Решение № 4774 от 27.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4774 гр. Пловдив, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330108498 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Н. А. Б. против С. Р. Х. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на ¼ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.32. по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 23.03.2021 г., с административен адрес гр. П., район Т., бул. "О.", който се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор № ***. с предназначение: жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***., с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта – 1, с площ по документи 21, 69 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: с идентификатор № ***.31., ***.25., ***.24., ***.33., под обекта: няма и над обекта - ***.1., който самостоятелен обект по титул за собственост представлява магазин № 3 на първия етаж, вх.

***, находящ се в бл. ***, ж.к. Т., бул. "О.", гр. Пловдив, със застроена площ от 21, 69 кв.м., ведно със съответните на самостоятелния обект 1.130 % ид.ч.

1 от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.

Ищцата твърди, че на *** г. сключила граждански брак с Р. Р. Х., като по време на брака – на **** г. продала недвижим имот с идентификатор № ***., който бил нейна лична собственост, тъй като е придобит преди сключване на гражданския брак с Р. Р. Х. по силата на договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № *** Сочи, че с получените средства от продажбата в общ размер от 50 000 лв. по време на брака й с Р. Р.

Х. закупила процесния недвижим имот. Твърди, че продажната цена от 50 000 лв. получила изцяло по банков път, като тези средства са вложени за закупуване на процесния имот, който е заплатен от ищцата по банковата сметка на продавача Й. Я. по сметка, открита в „УниКредит Булбанк“ АД.

Твърди, че съпругът й починал на *** г. и оставил за свои законни наследници ищцата и ответникът – дете от първия му брак. Сочи, че доколкото процесният имот е придобит по време на барака й, по отношение на последния е приложен режимът на съпружеската имуществена общност, като след смъртта на Р. Р. Х. и по силата на наследственото правоприемство ответникът е придобил ¼ ид.ч. от имота. Поддържа, че процесният имот е нейна лична собственост, доколкото е придобит изцяло с лични средства и процесният не е станал съпружеска имуществена общност, в който смисъл съпругът й не е придобил права, които по силата на наследственото правоприемство да преминат при ответника. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С.

Р. Х., чрез назначения му от съда особен представител адв. М. Н., е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че е вероятно в покупката на имота със свои средства да е участвал и съпругът на ищцата. Сочи, че по делото не е представено платежно нареждане, от което да е видно, че средствата за закупуване на имота са заплатени изцяло от ищцата, поради което моли исковата претенция да бъде отхвърлена, ако такъв документ не бъде представен. Сочи, че в исковата молба не са изложени твърдения за това с какво се е занимавал съпругът на ищцата и имал ли е доходи. Твърди, че инфлацията от момента на сделката до настоящия момент е от 23, 8 %, като такъв тип обекти в момента се реализират на пазара с продажни цени около 50 000 лв., поради което към 2021 г. е следвало стойността на такъв имот да е 2 около 40 000 лв. В този смисъл твърди, че е вероятно посочената в нотариалния акт продажна цена да не е реална и съпругът на ищцата да е участвал със средства за заплащането му, извън сумата, посочена в нотариалния акт от 27 382 лв. В този смисъл се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.

Съдът намира, че предявеният иск е допустим за разглеждане, доколкото от твърденията, изложени в исковата молба и уточнителните молби, се установява, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на иска.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.

Ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск с обстоятелството, че ако се признае, че ответникът не е придобил права върху имота по силата на наследственото правоприемство – съобразно наследствените му ид.ч., последният – като лично имущество на ищцата ще стане нейна собственост.

Доколкото ищцата се позовава на разпоредбата на чл. 23, ал. 2 СК с отричане на правата на ответника в полза на ищцата би могло да възникне право на собственост и по отношение на ид.ч. на ответника, ако се установи, че имотът е придобит с лични средства на ищцата по време на й с наследодателя на ответника.

Следва да се пристъпи към разглеждане на предявения иск по същество:

3

От представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак се установява, че ищцата Н. А. Б. и Р. Р. Х. са сключили граждански брак на *** г.

По делото е представено Удостоверение за наследници, издадено от Община Пловдив, Район Т., от което се установява, че съпругът на ищцата Р.

Р. Х. е починал на *** г., като е оставил за свои наследници – своята съпруга – ищцата Н. Б. и син – ответникът С. Р. Х..

От приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на н. Е. С., се установява, че по време на брака си с Р. Р. Х. ищцата е придобила на възмездно правно основание – договор за покупко-продажба, сключен с продавача Й. И. Я. и съпругът й В . Т. Я., собствеността по отношение на процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.32. по КККР на гр.

Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 23.03.2021 г., с административен адрес гр. П., район Т., бул. "О.", който се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор № ***. с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***., с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта – 1, с площ по документи 21, 69 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: с идентификатор № ***.31., ***.25., ***.24., ***.33., под обекта: няма и над обекта - ***.1., който самостоятелен обект по титул за собственост представлява магазин № 3 на първия етаж, вх. ***, находящ се в бл. ***, ж.к.

Т., бул. "О.", гр. П., със застроена площ от 21, 69 кв.м., ведно със съответните на самостоятелния обект 1.130 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. В договора е установено, че собствеността се прехвърля срещу продажната цена от 27 382 лв., която сума е изплатена изцяло по банков път по сметката на Й. И. Я., открита в „УниКредит Булбанк“ АД, преди датата на подписване на нотариалния акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК в сила от 01.10.2009 г. вещните права придобити по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Според ал. 3 на чл. 21 СК съвместният принос се предполага до доказване на противното.

4

Доколкото недвижимият имот е придобит по време на брака между ищцата и наследодателя на ответника - Р. Р. Х., съгласно разпоредбата на чл.

21, ал. 1 СК последният представлява съпружеска имуществена общност.

С настъпване на смъртта на съпруга на ищцата Р. Р. Х. се е прекратил и сключеният между последните граждански брак, както и съпружеската имуществена общност по отношение на процесния имот, като ищцата е придобила ½ ид.ч. от имота при прекратяване на съпружеската имуществена общност и ¼ ид.ч. по силата на наследственото правоприемство, като останалата ¼ ид.ч. е преминала в патримониума на ответника по силата на универсалното наследствено правоприемство.

Ищцата се позовава на разпоредбата на чл. 23 СК, като твърди, че процесният имот е придобит с лични средства на ищцата и представлява нейно лично имущество, поради което моли със сила на пресъдено нещо да бъдат отречени правата на ответника до ¼ ид.ч., придобити на основание наследяване, доколкото наследодателят му не е станал собственик на ½ ид.ч. от имота.

Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 СК приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация - чл. 23 СК. Презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК е оборена, когато е установено влагането на лични средства на един от съпрузите към момента на придобиването на вещта.

В практиката на ВКС – така Решение № 50112 от 14.06.2023 г. по гр. д.

№ 3155/2021 г., Г. К., І г. о. на ВКС , е разяснено, че основателността исковете по чл. 23 СК е предпоставена от доказването на две обстоятелства: притежаването на лични средства от позоваващия се на трансформация съпруг, и влагането на тези лични средства в придобиване по време на брака на имущество. Ако с оглед твърденията на страните и събраните доказателства е установено, че съпругът-ищец е притежавал лични средства, от съществено значение е да се установи, че те са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение.

В тежест на ищеца е да докаже придобивната стойност на имота според вида на възмездната сделка с вещноправен ефект; размерът на вложените от него средства, които имат личен произход; влагането на тези средства при 5 придобиването на имота.

В Решение № 218 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2016 г. на ВКС, I г.о. е прието, че при предявен иск по чл. 23, ал. 2 СК основният спор между страните е за произхода на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота. При разрешаването на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е установената в чл. 21, ал. 1 СК презумпция да бъде оборена. В Решение № 347 от 15.10.2012 г. по гр. д. № 1071/2011 г. на ВКС, IV ГО, е прието, че при преценката дали имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност или като лично имущество, следва винаги да се обсъдят всички обстоятелства по делото. Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства. Ако има извънбрачни такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака имущество.