Решение № 332 от 21.10.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Б.С. 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С. II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20261410100714 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от В. П. Р., ЕГН:

********** от гр. Б.С. кв.88, вх.А, ет.2, ап.4 чрез адв. А. Р. – АК В. срещу „Юробанк България“АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.С., район В., О. път №260, като правоприемник на „БНП Париба Пърсънал Файнанс“ЕАД. Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26 ал.1 предл1 от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл.10 ал.1, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за признаване на установено в отношенията между страните, че сключеният между ищцата и „БНП Париба Пърсънал Файнанс“ЕАД договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта P L U S -15477537/27.11.2017 г. е нищожен поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди, че на 27.11.2017 г. ищцата е сключила договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта PLUS -15477537 с „БНП Париба Пърсънал Файнанс“ЕАД. Твърди се, че от 01.02.2018 г. дейността на „БНП Париба Пърсънал Файнанс“ЕАД се е осъществявала от „БНП Париба Пърсънал Файнанс“С.А. клон България, а от 01.06.2023 г. правоприемник на „БНП Париба Пърсънал Файнанс“С.А. клон България е „Юробанк България“АД.

Сочи се, че съгласно сключеният договор за кредит „БНП Париба Пърсънал Файнанс“ЕАД е предоставил на ищцата кредит в размер на 15 000,00 лв., размер на застрахователна премия 5400,00 лв., такса ангажимент: 525,00 лв., годишен лихвен процент – 7,85 %, ГПР – 9,21 %, обща дължима от потребителя сума – 25 682,88 лв. месечни погасителни вноски – 96 броя, размер на погасителната вноска – 267,53 лв., падеж на първа погасителна вноска – 05.01.2018 г. и падеж на последна погасителна вноска – 05.12.2025 г.

Посочва се, че процесния договор е недействителен, тъй като същия попадал в обсега на ЗПК, поради което следвало да отговаря на разпоредбите на този закон. Нормата на чл.11 ал.1 от ЗПК посочва какво следва да съдържа договора, а според чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1, т.7 – 9 1 договорът за потребителски кредит бил недействителен. Сочи, че част от изискванията на чл.11 ал.1 от закона, в т.ч. съдържанието му са императивни и нарушението им влече нищожността на сключения договор.

Поддържа, че изхождайки от съдържанието на термина „общ разход по кредита за потребителя“, изяснено с пар.1, т.1 от ДР на ЗПК застрахователните премии представлявали общ разход по кредита за потребителя, който следвало да бъде включен в състава на ГПР съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри. Посочва, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия е разход по кредита за потребителя, независимо от това дали тя се заплащала пряко от потребителя на застраховката, дали се заплащала от потребителя на търговеца – кредитор или в договора е уговорена потребителя да бъде кредитиран с размера на премията е за сметка на потребителя и оскъпявало размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.

Твърди се, че в процесния случай включването на договора за застраховка представлявало условие за отпускане на процесния кредит при договорените в него параметри. Сочи, че в договора за кредит и условията към него, размерът на застрахователната премия е включен в погасителния план. От представения застрахователен сертификат, неговата единствена цел е да покрие риска, който търговеца - кредитор носел от неизпълнение по кредитното правоотношение, без да се осъществявали евентуалните вреди, които биха възникнали за самия застрахован потребител от настъпило застрахователно събитие. Застрахователната сума била приравнена на баланса по кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие, което изключвало каквито и да било плащания на застрахователното правоотношение на обезпечение по кредита.

Поддържа, че застрахователното правоотношение е необходима предпоставка за отпускане на кредита при съдържащите се в него условия и разходът за него, в размер на дължимата застрахователна премия, представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК.

Твърди се, че е налице противоречие и с чл.143 ал.1 т.13 и т.14 от ЗЗП, тъй като не било ясно как е определена застрахователната премия на застрахователя. Излага се, че същата била завишена ½ от отпуснатата сума по кредита, като покривала ограничен брой застрахователни рискове. Сочи, че е налице конструкция за прикриване на действителните разходи по договора за потребителски кредит вкл. и действителният ГПР.

Поддържа, че ответникът бил принуждавал потребителите да му заплащат допълнителна скрита лихва под формата на застрахователна премия в полза на трето лице.

Завишеният размер на застрахователната премия предполагал поделяне на същата между кредитора и застрахователното дружество. Твърди се, че на кредитополучателя не е предоставена реална възможност да обезпечи кредита по друг начин и да „спести“ допълнително оскъпяване със скрита лихва по кредита. В подкрепа на твърденията си е цитирана практика на ВКС.

Поддържа, че процесният договор формално покривал изискуемите реквизити на чл.11, ал.1 от ЗПК, вписаните параметри не кореспондирали на изискуемото съдържание по т.10 - ГПР, общата сума дължима от потребителя. Поддържа, че неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащо оповестяване на това изискуемо съдържание законодателя уреждал като порок от толкова висока степен, че изключвал валидността на договарянето – чл.22 от ЗПК. Посочва, че като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит ищецът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка.

Поддържа се, че в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв ГПР от общият размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно следвало да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са 2 отчетени при формиране на ГПР. Посочва, че поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.11 ал.1 , т.10 ЗПК. Сочи, че липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл.11, т.10 ЗПК е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което е договорът е недействителен. В подкрепа на твърденията е цитирана съдебна практика и решения на СЕС.

Сочи се, че с чл.10 ал.1 от ЗПК е въведено изискване по отношение размера на шрифта, в който договорът следва да бъде изготвен, като несъблюдаването на това изискване водело до недействителност на договора. Твърди се, че процесният договор не отговарял на изискването за шрифт, тъй като различни части от договора са с различен шрифт и големина. Поддържа, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-8 договорът за потребителски кредит бил недействителен,

По тези и други подробно изложени съображения се иска съда да обяви за недействителен процесния договор. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответника е депозирал такъв, с който счита предявения иск за допустим, но по същество за неоснователен и недоказан.

Оспорват твърденията в исковата молба, че поради невключване на застрахователната премия в ГПР в кредита е налице нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Сочат, че с кредитополучателят е проведено индивидуално договаряне на кредити, предоставена му в заем поискана от него сума, а не в размер определен от ответника. Твърди се, че на ищцата е предоставена индивидуална оферта и в последствие въз основа на нея е сключен договор за потребителски паричен кредит с фиксиран лихвен процент.

Сочи се, че на ищцата е предоставена необходимата информация за вземане на информирано решение за встъпване в кредитно правоотношение, чрез СЕФ /стандартен европейски формуляр/. Въз основа на което кредитополучателя е взел икономическо обосновано решение да сключи процесното кредитно споразумение. Твърди се, че с т.3, глава III от СЕФ кредитополучателят бил информиран, че за получаване на кредита или за получаването му при конкретни предлагани условия не се изисква сключване на договор з застраховка, свързан с договора за кредит или друг договор за допълнителна услуга.

Твърди се в процесния договор на ищцата е предоставена точна, пълна и ясна информация относно всички разходи по заема, които са включени в отразения ГПР.

Посочва се, че стойността на таксата ангажимент е посочена на стр.1, раздел „Параметри и условия“ ред 5 -525,00 лв., поради което оспорват че не е включена в ГПР, тъй като в СЕФ е разписано, че таксата представлява 2,5 % от размера на кредита.

Сочи се, че ГПР е посочен на стр.1, ред 9 – 9,21 % и същият включвал възнаградителна лихва и такса ангажимент.

Поддържа, че в чл.3, изр.3 са посочени взетите предвид допускания при изчисления на ГПР и същия е изчислен съобразно формула в Приложение 1 от ЗПК.

Твърди се, че ищцата е получила застрахователен сертификат за застраховка „Зашита на плащанията“, информационен документ за застрахователен продукт, информация съгласно КЗ за застрахователя, посредника и за условията по покритите рискове. Поддържа, че с тях на потребителя ясно и точно е разяснено, че са налице два договора – за кредит и за застраховка, с отделни разходи, платими едновременно с една месечна вноска с оглед удобство за всички страни.

Сочи се още, че на първа страница на договора за кредит е била и посочена общата сума на застрахователната премия и същия е включен в общата стойност на плащанията.

3

Оспорва твърденията, че застрахователната премия е задължително условия е за получаване на кредита. Размерът от 5400,00 лв. е цялата застрахователна премия платима към „Кардиф Животозастраховане“, клон България, ЕИК 175190059 и „Кардиф Общо застраховане, клон България“, ЕИК 175190073. Посочва, че застраховката „Защита на плащанията“ е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставяла при изрично изразено от потребителя желание и съгласие, като сключването на същата е ирелевантно по отношение на условията по предлагания заем, която може да бъде прекратена незабавно след сключването й.

Посочва, че в чл. 2 е разписано, че размерът на заема е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“ – 15 000,00 лв. Сочи, че видно от поле „общ размер на кредита“ размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ възлизала на 0,00 лв., което означавало че не е отпускан кредит за покупка на застраховка.

Застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой погасителни вноски, като размерът на застрахователната премия е ясно посочен.

Поддържа, че ответното дружество – кредитор по договора за кредит и застрахователен посредник по застрахователно правоотношение и има право да получил съответното месечно плащане по кредита, а като посредник има законово задължение /чл.37 от КЗ/ да опосредява превода на сумата по застрахователната премия от застрахования към застрахователя. Твърди се, че сумите постъпвали за покриване на застрахователната премия се превеждали на застрахователя, поради което не следва да бъде и взета предвид при изчисляване на ГПР, респ. разходите по кредита не следва да бъдат завишавани с тази сума.

Посочва се още, че на ищцата е предоставена възможност по всяко време едностранно да прекрати договора за застраховка и да получи неизползваната част от застрахователната премия, като това не водело до каквато и да е промяна/увеличение в приложимия лихвен процент съответно на размера на погасителните вноски. Твърди се, че това не е сторено от ищцата.