало, че има прокарана улица, респ. път, който да осигурява транспортен достъп до имотите на ищците.

Оспорват твърденията на ищците, че кучето на ответниците било оставяно свободно и без надзор. Същото било вързано в къщата им. Твърдят, че в резултат от подадените от ищцата П. З. жалби в тази насока, от общинската администрация били дадени конкретни предписания, които ответниците спазвали.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:

Искът с правно основание чл. 109 ЗС служи за защита на правото на собственост срещу неоснователното въздействие и посегателство върху обекта на собственост. От характера на този иск следва, че всяко увреждащо въздействие върху имота може да бъде предмет на петиторна защита, т.е. всяко въздействие, което противоречи на установения правен режим на имотите и по този начин накърнява чужди права. На петиторна защита подлежи всяко неоснователно въздействие, създаващо обективни пречки за ползване на имота от собственика.

Между насрещните страни по делото е безспорно, а и от представените по делото писмени доказателства и заключение на СТЕ се установява, че ищцата П. И. З. е собственик на на основание покупко-продажба, 4 обективирана в нотариален акт № **, том *, дело ***/**** год. от ******** г., на ПИ № **** и ПИ *****, находящи се в с. Г., общ. К., м. „С. В.“, образувани от имот № *** по КВС на с. Г., на който имот е променено предназначението за жилищно строителство. На основание Разрешение за строеж № **/****** год. на **** ***** на Община К.. в ивота е построена двуетажна жилищна сграда. Имотите на З. с одоблена КККР на с. Г. са заснети с ИД ****** с площ 725 км. и ИД ***** с площ 13 кв.м.

Установява се, че ищецът Ю. Т. е собственик на основание покупкопродажба, обективирана в нотариален акт № **, том *, дело № ****/** год. от **** г., на ПИ № ***, находящ се в с. Г., общ. К., м. „С. В." и за който със Заповед № ***/******* г. на **** на общ. К. е отреден УПИ *****.

Установява се и че ответниците са собственици на основание покупкопродажба, обективирана в нотариален акт № ***, том **, дело ***/**** от **** г., на ПИ № ***** и ПИ № ****, находящи се в с. Г., общ. К., м. „С. В.“ и на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № **, том **, дело ****/**** на ПИ ****, находящ се в с. Г., общ. К., м. „С. В.“. На трите имота е променено предназначението на за жилищно строителство.

Имотите в КККР са заснети като един поземлен имот с идентификатор *******.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Д. Л. и И. Б. се установява, че през 2020 год. ответникът В. Е. е поставил две бариери на границите на имота си, които са позволявали пешеходно преминаване, но не и транспортен достъп, които бариери в последствие премахнал – през лятото на 2021 и на тяхно място поставил метална ограда с мрежа. Установява се също и че в имота си, който бил ограден с ограда ответниците оглеждали куче. Съдът дава вяра на така обсъдените показания на свидетелите, тъй като същите са логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

От изготвеното заключение по назначена СТЕ, което съдът кредитира като изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява, се установява също и че в границите на имот № **** от ПНИ са включени дере и процесния черен път означен по т. № *********** в приложение № ***, а самият път не е отделен със самостоятелен номер. Черният път подобрен с трошен камък е ситуиран по т.

№ ***** -приложение № * и е с широчина около 2-2.50 м , като в участъка 5 между т.№***** широчината е ограничена на 0.50 м.Трасето започва от имот ИД **** на ** и достига на **** до имот ИД ***, в който са разположени два параклиса. Най -силно стеснен е пътя в участъка между т.№№*****.

Съществуващото трасе на черния път осигурява само преминаване на хора. В. л. установява при оглед на място ,че бариерите са премахнати и към настоящия момент е поставена ограда по границите на имот ИД ***, така че предвидената за преминаване в приложение № * площ от имота- 18 кв м , оцветена в жълто е част от имот ИД *****. В с.з. експертът добавя, че бариерата, означена със синя линия съвпада приблизително с границите на поставената ограда, изградена между точки ** и **, която съвпада с границите на имота на ответниците. В. л. добавя че пътят представлява част от имот ****, във вилна зона и при възстановяване на земеделските земи тези територии са обособени като земи по параграф 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ.

Доколкото и от свидетелските показания, и от заключението на в. л., а и в изявление на пълномощника на ответника в с.з. от 14.12.2022 год. се сочи, че бариерите предмет на единия от исковете по чл. 109 от ЗС са премахнати след депозиране на иска, то съдът намира, че така предявеният иск, макар и допустим, следва да бъде отхвърлен като неоснователен на това основание – че е налице премахване на бариерите в хода на процеса /през лятото на 2021 год., видно от показанията на св. Л./.