Решение № 3890 от 30.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3890 гр. Пловдив, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330101995 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, против Община Пловдив, ЕИК 000471504 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, площад „Стефан Стамболов“ № 1, с която се претендира заплащане на сума в размер на 332,48 лв., представляваща заплатено от застрахователя на увреденото лице застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка № *** в размер на 317,48 лв. и обичайни разноски в размер на 15 лв., и мораторна лихва за забава в размер на 85,38 лв. за периода от 24.02.2023 г. до 28.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 29.01.2025 г. (датата на пощенското клеймо), до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на ***г. в *** на ***, в посока от *** към ***, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което л.а. „***" с рег. № ***, собственост на В. С. С., управлявана от същата, преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно за движение. Поддържа че в резултат на ПТП на застрахованото в Дружеството по застраховка „Автогрижа”, полица № ***, л.а. „***" с рег. № *** са нанесени материални вреди. Излага се, че на основание сключената застраховка „Автогрижа" за л.а. „***" с рег. № ***, полица № ***, за уврежданията по автомобила в „Дженерали Застраховане“ АД е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и е образувана ликвидационна преписка № ***, като е извършен оглед на увредения автомобил от ищеца и 1 е изготвено заключение с опис на щетите.

Изтъква се, че в изпълнение на договорните задължения определеното застрахователно обезщетение в размер на 317,48 лв. е изплатено от „Дженерали Застраховане" АД на правоимащия - В. С. С. в качеството й на собственик на л.а. „***” с рег.

№ *** с Преводно нареждане от 02.11.2022г. Твърди се, че на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с изплащане на обезщетението ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и направените разноски за определянето му. Сочи се, че ответникът носи отговорност за поддържането на пътя, на който е настъпило ПТП съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1, чл. 31 и § 1, т.

13 и 14 от ДР на ЗП. Излага се, че в конкретния случай лицата, на които е била възложена работата по поддръжка на пътя, са проявили бездействие, като не са изпълнили задълженията си за ремонт и поддържане на общинския път в съответствие с чл.31 във връзка с чл.29 от ЗП, както и задълженията на Общината по чл.167, ал.1 от ЗДвП да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги отстрани във възможно най-кратък срок, следствие на което става причина за ПТП.

Излага се, че до ответника е изпратена регресна покана с Изх. № *** от 23.01.2023 г. за доброволно възстановяване на изплатеното обезщетение и обичайните разноски, но след получаването й на 24.01.2023 г. плащане не е извършено. Отправя искане за присъждане на разноските.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва претенцията по основание и размер.

Оспорва се валидността на застрахователния договор към момента на процесното ПТП, тъй като общите условия не са датирани и не са подписани от ищеца и увреденото лице.

Оспорва се плащането на застрахователното обезщетение, тъй като приложеното платежно няма подпис и заверка от банков служител.

Твърди се, че липсвал протокол за ПТП от полицията, поради което не можело да се установи застрахователното събитие.

Възразява се, че ответникът носи отговорност за настъпилите за увреденото лице вреди.

Оспорва се, че не е посочено точното място на настъпване на ПТП и по какъв начин са настъпили вредите.

Оспорва се размера на претендираното обезщетение. Сочи се, че не са представени доказателства за техническата изправност на автомобила към датата на ПТП. Отправено е възражение за съпричиняване от страна на водача за настъпили повреди на автомобила, който не е съобразил скоростта си с атмосферните условия и състоянието на пътя, което е нарушение на изискванията на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

Поради неоснователност на главния иск, неоснователно се твърди да е и акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, както и за присъждане 2 на мораторна лихва в размер на 85.38 лв. за периода от 24.02.2023 г. до 28.01.2025 г.

Оспорва приложения от ищеца снимков материал.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира от фактическа и правна страна следното.

Доказано е по делото че на ***г. около 17:45ч. водачът В. С. С. е управлявал лек автомобил „***" с рег. № *** по платното за движение на *** в *** по посока от изток на запад, при което автомобилът е попаднал с предно дясно колело в необозначена и необезопасена негативна неравност (дупка) на пътната настилка, в резултат на което настъпва ПТП с материални увреди: предна дясна автомобилна гума в степен за подмяна и предна дясна джанта в средна степен за ремонт и боядисване. Наличието на дупка по пътното платно е установена категорично от приложения снимков материал към исковата молба – л. 28, който факт е потвърден от показанията на св. С. – водач на МПС, както и от САТЕ с вещо лице С. в която също категорично се приема, че увреждането по автомобила е станало при попадане в дупка и има причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на сочената от ищеца автомобилна част - предна дясна автомобилна гума в степен за подмяна и предна дясна джанта за ремонт. Относно времето и мястото на ПТП достоверни се явяват показанията на св. С. като независимо, че свидетелят не си спомня точната дата на инцидента, същата е подала искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС" от 23.08.2022г., т.е на следващия ден, което напълно кореспондира на твърдението на ищеца ПТП да е възникнало предходния ден, респ. извършен е оглед на МПС от застрахователя по преписка № *** поради което и няма основание съдът да се съмнява в достоверността на този документ.

Следователно, механизмът на възникване на ПТП, мястото и времето на настъпване на инцидента са доказани несъмнено и категорично.

Установена е валидна застраховка „Автогрижа“ – полица № *** със срок на действие от 17.07.2022г. до 16.07.2023г., която полица е валидна, а факта дали общите условия са датирани и че не са подписани от ищеца и увреденото лице е ирелевантен, тъй като общите условия са неразделна част от застрахователния договор което изрично е декларирано от застраховащия в самата полица. За валидността на застрахователния договор е достатъчно същият да е подписан от страните и да е платена застрахователната премия, което се доказа по делото.

Доказано е по делото и че е изплатено застрахователното обезщетение съгласно определения от ищеца размер в ликвидационния акт от 01.11.2022г., а факта, че платежното нареждане няма подпис и заверка от банков служител не опровергава извода за плащане на обезщетението тъй като банковата операция може да не е извършена с участие на банков служител, а чрез онлайн отдалечено банкиране като същественото е че платежното нареждане е с уникален номер на операцията, който е генериран от платежната система 3

БИСЕРА впоследствие СЕПА.

Общата стойност за части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди е в причинно-следствена връзка с изследвано ПТП, по средно пазарна стойност възлизат на 454,57 лв. с ДДС (232,426 евро) според вещото лице Самходов, която сума е по-висока от изплатената от застрахователя.

По делото не е спорно, че процесния участък на който е настъпило увреждането е стопанисван от ответника като се отхвърлят възраженията за съпричиняване тъй като по делото не е установено св. С. да е била допринесъл за настъпване на вредоносния резултат тъй като за да съобрази поведението си с пътните условия ответникът е следвало да предприеме действия по обозначаване на дупката, което не се доказа по делото.

Предвид на гореизложеното предявения иск за главница и мораторна лихва се уважават като основателни.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца се присъждат разноски в размер на сумата от 281,21 евро /550 лева/ съгласно списъка по чл. 80 ГПК

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Пловдив с ЕИК 000471504 със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1 представлявана от *** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата от 169,99 евро/ 332,48 лева, която представлява заплатено от застрахователя застрахователно обезщетение в полза на застрахованото лице В. С. С. по ликвидационна преписка № *** по застраховка „Автогрижа“ и мораторна лихва за забава в размер на 43,65 евро/85,38 лв. за периода от 24.02.2023 г. до 28.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 29.01.2025 г. (датата на пощенското клеймо), до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски в размер на сумата от 281,21 евро /550 лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4