Решение № 323 от 17.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Кюстендил, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500432 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“, Раздел Първи „Обжалване действията на съдебния изпълнител“, чл.435 – чл.438 от ГПК.

Делото е образувано по подадена частна жалба от адв.Н. Н. от АК-Сливен, в качеството му на пълномощник на Б. Р. К. и Л. Б. К., срещу извършени на датите 16.05.2024г. и 14.06.2024г. разпределения на постъпили суми по изп.дело №68/2021г. по описа на СИС при РС – Дупница, предявени с протокол от 23.07.2024г.

Жалбоподателите оспорват правилността на обжалваното разпределение с довода, че е извършено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Изложено е, че ИД №68/2021г. по описа на СИС при ДнРС е образувано въз основа на издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1958/2021г., но с определение, постановено по в.ч.гр.д.№122/2024г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, е спряно изпълнението по процесната заповед. В жалбата се твърди, че изпълнителното дело е образувано за принудително удовлетворяване на вземания, за които са издадени заповеди за изпълнение съответно по ч.гр.д.№1958/2011г. и по ч.гр.д.

№1959/2011г. и двете по описа на РС – Дупница, както и, че срещу всяка от заповедите за изпълнение е подадено и впоследствие прието възражение по реда на чл. 423 ГПК, но само по едно от тях изпълнението на заповедта е било спряно. Застъпва се, че с оглед приемането на възраженията, извършването на разпределения на събрани по изпълнителното дело суми е недопустимо. Поддържа се, че по изпълнителното дело е била наложена „възбрана“ върху недвижим имот, която мярка се намира за несъответна на размера на задължението. Счита се, че удържания размер от пенсията на длъжника К. нарушава несеквестируемия минимум.

Иска се да бъде отменено разпределението на постъпилите суми по изпълнително дело №68/2021г., извършено с протоколите, предявени на 23.07.2024г. Претендират се 1 разноски.

В жалбата е направено искане за разглеждането й в открито съдебно заседания, както и искане за изискване и прилагане на материалите по в.ч.гр.д.№119/2024г. и на в.ч.гр.д.№122/2024г., двете по описа на КнОС.

Взискателят по изпълнителното дело и ответник по жалбата – „Банка ДСК“ АД, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Г. К., изразява становище за неоснователност на жалбата. Позовава се на т.1 от ТР №2 по т.д.№2/2021г. на ВКС, очертаваща нарушенията във връзка с изготвено по изпълнително дело разпределение, водещи до неговата незаконосъобразност и поддържа, че обжалваният акт не страда от такива пороци. Иска се оставяне на жалбата без уважение. Възразява се срещу искането жалбата да бъде разгледана в открито съдебно заседание, както и срещу заявените доказателствени искания, приемайки ги за неотносими към правния спор.

Органа по принудително изпълнение не е депозирал мотиви във връзка с обжалваното действие.

При изпълнение на задължението си да съблюдава спазването на правилото на чл.458 от ГПК, гарантиращо правото на участие като страна в изпълнителното производство на присъединените по право взискатели и доколкото няма данни съдебният изпълнител да е изпратил съобщение до НАП, с което да я е уведомил за разпределението, предмет на обжалване в настоящото производство, съдът е изискал информация от НАП за актуалния размер на публичните задължения на Б. Р. К. и на Л. Б. К.. В указания от съда 14-дневен срок от уведомяването е постъпило писмо вх.№4977/11.11.2024г. от ТД на НАП София офис Кюстендил, в което е посочено че при извършена проверка в информационната система на НАП за длъжниците Б. и Л. К. не са установени изискуеми публични задължения.

С оглед разпоредбите на чл.463 ал.1 във вр. с чл.278 ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата следва да бъде разгледана в закрито заседание, като съобразява, че предметния обхват на инициираното с жалбата производство не налага събирането на допълнителни доказателства, респ. изясняване позицията на страните.

Съдът не намира за потребно да приобщава към делото материалите по посочените в жалба дела, тъй като от съдебните актове, които са били приложени към изпълнително дело става ясно какъв е бил предметът на тези производства и естеството на постановените по тях заключителни актове, които съдът ще коментира по-долу. Наред с посоченото, тези дела са неотносими към предметния обхват на проверката по чл.463 от ГПК, съобразно дадените в т.1 от Тълкувателно решение №2/2021г. от 22.11.2022г. по Тълкувателно дело №2/2021г. разяснения.

Съдът, след като се запозна с подадената жалба и след като прецени поотделно и в съвкупност всички доказателства, съдържащи се в материалите по изпратеното копие на изп.д.№68/2021г. по описа на СИС при ДнРС, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №68/2021г. по описа на СИС при РС – Дупница е образувано на основание постъпила молба от взискателя „Банка ДСК“ АД, след като първоначално образуваното срещу длъжниците Б. Р. К., ЕГН: ********** и Л. Б. К., ЕГН: ********** изпълнително дело №129/2011г. по описа на СИС при РС – Дупница е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. По изпълнителното дело са приложени два изпълнителни листа, издадени съответно по ч.гр.д.№1958/2011г. и по ч.гр.д.№1959/2011г. по описа на РС – Дупница, въз основа на заповеди за незабавно изпълнение срещу длъжниците за събиране на следните парични задължения: 1/ по ч.гр.д.№1958/2011г. – главница, дължима по договор за кредит „Експресо“ №686864/24.06.2004г. в размер на 1845.70 лева; лихва за периода 30.10.2006г. – 12.07.2011г. в размер на 542.49 лева; обезщетение за забавено плащане в размер на 20.50 % годишно върху главницата, дължимо за периода от 14.07.2011г. до 2 окончателното изплащане на задължението и разноски по делото за платена държавна такса в размер на 47.76 лева; 2/ по ч.гр.д.№1959/2011г. – главница, дължима по договор за кредит „Експресо“ №689481/02.12.2005г. в размер на 8 726.60 лева; лихва за периода 30.07.2007г. – 12.07.2011г.; обезщетение за забавено плащане в размер на 15.75 % годишно върху неплатената главница, дължимо за периода от 14.07.2011г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото за платена държавна такса в размер на 192.10 лева.

До длъжниците са били изпратени покани за доброволно изпълнение - и двете връчени при условията на чл.47 ал.1 от ГПК, като са съставени и констативни протоколи от 11.08.2021г. /л.73 и л.74 от изпълнителното дело/, обективиращи изводите на съдебния изпълнител относно връчването. Екземпляри от поканите за доброволно изпълнение са получени и от процесуалния представител на длъжниците – адв.Николов, на 04.08.2023г.

Съдебният изпълнител е уведомил ТД на НАП – гр. Кюстендил за започнатото срещу длъжниците принудително изпълнение като е изискал информация за наличие на публични задължения на същите. От постъпилите удостоверения с изх.№100372101872795 и 100372101872881, двете от 20.05.2021г. /л.51 и л.52 от изпълнителното дело/ се установява, че към посочената дата длъжниците нямат публични задължения.

Въз основа на извършените проучвания на имуществото на длъжниците е пристъпено към действия по принудително изпълнение.

В резултат на налагането на запор върху получаваната от длъжника Б. К. пенсия, на 16.05.2024г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 1070.82 лева. Тъй като постъпилата сума не е била достатъчна за пълно погасяване на вземанията на взискателя, съдебният изпълнител е изготвил протокол за разпределение на същата (л.525-л.526 от изп.дело), според което: 1/ на основание чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД е удържана сумата от общо 123.76 лева за разноски по изпълнителното дело, представляваща сбор от 36.00 лева – държавна такса по чл.40 от ТДТССГПК - за изготвяне и предявяване на разпределение, и 87.76 лева – държавна такса по чл.53 от ТДТССГПК; 2/ на основание чл.76 ал.1 от ЗЗД с остатъка в размер на 947.06 лева частично е погасено вземането за лихва в размер на 5 075.05 лева.

На 14.06.2024г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 1070.82 лева. Тъй като постъпилата сума не е била достатъчна за пълно погасяване на вземанията на взискателя, съдебният изпълнител е изготвил протокол за разпределение на същата (л.532л.533 от изп.дело), според което: 1/ на основание чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД е удържана сумата от общо 123.17 лева за разноски по изпълнителното дело, представляваща сбор от 36.00 лева – държавна такса по чл.40 от ТДТССГПК - за изготвяне и предявяване на разпределение, и 87.17 лева – държавна такса по чл.53 от ТДТССГПК; 2/ на основание чл.76 ал.1 от ЗЗД с остатъка в размер на 947.65 лева частично е погасено вземането за лихва в размер на 4 127.99 лева.

И в двата протокола за разпределение изрично е посочено, че с постъпилите по изпълнителното дело суми се погасяват вземания, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№1959/2011г. по описа на РС - Дупница.

Така извършените две разпределения на постъпили суми са били предявени на 23.07.2024г.

Установява се, че срещу издадените по ч.гр.д.№1958/2011г. и ч.гр.д.№1959/2011г., двете по описа на РС – Дупница, заповеди за изпълнение, са подадени възражения по реда на чл.423 от ГПК, като са образувани съответно в.ч.гр.д.№122/2024г. и в.ч.гр.д.№119/2024г. по описа на ОС – Кюстендил. Въззивните производства са приключили с постановяването съответно на определение №201/05.04.2024г., влязло в сила на 05.04.2024г. и на определение №277/13.05.2024г., влязло в сила на 13.05.2024г. С посочените съдебни актове възраженията са приети, като с определение №201/05.04.2024г., постановено по ч.гр.д.№122/2024г., 3 изрично е разпоредено спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 15.07.2011г. по ч.гр.д.№1958/2011г. по описа на РС – Дупница. Определение №277/13.05.2024г. не съдържа разпореждане за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№1959/2011г. по описа на РС – Дупница.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу извършени разпределения на суми, събрани в изпълнителното производство, от надлежни страни, в законоустановения три дневен срок по чл.462 ал.2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

По своето естество изпълнителният процес, като вид граждански процес, е верига от последователно развиващи се процесуални действия на страните по него и на съответния съдебен изпълнител, бил той частен или държавен. За да се спре процесът, се налага постановяването на изричен акт, като едва при наличието на такъв и то влязъл в сила, съответният съдебен изпълнител дължи преустановяване на дължимите действия по конкретното изпълнително дело. Преди това съдебният изпълнител дължи подчинение на веднъж вече издадения изпълнителен лист.

В конкретната хипотеза с обжалваните разпределения – видно от изрично посоченото в тях - са погасени вземания, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

№1959/2011г. по описа на РС - Дупница въз основа на заповед за изпълнение по същото дело. С определението на ОС – Кюстендил, с което подаденото по реда на чл.423 от ГПК възражение е прието, не е постановено спиране на изпълнението по издадената заповед за изпълнение, поради което съдебният изпълнител законосъобразно е продължил да извършва действия по изпълнението по това дело. Тъй като несъмнено е, че към настоящия момент няма данни заповедите за изпълнение да са били обезсилени (липсва и подобно твърдение), което предполага, че вероятно заявителят по двете заповедни производства е предявил искове за установяване на вземанията си, следва да се посочи, че последното обстоятелство няма отношение към извършваните действия по изпълнение за събиране на вземанията по заповедта за изпълнение, по която не е било постановено спиране. В случай, че исковете по чл.422 от ГПК бъдат отхвърлени изцяло или частично, длъжниците разполагат с установен в процесуалния закон механизъм за защита във връзка с връщането на недължимо събрани суми.