Решение № 140 от 21.07.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Бургас, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Росица Ж. Т.

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Росица Ж. Т. Въззивно гражданско дело № 20252000500161 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК . Образувано е по постъпилата въззивна жалба на В. В. Ш., чрез пълномощника адв. Г., против решение № 479/27.05.2024 г. по гр. дело № 1255/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е осъдена заедно с И. В. Т., В. В. Т. и С. В. Т. да заплатят на Н. К.

Н. при условията на разделност в размер на по ¼ за всеки сумата от 75 274,06 – дълг на техния наследодател В. И. Т., формирана от следните суми :

41847,62 лева, в която е включена сумата за доставка и монтаж на врата фурнирована, демонтаж на интериорна каса за интериорна врата, доставка на дръжки за врата и секретен патрон и монтаж на последните за 80 бр. врати;

7426,11 лева за обръщане около вратите 80/200, облепяне с тиксо и боядисване около врати 80/200 на 80 бр. врати; 4500 лева за изработка и монтаж на алуминиев парапет с 4 хоризонтални струни; 5009,26 лева за доставка на казанче за моноблок Vidima и монтаж на порцеланово казанче на 40 бр.; 12362,47 лева за стенен смесител за душ Vidima, с тръбно окачване, стоящ смесител за мивка Vidima, както и монтаж на смесителна батерия за мивка седяща и монтаж на душ батерия - всички за по 40 бр.; 4128,60 лева за доставка на 1 бр. бойлер от 200 л. и 1 бл. бойлер от 400 л. и монтаж на 2 бр.

1 бойлера над 100 литра, като сумите представляват стойност на липсващи трайно закрепени вещи и подобрения и цена за труд за възстановяване на липсващите части в пет етажна сграда, представляваща семеен хотел, оставен за управление В. И.Т. по реда на чл. 486, ал. 1 ГПК с протокол за опис от 01.10.2013 г. по изп. д. № 20138050401497/2013 г. на ЧСИ рег. № 805, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 12.07.2023 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се, че съдът неправилно е приел въззивницата и нейният брат И. Т. за наследници на В. Т., предвид направените от двамата откази от наследството му, вписани в нарочната книга на Несебърския районен съд под номера 13 и 14 от 05.04.2024 г., съгласно издадените по ч.гр.дело № 354/2024 г. на РС –Несебър удостоверения. Навеждат се оплаквания, че съдът не е изпълнил задължението си по чл.48 ЗН да провери дали въззивницата е приела наследството в публичния регистър. Вписаните в този регистър обстоятелства, според страната, по аргумент от разпоредбата на чл.155 ГПК не подлежат на доказване, което съдът е длъжен да укаже на страните. Сочи се, че отказът на В. Ш. от наследството на В. Т. е направен в предписаната от закона форма и съгласно разпоредбата на чл.60 ЗН, тя и нейният брат са изключени от кръга на наследниците, т.е не следва да отговарят за задълженията на техния наследодател. Въз основа на изложеното намира, че решението е постановено в нарушение на процесуалните норми и е постановено по неуточнена искова молба. Съдът е следвало да укаже на ищеца да установи всички надлежни страни в производството, което е условие за неговата допустимост.Предвид смъртта на първоначалния ответник, съдът е бил длъжен на основание чл.51, ал.1, изр. второ от ЗН да определи срок на наследниците да заявят дали приемат наследството. Изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК съдът е бил длъжен да съобрази всички обстоятелства, настъпили след подаването на исковата молба.

Неизпълнението на това задължение и нарушенията на разпоредбите на чл.155 ГПК вр. с чл.49 ЗН са основание за отмяна на обжалваното решение.Към въззивната жалба са приложени писмени доказателства – удостоверения за вписан отказ от наследство. Иска се отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на процесуалните права и присъждане на разноските.

2

Ищецът Н. К. В., чрез своя пълномощник адв. Т., е депозирал отговор на въззивната жалба, ведно с насрещна въззивна жалба.Сочи се, че след смъртта на първоначалния ответник по делото В. Т., страната е поискала спиране на производството, което не е уважено от съда. След нередовно съдебно заседание на 24.01.2024 г. в БОС е постъпило удостоверение за наследници, за което страната е уведомена. По повод настъпилото в хода на производството правоприемство ищецът е направил искане за конституиране на наследниците на ответника, уважено с определение от 07.02.2024 г. в съответствие с представеното по делото удостоверение за наследници. На малолетните и непълнолетните сред тях е даден срок за приемане на наследството по опис.Въззивницата е редовно призована за заседанието, насрочено на 17.04.2024 г. За брат й по делото е представено пълномощно за адв. А., което страната счита за индиция за приемане на наследство. По делото е проведено и друго открито съдебно заседание с редовно уведомяване на страните.

Според въззиваемия и В. Ш., и брат й са разполагали с достатъчно време да представят своите откази от наследство, което обаче е сторено едва с въззивната жалба.Твърди се, че не става дума за нововъзникнали обстоятелства и факти, които да не са били известни на страната към момента на постановяване на първоинстанционното решение, но никой от призованите към наследяване не е заявил пред съда извършения от него отказ от наследство. Не оспорва правните последици от отказа от наследство, но сочи, че нито съдът, нито ищецът са имали задължението да предполагат за съществуването му. Съдът е предоставил възможността за страните да заявят наличието на такъв отказ, без да е длъжен да установява това служебно, съгласно чл.49 ЗН.Счита възивната жалба по отношение на В. Ш. и И. В. Т. за основателна, дори и при несвоевременно представяне на доказателствата за отказа от наследство и моли решението да бъде отменено в частта, с която двамата са осъдени, но предвид изключването им от кръга на наследниците по закон, иска се осъждането на останалите двама наследници В. В. Т. и С. В.

Т. и за остатъка от цялата претендирана сума, при квоти от по ½ за всяка.Моли да бъде отхвърлено искането във въззивната жалба за присъждане на разноски за въззивната инстанция предвид изтъкнатата възможност за своевременно представяне на удостоверенията за отказ от наследство.

В отговор на насрещната въззивна жалба, подаден от В. В. Ш., чрез адв.

Г., се иска оставянето й без разглеждане като недопустима. Твърди се, че в нея 3 се съдържа искане за изменение на страните и на петитума, което е преклудирано на основание чл.214, ал.1 ГПК. Твърди се и липса на правен интерес от подаването й, тъй като с обжалваното решение исковете на ищеца са уважени.

По делото е подадена и частна жалба от В. В. Ш., чрез адв. Г., против разпореждане № 2889/27.08.2024 г. по делото, с което е отказано да и бъде върната внесената по въззивната й жалба държавна такса от 1266 лева, над дължимия според страната размер от 376, 37 лв.Излагат се доводи относно допустимостта на жалбата съгласно ТР № 5/12.07.2018г по т.д. № 5/2015г на ОСГТК на ВКС. Иска се отмяната му като неправилно, като се определи такса съобразно обжалваемия интерес. За да го остави без уважение, администриращият съд е приел, че въззивната жалба е насочена против цялото решение, без да съобрази, че В. Ш. е осъдена само за ¼ от процесната сума и за нея липсва правен интерес да обжалва решението в останалите му части.

Съдът е определил държавна такса в ненадлежен размер и надвнесената сума следва да бъде върната на страната, тъй като подадената от нея жалба има деволутивен ефект за решението, единствено в частта, касаеща нейното осъждане.

В срока по чл.265,ал.1 ГПК ответникът И. В. Т. се е присъединил с писмена молба към въззивната жалба на В. Ш..

Производството е по чл.45 и сл.ЗЗД.

Предявен е иск от Н. К. Н. против В. И. Т. за присъждане на сумата 63 300лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е закупил на публична продан, проведена по изп.дело № 1497/2013г на ЧСИ С. Н., следния недвижим имот: имот с идентификатор ***, ведно с построената в него сграда с идентификатор *** с обща разгърната застроена площ 900 кв. м. и с предназначение семеен хотел с ресторант. Имотът е възложен с влязло в сила постановление за възлагане от 20.04.2023г. Състоянието на продадения имот е описано в протокол за опис № 21517/01.10.2013г. Съгласно същия протокол имотът е оставен за пазене на ответника – длъжник по изп.дело, като същият е поел задължение по чл.486, ал.1 ГПК да го предаде в състоянието, в което го е получил.Твърди се, че 4 при извършения въвод във владение на 12.06.2023г се е констатирало, че от имота, от момента на огледа, който е извършил ищеца през м.март 2023г до момента на въвода, липсват трайно закрепени движими вещи, подробно изброени в обстоятелствената част на исковата молба.Посочените липси са констатирани от съдебния изпълнител в протокол от 12.06.2023г, съставен на място. Претендираните имуществени вреди включват стойността на липсващите вещи, както и на труда за тяхното монтиране.Впоследствие е направено увеличение на иска : претендира се сумата 75 274,06лв, сбор от следните суми: 41847,62 лева, в която е включена сумата за доставка и монтаж на врата фурнирована, демонтаж на интериорна каса за интериорна врата, доставка на дръжки за врата и секретен патрон и монтаж на последните за 80 бр. врати; 7426,11 лева за обръщане около вратите 80/200, облепяне с тиксо и боядисване около врати 80/200 на 80 бр. врати; 4500 лева за изработка и монтаж на алуминиев парапет с 4 хоризонтални струни; 5009,26 лева само за доставка на казанче за моноблок Vidima и монтаж на порцеланово казанче - на 40 бр.; 12362,47 лева за стенен смесител за душ Vidima, с тръбно окачване, стоящ смесител за мивка Vidima, както и монтаж на смесителна батерия за мивка седяща и монтаж на душ батерия - всички за по 40 бр.; 4128,60 лева за доставка на 1 бр. бойлер от 200 л. и 1 бл. бойлер от 400 л. и монтаж на 2 бр. бойлера над 100 литра.

По делото е постъпил отговор от Веселин Т., в който искът е оспорен като недопустим и неоснователен, направено е възражение за прихващане.

В хода на производството ответникът В. Т. е починал и оставил наследници по закон : низходящи : И. В. Т., В. В. Ш. , В. В. Т. –непълнолетна и С. В. Т. – малолетна, които са конституирани като ответници по силата на настъпило правоприемство с определение № 370/07.02.2024г.

С атакуваното решение съдът е уважил изцяло предявения иск, като е осъдил ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделност /всеки по ¼ от дълга/ исковата сума в размер на 75 274,06лв, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2023г до окончателното изплащане.

При служебната проверка на обжалваното решение не се констатираха пороци, водещи до нищожност на съдебния акт. Съдът проверява допустимостта му служебно - в обжалваната част, а по правилността е ограничен от посоченото в жалбата –чл.269 ГПК.

5

Установява се по делото, че въззивницата В. Ш. е направила отказ от наследството на В. Т., ответник по делото, вписан в нарочната книга на Районен съд –Несебър под №14/05.04.2024г.Съобразно трайната практика на ВКС, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството.С открИ.е на наследството наследниците придобиват право да получат наследственото имущество. То не преминава към тях по право/ в какъвто смисъл са част от възраженията в жалбата/.При открИ.е на наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го придобиват. При направен отказ от наследство по реда на чл.52 ЗН настъпват правни последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от открИ.ето на наследството.Следователно, отказалият се от наследството на починалия наследодател се изключва от числото на наследниците. Отказът от наследство касае материалноправната легитимация на наследника, който не отговаря за задълженията на наследодателя. Дали конституираните след смъртта на ответника са надлежни страни в процеса се определя от твърденията на ищеца, който в случая е поискал да бъдат конституирани наследниците като ответници на мястото на починалото лице, като това означава, че той твърди, че те, като такива, отговарят за неговите задължения. Съответствието между процесуалната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението си и който обосновава основателността на иска.В конкретния случай съдът не е указал на ищеца да представи доказателства за приемането на наследството от наследниците, няма и постъпило искане от него, като заинтересовано лице, за провеждане на производство по чл.51 ЗН/ възражението в жалбата, че това е следвало да се направи от съда служебно е неоснователно, тъй като изрично е посочено в закона, че става по искане на заинтересованата страна/.Неоснователно е възражението във въззивната жалба на Ш., че отказът от наследство е факт, който е служебно известен на съда –чл.155 ГПК.Служебно известни са тези факти, които съдът служебно знае, защото се състоят в извършени от него действия и тяхното доказване е ненужно.В случая отказът от наследство се 6 извършва пред районния съд и поради това не е служебно известен на окръжния съд факт. Съдът няма също така задължение служебно да проверява дали някой от наследниците са се отказали от наследството на наследодателя. От друга страна обаче, не е указано на ответниците /пълнолетните от тях/ да заявят дали приемат или се отказват от наследството, останало от техния наследодател. Това дава основание на съда да приеме, че не е настъпила преклузия по смисъла на чл.266 ГПК за представяне на доказателствата за направения отказ от наследство от страна на въззивницата В. Ш.. Решението, с което е осъдена да заплати ¼ от дълга, разделно с останалите ответници е неправилно, постановено в нарушение на императивна правна норма –чл.48 ЗН и чл.52 ЗН – същата не отговаря за дълга на наследодателя, поради направен отказ от наследството му, вписан по надлежния ред.То подлежи на отмяна в тази част и отхвърляне на иска против нея.