Определение № 200 от 02.08.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Велико Търново, 02.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.ОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева като разгледа докладваното от ГАЛЯ М.ОВА Въззивно частно търговско дело № 20234001000162 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, във връзка с чл. 274, ал. 1, точка 1 от ГПК.

С Определение № 119/30.03.2023 година по в. ч. т. д. № 54/2023 година на Окръжен съд Русе е оставено без разглеждане възражение на „Елси“ ООД по издадена срещу дружеството Заповед за изпълнение на парично задължение № 159/27.01.2021 година по ч. гр. д. № 354/2021 година по описа на Районен съд Русе като недопустимо.

В законния срок е подадена частна жалба от адвокат В. Д. – пълномощник на „Елси“ ООД, против Определение № 119/30.03.2023 година по в. ч. т. д. № 54/2023 година на Окръжен съд Русе. В частната жалба се сочи, че е депозирана Молба с вх. № 31846/15.12.2022 година до Районен съд Русе за отмяна на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Цитира се разпоредбата на чл. 118 от ГПК. В случая първостепенният съд е установил, че делото е подсъдно на друг съд, но не го е препратил по надлежния ред.

Направено е искане да се отмени Определение № 119/30.03.2023 година по в. ч. т. д. № 54/2023 година на Окръжен съд Русе.

Депозиран е отговор на частната жалба от адвокат Р. М. – пълномощник на „Мултипъл плюс“ ЕООД, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на представителите на страните и данните по делото, провери обжалваното 1 определение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

Производството по ч. гр. д. № 354/2021 година на Районен съд Русе е образувано въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Мултипъл плюс“ ЕООД против „Елси“ ООД.

Със Заповед № 159/27.01.2021 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 354/2021 година на Районен съд Русе, е разпоредено „Елси“ ООД да заплати на „Мултипъл плюс“ ЕООД сумите: 267.40 лева, от които: 205.69 лева – главница, 61.71 лева – лихва за времето от 14.12.2017 година до 26.01.2021 година; 25 лева – държавна такса, 300 лева – адвокатско възнаграждение.

Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист.

На 13.12.2022 година по ч. гр. д. № 354/2021 година на Районен съд Русе е подадена заявка от адвокат В. Д. – пълномощник на „Елси“ ООД, за предоставяне за запознаване на материалите по делото, което е сторено на същата дата.

На 15.12.2022 година по делото е постъпила Молба „за отмяна на влязла в сила Заповед № 159 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.01.2021 г. по ч. гр. д. № 354/2021 г. на РРС, XII гр. с-в“ от адвокат В. Д. – процесуален представител на „Елси“ ООД. В молбата се сочи, че на 6.12.2022 година на адреса на управление на дружеството е получено уведомление от частен съдебен изпълнител, с рег. № 914 с приложен изпълнителен лист за дължими суми по ч. гр. д. № 354/2021 година на Районен съд Русе.

С Разпореждане № 9627/19.12.2022 година по ч. гр. д. № 354/2021 година на Районен съд Русе е върната Молба с вх. № 31846/15.12.2022 година на „Елси“ ООД до Върховния касационен съд за отмяна на влязлата в сила Заповед № 159 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.01.2021 година като недопустима.

Въз основа на Възражение с вх. № 1291/12.01.2023 година по описа на Районен съд Русе, подадено от адвокат В. Д. – процесуален представител на „Елси“ ООД, е образувано в. ч. т. д. № 54/2023 година на Окръжен съд Русе.

Депозиран е отговор на възражението от адвокат Р. М. – пълномощник на „Мултипъл плюс“ ЕООД, в който излага доводи за недопустимост и неоснователност на същото. Изтъква, че едномесечният срок за подаване на възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК е изтекъл.

В Молба с вх. № 2950/23.03.2023 година адвокат В. Д. – пълномощник на „Елси“ ООД, сочи, че уведомлението за заповедта за изпълнение е връчено на дружеството на 12.12.2022 година.

С Определение № 119/30.03.2023 година по в. ч. т. д. № 54/2023 година на 2

Окръжен съд Русе е оставено без разглеждане възражение на „Елси“ ООД по издадена срещу дружеството Заповед за изпълнение на парично задължение № 159/27.01.2021 година по ч. гр. д. № 354/2021 година по описа на Районен съд Русе като недопустимо. Съставът на Окръжен съд Русе е приел, че възражението е подадено след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК от узнаване на заповедта. В Молба с вх. № 31846/15.12.2022 година, подадена до Районен съд Русе, с искане за отмяна на влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение длъжникът „Елси“ ООД ясно сочи, че е получил на адреса на фирмата уведомление за доброволно изпълнение по заведеното изпълнително дело № 999/2022 година по описа на частен съдебен изпълнител, с рег. № 914 с приложен изпълнителен лист за дължимите суми на 6.12.2022 година, което е и началният момент на узнаване на заповедта. Възражението пред въззивния съд е депозирано в канцеларията на съда на 12.01.2023 година, поради което е просрочено.

Определение № 119/30.03.2023 година по в. ч. т. д. № 54/2023 година на Окръжен съд Русе е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 423, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: 1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Срокът е преклузивен и след неговото изтичане за страната не съществува процесуална възможност да оспори вземането с възражение пред въззивния съд по реда, предвиден в чл. 423 от ГПК. Срокът по чл. 423, ал. 1 от ГПК тече от момента на узнаването на заповедта за изпълнение – касае се за фактически въпрос, подлежащ на доказване от страната, която го заявява в свой интерес.

Съдът изхожда от твърденията на молителя, представените по делото доказателства за момента на узнаването при извършване на преценка за спазване на срока. При доводи на молителя за момента на узнаване на заповедта и излагане на основание по чл. 423, ал. 1 от ГПК съдът има правомощие да формира заключение за спазването на срока за депозиране на възражението и въз основа на изявленията на молителя при условие, че същите са подкрепени от данните по делото.

При позоваване от длъжника във възражението на ненадлежно връчване на заповедта следва да се разграничат обстоятелствата по узнаването на заповедта, относими към допустимостта на възражението, от фактите по връчването, касаещи неговата основателност. При извършването на преценка за спазването на едномесечния срок трябва да се изхожда само от обстоятелствата, относими към допустимостта на възражението. От момента на узнаването страната има обективна възможност да упражни правото си на защита срещу заповедта с регламентираните в закона способи в съответните срокове.

Длъжникът носи тежестта да докаже момента на узнаване на заповедта за изпълнение.

3

В Молба с вх. № 31486/15.12.2022 година, депозирана от адвокат В. Д. – пълномощник на „Елси“ ООД, по ч. гр. д. № 354/2021 година на Районен съд Русе изрично е посочено: „На 06.12.2022 г. получихме на постоянния си адрес на фирмата Уведомление от Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) № 914 с приложен изпълнителен лист за дължими суми по горепосоченото ч. гр. д. № 354/2021 г.“ С оглед обективираното в молбата признание за датата на получаване на уведомление от частния съдебен изпълнител, съдът приема, че „Елси“ ООД е узнало за издадената заповед за изпълнение на 6.12.2022 година. От представения по в. ч. т. д. № 54/2023 година по описа на Окръжен съд Русе препис от уведомление по изпълнително дело № 20229140400999 е видно, че на разписката е извършена корекция относно датата на връчване на същото – очевидно първоначално е изписана различна такава.

Узнаване е налице при фактическо достигане до знанието на определено лице на факти и обстоятелства, които са се осъществили в действителността. Узнаването не е равнозначно със съществуваща възможност това да бъде сторено. Доказано е, че на 6.12.2022 година „Елси“ ООД е узнало за заповедта за изпълнение. Възражението е подадено от адвокат В. Д. – пълномощник на „Елси“ ООД, на 12.01.2023 година – след изтичане на едномесечния преклузивен срок по чл. 423 от ГПК, поради което е недопустимо.

Началният момент на течението на едномесечния преклузивен срок за подаване на възражение по чл. 423 от ГПК като извънреден способ е установен от закона и е свързан с узнаването от длъжника на заповедта за изпълнение.

Изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези на състава на Окръжен съд Русе. Определение № 119/30.03.2023 година по в. ч. т. д. № 54/2023 година на Окръжен съд Русе, с което е оставено без разглеждане възражение на „Елси“ ООД по издадена срещу дружеството Заповед за изпълнение на парично задължение № 159/27.01.2021 година по ч. гр. д. № 354/2021 година по описа на Районен съд Русе като недопустимо, е правилно и подлежи на потвърждаване.

С оглед изхода на спора „Елси“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на „Мултипъл плюс“ ЕООД сумата 496.20 лева – направени разноски по делото.

По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 119/30.03.2023 година по в. ч. т. д. № 54/2023 година на Окръжен съд Русе, с което е оставено без разглеждане възражение на „Елси“ ООД по издадена срещу дружеството Заповед за изпълнение на парично задължение № 159/27.01.2021 година по ч. гр. д. № 354/2021 година по описа на Районен съд Русе като недопустимо.

ОСЪЖДА „ЕЛСИ“ ООД, с ЕИК 030136255, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Плиска“ 124, да заплати на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД, с ЕИК 206303789, 4 със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК „Младост 4“, блок 458, вх. 4, ет. 6, ап.

31, сумата 496.20 (четиристотин деветдесет и шест лева и двадесет стотинки) лв. – направени разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5