Решение № 1439 от 30.03.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1439

Стара Загора, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - V състав, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА административно дело № 20267240700181 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. Ж. Б., с адрес гр. Казанлък, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Г. С. Г. от АК-Стара Загора, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП № GPAM-2007671 от 27.07.2025г., издадена от мл. автоконтрольор в Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора – С. Г. Г..

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на приложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения за постановяването на акта в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят оспорва като невярна и неподкрепена с каквито и да е било доказателства описаната в оспорената заповед фактическа обстановка от гл.т на вмененото му управление на МПС на посочените в заповедта дата, място и обстоятелства, както и възприетото фактическо основание за приложената ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – че не притежава валидно свидетелство за управление на МПС. Поддържа, че в нарушение на изискванията по чл.35 от АПК, преди издаването на обжалваната ЗППАМ не е извършена цялостна и правилна преценка на събрания доказателствен материал, като не е обосновано въз основа на какви установени обстоятелства е прието, че адресатът на оспорения акт – С. Б., е управлявал МПС без да притежава СУМПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Направено е искане обжалваната заповед да бъде отменена, като неправилна и незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Младши автоконтрольор в Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора – С. Г. Г., не изразява становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На Т. Г. Г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 4388974 от 27.07.2025г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 27.07.2025г. около 13.12 часа в с. Дъбово, общ. Мъглиж, по ул. „9-ти Септември“ до № 24 в посока север-юг, Т. Г. управлява товарен автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на С. Ж. Б., като след извършена проверка е установено, че водачът не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Посочено е в АУАН, че СУМПС [номер], валидно до 22.03.2017г., е със статус унищожен. Прието е, че водачът Т. Г. Г. виновно е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2007671 от 27.07.2025г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора – С. Г. Г., на жалбоподателя С. Ж. Б. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от 360 дни. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован със съставен против С. Б. АУАН серия GА № 4388974/ 27.07.2025г. за това, че на 27.07.2025г. около 13.12 часа в с. Дъбово, общ. Мъглиж, по ул. „9-ти Септември“ до № 24 в посока север-юг, адресатът на заповедта т.е С. Ж. Б. управлява товарен автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на С. Б., без да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, с което виновно е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № GPAM-2007671 от 27.07.2025г., в т.ч АУАН серия GА № 4388974/ 27.07.2025г., Справка за нарушител/ водач за лицето С. Ж. Б., СУМПС [номер] от 03.02.2025г. на С. Ж. Б. и др.

По допустимостта на жалбата:

Неоснователно е възражението на ответника, че жалбата е подадена след изтичане на законово установения срок за съдебно оспорване на акта, което възражение се основава на твърдения, че ЗППАМ № GPAM-2007671/ 27.07.2025г. е връчена на 27.07.2025г. в присъствието на свидетеля М. М., след като Б. е отказал да си получи заповедта. На първо място обжалваната ЗППАМ е индивидуален административен акт, поради което съобщаването й, съгласно чл. 61, ал.1 от АПК, се извършва по реда на чл.18а от АПК. Въпреки дадените от съда указания за представяне на доказателства за датата и начина на връчване на оспорената ЗППАМ на жалбоподателя С. Б., ответникът не ангажира каквито и да е било доказателства за извършено, съобразно законовите изисквания и по реда на чл.18а от АПК, надлежно съобщаване на административния акт на адресата на акта С. Б.. Във връзка с твърденията на ответника за извършено „връчване на заповедта на 27.07.2025г. в присъствието на свидетеля М. М., след като г-н Б. е отказал да си получи заповедта“, следва да се отбележи, че на първо място по никакъв начин не е доказано, нито че на 27.07.2025г. са били извършени действия по връчване по реда на чл.18а от АПК на ЗППАМ на С. Б., нито че адресатът на заповедта е отказал да получи препис от ЗППАМ. Не води до друг извод обстоятелството, че на представеното от ответника заверено копие на заповедта, получаването от С. Б. на препис от заповедта е удостоверено с положен подпис от мл. автоконтрольор М. М., като свидетел. Няма каквото и да е посочване дали с положения подпис свидетелят удостоверява получаването от С. Б. на препис от заповедта, или удостоверява отказ на адресата на акта да получи препис от заповедта, или удостоверява друго обстоятелство (мл. автоконтрольор М. М. е свидетел при установяване на нарушението, за което е съставен АУАН серия GА № 4388974 от 27.07.2025г.). При липсата на ангажирани от ответника доказателства и надлежно удостоверяване за извършено на 27.07.2025г. връчване по реда и при условията на чл.18а във вр. с чл.61, ал.1 от АПК на ЗППАМ № GPAM-2007671/ 27.07.2025г. на адресата на заповедта – С. Ж. Б., съдът приема, че оспореният административен акт е съобщен на жалбоподателя на 28.01.2026г. - датата, удостоверена като дата на връчване на препис от ЗППАМ № GPAM-2007671/ 27.07.2025г. на С. Б., на представеното от жалбоподателя заверено копие на заповедта.

С оглед на гореизложеното оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира, че разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ № GPAM-2007671 от 27.07.2025г. е издадена от материално и териториално компетентен орган - мл. автоконтрольор в РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора – С. Г. Г., надлежно оправомощен със Заповед № 349з-1433/22.04.2025г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма, но не са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. На първо място липсва изискуемия се конекситет между обстоятелствената част на заповедта и нейния диспозитив, тъй като е налице несъответствие между изложеното за обосноваване от фактическа страна на възприетото от органа наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП на С. Б., и посоченото в диспозитива на обжалваната ЗППАМ № GPAM-2007671 от 27.07.2025г. основание за наложената на адресата на акта ПАМ. Възприетото, съгласно обстоятелствената част на заповедта, фактическо основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП на С. Б., се свързва с управление от адресата на заповедта Б. на собствения му товарен автомобил с рег. № [рег. номер] на посочените дата, място и обстоятелства, без водачът С. Б. да притежава СУМПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Съгласно диспозитива на заповедта обаче, налаганата на С. Б. ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП е в качеството му на собственик, чието МПС „е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от това право по съдебен ред“. В този смисъл в заповедта липсва изискуемата се конкретизация и индивидуализация на противоправното поведение, послужило като основание за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП и съотв. не може еднозначно да се установи на коя точно хипотеза по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, се основава налагането на ограничението. Ето защо обжалваната заповед се явява постановена при неспазване на императивното законово изискване за посочване на фактическите основания за упражненото административно правомощие от гл.т на обуславящото прилагането на мярката противоправно поведение и лицето, на което се вменява допуснатото нарушение на ЗДвП.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ № GPAM-2007671 от 27.07.2025г. е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Приложената на С. Б. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 27.07.2025г. около 13.12 часа в с. Дъбово, общ. Мъглиж, по ул. „9-ти Септември“ до № 24 в посока север-юг, адресатът на заповедта С. Б. е управлявал товарен автомобил с рег. № [рег. номер], негова собственост, без да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, с което виновно е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП. По делото обаче липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, че на посочените в заповедта дата, място и обстоятелства, С. Б. е управлявал собствения си т.а с рег. № [рег. номер]. Видно от приложения по преписката АУАН серия GА № 4388974 от 27.07.2025г., управлението на 27.07.2025г. около 13.12 часа в с. Дъбово, общ. Мъглиж, по ул. „9-ти Септември“ до № 24, на т.а с рег. с рег. № [рег. номер], собственост на С. Б., се свързва с друго лице – Т. Г. Г.. В този смисъл противно на посоченото в обжалваната заповед, АУАН серия GА № 4388974 от 27.07.2025г. не е съставен против С. Б., а против Т. Г. Г.. На следващо място от представената по делото Справка за нарушител/ водач за лицето С. Ж. Б., като и от представеното от жалбоподателя копие на СУМПС [номер], без съмнение се установява и че С. Б. е правоспособен водач, притежаващ валидно до 03.02.2030г. СУМПС за категории АМ, В1, В, С1, С и Ткт. Следователно недоказано се явява и посоченото в заповедта противоправно поведение, на което се основава налагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП – управление от С. Б. на собственото му ППС, без да притежава СУМПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Независимо от формулирания диспозитив на заповедта, обвързващ налаганата на Б. ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП в качеството му на собственик, чието МПС „е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от това право по съдебен ред“, в обжалваната заповед обуславящите прилагането на процесната ПАМ противоправна деятелност и противоправен резултат, не са мотивирани с неправомерно поведение на друго лице – водач на притежаваното от С. Б. ППС, нито е конкретизирано с какво точно противоправно поведение на такова лице се свързва налагането на ПАМ на собственика на ППС. Ето защо съдът намира, че необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от гл.т на закона административният орган е приел, че при описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка се е следвало налагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” на жалбоподателя С. Б..

Разпечатката съдържа 24 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cdbc0374-bace-44f1-82d5-a2343efe4631