Определение № 3210 от 02.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3210 гр. София, 02.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20248002900742 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е касационна жалба на ответника Национална здравноосигурителна каса срещу решение № 758 от 11.12.2023 г. по т.д. № 549/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 179/18.03.2024 г. по същото дело, с което е потвърдено решение № 531/21.04.2023 г. по т.д. 1625/2022 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на МБАЛ „Света София“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗО сумата 292 677,60 лв. цена на извършена болнична медицинска помощ по договор № 222441/22.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен и допълнен с допълнително споразумение № 7/22.02.2019 г. за периода м. 03 - м. 08 2019 г. и м.12.2019 г., и сумата 2 440 лв. - цена на извършени амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6974, сключен м.05.2018 г. за периода м.04.2019 г. - м.05.2019 г., и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 69 585,96 лв. - лихва за забава върху главниците в размер на 257 196,60 лв. за периода 01.01.2020 г. - 31.08.2022 г., и сумата 6 404,42 лв. - лихва за забава за периода 01.01.2021 г. - 31.08.2022 г. върху главницата от 37 921 лв., и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си като инстанция по същество да разгледа спора и да се 1 произнесе по всички наведени с въззивната жалба доводи и възражения. В частност сочи, че не е обсъдено възражението, че е установен ред за изплащане по изключение на надлимитни дейности, който в случая не е спазен. Оспорва правните изводи на въззивния съд като противни на императивните норми на ЗЗО и Конституцията на Република България, като поддържа, че нормативната уредба го задължава да заплаща само договорения вид и обем дейности по лечение, уговорени със съответното лечебно заведение, а не всички дейности, включени в „основния пакет от здравни дейности“. Изтъква, че законодателят е предвидил резерв в бюджета на НЗОК, но последните средства могат да бъдат разходвани само за заплащане на непредвидени и неотложни дейности, каквито не са процесните по планови хоспитализации. По тези доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички заявени във въззивната жалба възражения на въззивника?

2. Следва ли въззивният съд да се съобрази безусловно с решение на Конституционния съд, с което е прието, че правата на гражданите по чл. 52 КРБ не са неограничени?

3. Какъв е характерът на процесните договори за осъществяване и заплащане на медицинска дейност, сключени между изпълнителите на болнична медицинска помощ и НЗОК?

4. Нарушават ли се правата на здравноосигурените лица, регламентирани в ЗЗО, от клаузите на сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които клаузи се ограничава заплащането от НЗОК на отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в приложение 2 към договорите стойности?

5. Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол?

6. Неограничено ли е правото на здравноосигурените лица да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК по чл. 35, ал. 1 ЗЗО, при разходване на лимитирани бюджетни средства?

7. Законосъобразно ли е използването на резерва на НЗОК, средствата от който следва да се разходват за заплащане на непредвидени и неотложни разходи, в случаи на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства, при обезпечено плащане по сключените индивидуални договори в съответствие със ЗБНЗОК за съответната година и за определен обем?

2

Касаторът поддържа, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по ТР 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т.д.

1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС и цитирани решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с което обосновава допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По втория въпрос поддържа произнасяне на съда в противоречие с решение № 2 от 22.02.2007 г. по к.д. 12/2006 г. на Конституционен съд на Република България и моли да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

По въпроси от трети до пети моли касационно обжалване да бъде допуснато при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Излага, че въззивното решение е очевидно неправилно и моли да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК, във връзка с което свое искане поставя въпроси шести и седми.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, МБАЛ „Света София“ ЕООД, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт.

Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е недопустима в частта, с която е насочена срещу решение № 758 от 11.12.2023 г. по т.д. № 549/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 179/18.03.2024 г. по същото дело, в частта, с която е потвърдено решение № 531/21.04.2023 г. по т.д. 1625/2022 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на МБАЛ „Света София“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗО сумата 2 440 лв. - цена на извършени амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6974, сключен м.05.2018 г., за периода м.04.2019 г. м.05.2019 г., Предвид нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване съдебните решения по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела, и до 5 000 лв. за граждански дела.

Предмет на разглеждане по делото от въззивната инстанция с решението в гореочертаната част е иск с цена под 5 000 лв. – чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в тази му част – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а подадената от Национална здравноосигурителна каса касационна жалба срещу решението в тази му част, като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата част касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния 3 срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 22.05.2018 г. между МБАЛ „Света София“ ЕООД в качеството на изпълнител от една страна и от друга страна НЗОК (представлявана от директора на СЗОК) в качеството на възложител на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор (НРД) за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2018 г., е сключен индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 222441/22.05.2018 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 7/22.02.2019 г., по силата на който (чл. 1, ал. 1) ищецът-изпълнител приема да изпълнява болнична помощ на здравноосигурени лица по § 2, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. и по § 2, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. и на лица по § 9, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2018 г. и § 8, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2019 г. по клинични пътеки от приложение № 9 към чл. 1 от Наредба № 3/2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и посочени в приложение № 17а „Клинични пътеки“ към НРД 2018 и приложение № 176 „Клинични пътеки № 51, 120 и 206“ към НРД 2018, като в чл. 1, ал. 1 от договора конкретно са посочени клиничните пътеки, по които ще се извършва болничната дейност, а от своя страна ответникът-възложител се е задължил (чл. 1, ал. 2) да заплаща дейностите съгласно глава деветнадесета от НРД 2018. Счел е, че по силата на чл. 46 от договора ответникът дължи заплащане на договорената и извършена дейност по клинични пътеки до 25 число на месеца, следващ отчетния, с изключение на хипотезите по чл. 46, т. 1, т. 2 и т. 3, като предвид разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от договора при забава в плащането възложителят дължи на изпълнителя обезщетение за забава в размер на законната лихва. Посочил е, че за извършената болнична дейност по процесния договор ежемесечно ищцовото дружество издава на ответника фактури, придружени със спецификация за болнична медицинска помощ, в която за съответния период са описани извършените дейности по клинични пътеки по видове и цени, определени по реда на чл. 55д ЗЗО. Отчел е, че неразделна част от договора е приложение № 2, именувано „Стойности и обеми на дейностите в БМП и стойности на медицинските изделия в БМП и лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП“, в което са определени стойностите на медицинските услуги.

Приел е, че страните не спорят, че през процесните месеци - м. 03 - м.

08.2019 г. и м.12.2019 г., ищецът е извършил лечебна дейност по договора в полза на здравноосигурени пациенти, която попада в обхвата на уговорените с договора видове, но надхвърля определените в договора месечни лимити, на обща стойност 295 117,60 лв., за която са издавани фактури със спецификация към същите, които са представени за плащане на ответника.

Подчертал е, че спорът е правен и се свежда до това дали възложителят дължи заплащане на лечебното заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ, на реално извършените и отчетени от него на основание индивидуалния договор по чл. 59, ал. 1 ЗЗО дейности, които са в обхвата на 4 тази помощ, в случаите когато стойността е над нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка.

Посочил е, че основното възражение на ответника, че не дължи заплащане на извършената от ищеца медицинска дейност над договорените лимити, не кореспондира с поетото от държавата задължение за гарантиране уреденото с чл. 52 КРБ и ЗЗО основно право на гражданите на здравно осигуряване, както и реда на неговото финансиране, чрез гарантиран посредством задължителното здравно осигуряване свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса (чл. 4, ал. 1 ЗЗО), с конкретизирани в чл. 35, т. 1 от същия закон обем и обхват на правата на здравноосигурените лица, а именно - да получават медицинска помощ в обхват на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК, и на спешна помощ, там където попаднат.

Добавил е, че при изпълнение на задължението си по чл. 52, ал. 3 КРБ за осъществяване закрила на гражданите като публично благо и цел на националната здравна политика държавата разполага с публичен ресурс, който е гарантиран, но ограничен в рамките на бюджета на НЗОК, осигуряващ присъщия за задължителното здравно осигуряване пакет от здравни дейности, определен на база годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ (чл. 22 ЗЗО), като за непредвидени и неотложни разходи задължително се предвижда резерв, от който се плащат и разходи в случай на значителни отклонения от равномерно разходване на средствата за здравноосигурителни плащания (чл. 25 ЗЗО и чл. 26, ал. 2 ЗЗО). Отчел е, че бюджетът на НЗОК е законово регламентиран като задължителен финансов способ и принцип на финансиране на дейността в областта на болничната медицинска помощ, заплащане чрез системата на задължителното осигуряване. Изтъкнал е, че здравноосигурените лица не са страна по НРД за медицинските дейности, нито по договора за приемане на цени и обеми на медицинската помощ по чл.