Решение № 5262 от 03.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5262 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100504078 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 19961 от 05.11.2024г., постановено по гр. дело № 30304/2022г. по описа на СРС, 24-ти състав е отхвърлен предявеният от „Лидл България ЕООД Енд КО“ КД срещу Б. Б. Ц. осъдителен иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата от 5050 лева, частичен иск от общо 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативното засягане на търговската репутация и доброто име на ищеца, вследствие на публично изразени от ответника неверни фактически твърдения, чрез две публикации в личния му профил в платформата „Facebook“ на 02.02.2022г. и на 04.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното погасяване на притезанието. С решението на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Лидл България ЕООД Енд КО“ КД са осъдени да заплатят на Б. Б. Ц. сумата от 1600 лева, представляваща сторените съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Лидл България ЕООД Енд Ко КД“. В жалбата е посочено, че същата не се отнася до правилните установявания на съда за наличието на виновно противоправно поведение на ответника. Не били съгласни с изводите на СРС относно липсата на вреди и на причинна връзка, които почивали на погрешни възприятия на фактическата обстановка и правната й квалификация. Изложени са съображения за нарушение на процесуалните правила. Твърдят, че бил налице неправомерен отказ за допълване на протокола от открито съдебно заседание на 11.04.2024г. При изслушването на звукозаписа освен липсващите въпроси на страните, 1 бил установен и пропуск в протоколирането на съществени елементи от свидетелските показания на св. Р.Ж.-М., относими към вида и интензитета на претърпените от ищеца вреди. Поддържат, че въпреки консенсусната позиция на страните, че в протокола липсвали изявления от показанията на свидетеля, съдът бил оставил искането за допълване без уважение. Считат, че непълното и неточно отразяване на показанията на свидетелите било довело до неправилен краен извод за недоказаност на претърпените от ищеца вреди в резултат от разгласените от ответника неверни факти. Изложени са съображения, че отричането на материалната легитимация на юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди не съответствало на общите принципи на правото на ЕС, доколкото и съдът на ЕС и ЕСПЧ в своята практика приемали, че репутацията на юридическите лица била нематериално благо, което подлежало на обезщетяване в случай на нарушение. Твърдят, че обжалваното решение било необосновано в две насоки- пълна липса на мотиви защо съдът бил приел, че публикацията от 04.02.2022г. не съдържала клеветнически твърдения, както и липса на мотиви относно правното значение на положителната репутация на Лидл като коректен работодател и стопански субект. Считат, че ако съдът бе разгледал доводите за накърнена специфична за ищеца репутация, свързана с вътрешните му политики, маркетинговите дейности и обществена активност, насочени към изграждане на социална ангажираност и респект към закона, щяло да се установи, че по делото били налични доказателства за негативно засягане на доброто име и търговската репутация на Лидл България. Поддържат, че по делото било установено, че Лидл България се ползвал с положителен публичен имидж на почтен търговски субект, който спазвал законите на страната и допринасял за подобряване на качеството на живота на българските граждани, както и че публикациите на Б. Ц. повлияли отрицателно на репутацията на ищеца в очите на собствените му служители и сред редица потребители, които ги били препечатали, с което се били солидаризирали с изразените в тях негативни оценки за дейността на ищеца. Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявения иск.

Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Б. Б. Ц., с който се оспорва жалбата. Изложени са съображения, че единствено и само физическите лица могат да търпят неимуществени вреди, а ако се накърни доброто име и авторитета на едно юридическо лице, то вредите за него били съизмерими с намаляване на имущественото състояние, поради което имали характер на имуществени. Сочи, че неправилно СРС бил приел, че по делото се установявала извършена от ответника клевета. Твърди, че в изказването си ответникът посочвал три безспорни факта, които били установени с доказателствата по делото, а именно: че „броени дни“ след избирането на К.П. за министърпредседател бил сключен договор между представляваното от К.П. дружество „Провиотик“ АД и „Лидл България“. Това бил самостоятелен, нов договор между страните и наличието на предходни договори от предходни периоди, било ирелевантно за процесните изказвания; вторият факт бил, че „Провиотик“ АД се бил представлявал от К.П. и че същият бил член на Съвета на директорите; третият факт бил, че лице, което работило в управляващия персонал на Лидл, което ищецът бил квалифицирал като „ключов мениджър“, било назначено за 2 изпълнителен директор на Агенция по обществени поръчки. Твърди, че сключването на договора с бившия служител на „Лидл“ било станало с личното участие на К.П. в качеството му на министър-председател. Поддържа, че изложеното в изказванията представлявало изразено мнение и оценка на фактите. Счита, че в процесните публикации не се съдържала клевета, тъй като липсвали ясни времеви и пространствени параметри и детайли. Сочи, че процесните публикации представлявали лично критично мнение, субективно усещане и интерпретация на горепосочените факти и то по общественополитическа проблематика, свързана с публична фигура, заемаща висша държавна длъжност- министър-председател на Република България. Твърди, че процесните изказвания не съдържали внушение, че ищецът бил извършвал „политическа корупция“, а че в други държави такива прояви биха се квалифицирали като „политическа корупция“. Не било налице и приписване на престъпление. Сочи, че били неправилни и изводите на съда по отношение на наличието на виновно поведение от страна на ответника. Нямало как да било налице такова за причинени вреди, тъй като публикациите не били насочени към ищцовото дружество. Същите представлявали единствено изразено свободно мнение по отношение на политическото управление и правителство. Липсвала конкретика при изказването на мнение по отношение на конкретно търговско дружество за причинени вреди, тъй като публикациите не били насочени към ищцовото дружество. Твърди, че крайното заключение на съдебния състав да отхвърли исковата претенция било правилно и законосъобразно. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от Б. Ц., с която се обжалват мотивите на решението на първоинстанционния съд, в които е прието, че процесните публикации представляват клеветнически твърдения, както и с които е прието, че било налице виновно поведение от страна на ответника. Излага съображения, че публикациите не били насочени към ищцовото дружество. Сочи, че крайното заключение на съдебния състав да отхвърли исковата претенция било правилно и законосъобразно, предвид което следвало изцяло да бъде потвърдено. Искането към съда е да отхвърли иска и да потвърди първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от „Лидл България ЕООД Енд Ко КД“, с който са изложени съображения за липса на правен интерес от насрещната въззивна жалба.

С определение № 21252 от 29.10.2025г. съдът е оставил без разглеждане насрещна въззивна жалба с вх. № 42234 от 06.02.2025г., подадена от Б. Б. Ц. срещу Решение № 19961 от 05.11.2024г., постановено по гр. дело № 30304/2022г. по описа на СРС, 24-ти състав, поради липса на правен интерес. Определението като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите 3 въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на иска следва да се установи противоправно деяние, претърпени неимуществени вреди, както и причинна връзка между деянието и вредите. Доказването на обективните елементи от фактическия състав на деликта е в тежест на ищеца, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника.

В конкретния случай ищцовото дружество претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди от изнесени клеветнически твърдения в процесните публикации от 02.02.2022г. и от 04.02.2022г. като същите са свързани помежду си и са били публикувани в непродължителен период от време една след друга, поради което и се касае за общо причиняване на неимуществени вреди, за които следва да бъде определено глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния – така и Решение № 204 от 12.06.2015г. на ВКС по гр. дело № 7046/2014г., ІV г. о., ГК и Решение № 164 от 30.06.2016г. на ВКС по гр. дело № 5255/2015г., ІV г. о., ГК.

Предвид съображенията, изложени в проведеното съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника, следва да бъде посочено, че всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД на етапа на въззивното производство са спорни между страните, а не единствено въпросът дали юридическите лица могат да претендират неимуществени вреди. Това е така, тъй като съгласно трайно установената практика на ВКС въззивният съд е длъжен да се произнесе по доводите и възраженията на страните, които са изложени във въззивната жалба и в отговора към нея, както и по доказателствата, относими към тези доводи и възражения и към така очертания предмет на въззивно обжалване /Решение № 50123 от 10.11.2022г. по гр. дело № 1041/2022г. на Първо ГО, Решение № 245 от 23.04.2024г. по гр. дело № 1860/2023г. по описа на ВКС, Трето ГО и др./. Предвид гореизложеното в предмета на въззивното производство са включени всички елементи на фактическия състав, доколкото с отговора на въззивната жалба са изложени съображения, че инкриминираните с исковата молба изявления не представляват клеветнически твърдения, респ. че не са налице и останалите предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

На етапа на въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че продуктът „Proviotic Имуно-активатор“ се произвежда от „Натстим“ ЕООД, както и че негов дистрибутор е „Смартбио“ ООД, както и че комбинираната търговска марка Провиотик се притежава от „Провиотик“ АД, както и че в периода от 12.02.2014г. до 18.05.2021г. К.П. бил член на Съвета на директорите и представляващ „Провиотик“ АД; че К.П. в периода от 12.05.2021г. до 16.09.2021г. е бил министър на икономиката в служебно правителство с министър- председател Стефан Янев; както и че в 4 периода от 13.12.2021г. до 02.08.2022г. К.П. е бил министър- председател на Република България; както и че бивш служител на Лидл България- Г.Н., заемащ длъжността „Ръководител направление Недвижимости Еспанзионно бюро“ към ресор „Централизирани дейности“, е бил назначен за изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки на 02.02.2022г., т.е. в период, в който К.П. е бил министър-председател.