Разпореждане № 341 от 27.05.2026, Районен съд - Нова Загора

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 341 гр. Нова Загора, 27.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Наказателно дело частен характер № 20252220200473 по описа за 2025 година

Съдът, след запознаване с тъжбата, намира следното:

Налице са условията за прекратяване на наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, като съображенията за това са следните:

В депозираната частна тъжба действието, което следва съдът да преценява като съставомерно по НК е това, че при извършване на контрол на пътното движение на улица „Петко Енев“ до дом номер 99, С. Д. спрял за проверка лек автомобил с марка и модел „Ровър Ленд Ровър“ с pen Номер *****. Автомобилът се управлявал от А. Р., който бил поканен да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство. Р. заявил, че отказва да му бъде извършена проба тъй, като твърдял, че проверяващите полицай са неадекватни и изпълнявали служебните си задължение под въздействието на алкохол и държи да бъдат изпробвани, като след това ще даде проба. Пред служителите на МВР Р. се обадил на телефон 112, като заяви, че Д. и колегата му са под въздействието на алкохол и иска да бъде изпратен екип, който да ги тества на място.

След направени проби с дрегер се установило, че пробите на полицейските служители са отрицателни.

От този инцидент тъжителят Д. се бил почувствал дълбоко унизен. Счел, че името му е опетнено като „пияница“ вследствие на лъжите на човек, подал сигнал по повод изпълняване на служебните му задължения.

Повдигната е частна тъжба срещу А. Б. Р. за престъпление по чл.148 , ал.2 във вр. ал.1, т.4 във вр. с чл.147 , ал.1 от НК.

С Разпореждане № 654/22.12.2025г., съдия-докладчика е прекратил наказателното производство по делото на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК, тъй като е установил, че същият не съставлява престъпление.

В подробно изложени мотиви, съдът е намерил, че: в частната тъжба не били изложени обстоятелства, които биха предпоставили повдигане на обвинение за извършено престъпление от частен характер, в частност клевета, каквато правна квалификация на изложените в частната тъжба обстоятелства била дадена от тъжителя.

За да е бил осъществен престъпният състав, било необходимо деецът съзнателно да е съобщил на друго/други лица неистинни позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия. Престъплението било формално и то бива довършено от момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца позорна информация за пострадалия.

От фактите по делото се установило, че Р. е подал сигнал до ЕЕН 112, че проверяващите го полицай са употребили алкохол. Следва да се има предвид и че подаването на сигнал до властите е в особен обществен интерес и целта на подаването на сигналите е много по-различна от тази при извършването на престъплението „клевета“. В разглеждания случай с действията си подалият сигнал бил целял да получи съдействие от 1 компетентните органи и да сигнализира за действия на конкретни длъжностни лица.

Умисълът за извършването на престъплението „клевета“ бил изключен именно при наличие на увереност в истинността на изнесеното /Решение № 113 от 23.06.2015 г. по н. д. № 93/2015 г., Н. К., II н. о. на ВКС; Решение № 418 от 12.11.2009 г. по н. д. № 459/2009 г., Н. К., III н. о. на В. КС/.

На следващо място лицето подало сигнал, било упражнило конституционното си право (чл. 45 от Конституцията) да сезира държавни органи при наличието на данни за престъпления или нередности според неговата субективна оценка. Това, че същите факти след проверка не бъдели установени не водело до осъществяване на състава по чл. 148, ал. 2 от НК. Обратния подход би довел до ограничаване правото на жалбоподателите да подават сигнали. Още повече че лицето подало сигнал не е разследващ орган и не може да извършва действия които да докажат неговите твърдения.

С Определение № 25/22.01.2026г. по вчнд № 34/2026г., на ОС-Сливен, въззивният съд отменил така посоченото разпореждане на РС-Нова Загора и върнал делото за разглеждане от друг състав на РС-Нова Загора.

В мотивите на въззивния съд е посочено, че: „по отношение на основанието на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК за прекратяване на наказателното производство настоящата инстанция приема, че същото не е налично. Хипотезата по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК е налична, когато в обстоятелствената част на тъжбата не се съдържат въобще съставомерни белези на престъпление съгласно нормите на НК. Поради това, когато поначало в процесуалния документ, с който е сезиран съдът са визирани съставомерни признаци на възможно осъществимо престъпно посегателство, той следва да разгледа делото по същество и наказателното производство да премине през всички негови етапи на развитие.

В конкретния случай категорично не може да се сподели тезата на първоинстанционния съд, че с обаждането си на тел. 112 Р. от една страна е целял да получи съдействие от компетентните органи и да сигнализира за действията на конкретни длъжностни лица, а на следващо място е упражнил конституционното си право да сезира държавни органи при наличие на данни за престъпления или нередности според неговата субективна оценка. В тази насока е налице многобройна съдебна практика, в която съдебните състави приемат, че с подадените сигнали на ЕЕН 112 деецът довежда до знанието на служителя приел обаждането позорното обстоятелство.

В случая в тъжбата до Районния съд въззивната инстанция намира неяснота в диспозитива на повдигнатото от тъжителя обвинение спрямо Р.. От една страна е посочено обаждането на телефон 112 със съобщение, че тъжителят и колегата му са под въздействието на алкохол и е направеното искане да бъдат проверени, а от друга страна се твърди и че, Р. на публично място е разпространил невярното обстоятелство, че тъжителят по време на работа е употребил алкохол в качеството на длъжностно лице. Тези обвинения от своя страна противоречат на изложеното в обстоятелствената част на тъжбата, където тъжителя е посочил „никога не съм допускал, че може да бъде опетнено името ми и да бъда третиран като „пияница“.

Тези противоречия би трябвало да породят съмнения в Районния съд във волята на тъжителя относно фактическите рамки на частното обвинение и в конкретния случай първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да укаже на тъжителя пороците в тъжбата му и да даде срок за отстраняването им, а прибързано е изготвил разпореждане за прекратяване на наказателното производство.

В тъжбата е останало неизяснено и неуточнено в какво точно се изразява позорното обстоятелство разпространено от Р. по отношение на тъжителя. Това е следвало да бъде уточнено и конкретизирано, за да прецени Районния съд дали тъжбата може да инициира производство от частен характер. В този смисъл Районния съд е следвало да укаже на тъжителя да изясни посоченото обстоятелство, а не да прекратява наказателното производство.

Отсъствието на редовно подадена частна тъжба препятства въззивния съд в преценката за това дали действително описаните в нея факти и обстоятелства не съставляват престъпление. Подобен извод може да се направи единствено по отношение на редовна от процесуална гледна точка частна тъжба, каквато настоящата определено не е.“

2

С Разпореждане № 43/29.01.2026г. по нчхд № 473/2025г., РС-Нова Загора, в съответствие със задължителните указания, съдържащи се в Определение № 25/22.01.2026г. по вчнд № 34/2026г., на ОС-Сливен, е дал указания на тъжителя, да приведе тъжбата в съответствие със посочените задължителни указания на въззивната инстанция.

В съответствие с получените указания, тъжителят С. Ц. Д. е депозирал по настоящето дело коригирана тъжба с вх.№ 1014/20.02.2026г.

В нея, при вече описаната фактическа обстановка, която настоящият състав не счита за нужно да възпроизвежда отново, тажителят посочва, че : „..от този инцидент се почувствах дълбоко унизен. От няколко години упражнявам полицейската професия и никога не съм бил подлаган на такова арогантно и унизително отношение от лице което не познавам . Никога не съм допускал, че може да бъде опетнено името ми пред колегите ми„ вследствие на лъжите на човек по повод упражняване моята професия . Това беше удар по авторитета ми като длъжностно лице - полицай. Много от тези хора пред които се развиха действията ме познават и това ми причини дълбоко разочарование . Месеци подред не можах да преживея този срам и унижение . Когато мой колеги казаха на майка ми , че съм бил изследван от полицаи поради употреба на алкохол предизвика у нея тревоги и разочарование в резултат на което се влоши здравословното и състояние . Предвид на изложеното :

Моля, да признаете за виновен А. Б. Р. с ЕГН: ********** от *****, В ТОВА,ЧЕ

На 08.06.2025г Р. пред нас и нашите колеги, като заяви , че сме неадекватни и изпълняваме служебните си задължение под въздействието на алкохол и иска да бъде изпратен екип, който да ни тества на място, на публично място, разпространи невярно обстоятелството, че съм употребила алкохол по време на работа в качеството ми на длъжностно лице и предизвика проверка с тест за алкохол от служители на РУ- Нова Загора в резултат на което е пострадало доброто ми име и чест на човек и служител на МВР, като вследствие на това деяние съм претърпял душевни болки и страдания .

- престъпление по чл.148 , ал.2 във вр. ал.1, т.4 във вр. с чл.147 , ал.1 от НК.

Моля, на осн.чл.84 и сл. от НПК и чл.45, чл.52 от ЗЗД след като се уверите във верността и достоверността на горепосочените обстоятелства и след като постановите присъда с която да признаете за виновен А. Б. Р. с ЕГН: ********** от *****, в извършване на престъпления по чл.148, ал.2 , вр.ал.1 ,т.4 във вр. с чл.147 , ал.1 от НК , да осъдите същият да ми заплати обезщетение в размер на 8 000 лева / осем хиляди лева / за нанесени неимуществени вреди…“

В настоящия случай този съдебен състав намира, че в частната тъжба не са изложени обстоятелства, които биха предпоставили повдигане на обвинение за извършено престъпление от частен характер, в частност клевета, каквато правна квалификация на изложените в частната тъжба обстоятелства е дадена от тъжителя.

Известно е, че по смисъла на българския наказателен закон клеветата е накърняване на обществените отношения, гарантиращи спазването на конституционната забрана за накърняване на достойнството на човешката личност, която стои в основата на самоосъзнаването на личността като пълноценна и свободна. За да е осъществен престъпният състав, е необходимо деецът съзнателно да съобщи на друго/други лица неистинни позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия. Престъплението е формално и то е довършено от момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца позорна информация за пострадалия.

От фактите по делото се установява, че Р. в подал сигнал до ЕЕН 112, че проверяващите го полицай са употребили алкохол. Следва да се има предвид и че подаването на сигнал до властите е в особен обществен интерес и целта на подаването на сигналите е много по-различна от тази при извършването на престъплението „клевета“. В разглеждания случай с действията си подалият сигнал е целял да получи съдействие от компетентните органи и да сигнализира за действия на конкретни длъжностни лица.

Умисълът за извършването на престъплението „клевета“ е изключен именно при наличие на увереност в истинността на изнесеното /Решение № 113 от 23.06.2015 г. по н. д. № 93/2015 г., Н. К., II н. о. на ВКС; Решение № 418 от 12.11.2009 г. по н. д. № 459/2009 г., Н. К., III н. о. на В. КС/.

3

На следващо място лицето подало сигнал е упражнило конституционното си право (чл. 45 от Конституцията), да сезира държавни органи при наличието на данни за престъпления или нередности според неговата субективна оценка. Това, че същите факти след проверка не бъдат установени, не води до осъществяване на състава по чл. 148, ал. 2 от НК. Обратния подход би довел до ограничаване правото на жалбоподателите да подават сигнали. Още повече че лицето подало сигнал не е разследващ орган и не може да извършва действия които да докажат неговите твърдения.