Определение № 879 от 03.02.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 879 гр. София, 03.02.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Гражданско дело № 20211100112766 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „С. ММ“ ООД, с която предявява иск с правно основание чл.49 от ЗЗД срещу Върховен касационен съд на Република България.

Ищецът ангажира отговорността на ответника с твърдения, че в пряка причинна връзка от неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, постановен от ответника в отклонение от възприетото в ТР № 4/18.06.2014 г., т.д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 144 567 лв., равняваща се на сумата заплатена от ищеца на трето лице въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на влязлото в сила неправилно и незаконосъобразно решение. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила, ответникът е създал процесуално изпълнително основание срещу ищеца, без да е установено материалното право, което го поражда по съответния съдебен ред. В резултат дружеството е претърпяло вреда, изразяваща се в заплащане на присъдени суми, каквито не са били дължими.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва предявения иск като процесуално недопустим. Поддържа се, че се касае за влязъл в сила съдебен акт на съдебна инстанция, действаща като последна инстанция, който е законосъобразен и като такъв не може поначало да бъде източник на вреди обект на обезщетяване в рамките на производството.

Поддържа се недопустимост на инцидентното констатиране по повод на иск за вреди от правораздавателна дейност, в частност влязъл в сила съдебен акт на национална юрисдикция, разглеждаща делото като последна инстанция на 1 порок на съдебния акт, включително неправилност и недопустимост, както и производството по искове за заплащане на обезщетения за такива вреди.

Твърди, че подобна констатация би влязла в противоречие с последиците на решението, в частност със СПН на съдебния акт и с принципа на чл.297 ГПКза задължителност на влязлото в сила решение не само по отношение на страните по него и за постановилия го съд, но и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ.

При условията на евентуалност оспорва иска като неоснователен.

Моли съда да прекрати производството по делото като недопустимо да присъди на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в максимален размер на основание чл.37 от ЗПП.

Съдът като съобрази изложеното в исковата молба и становището на ответника, намира предявения иск за процесуално недопустим по следните съображения:

На основание чл. 7 от Конституцията на РБ, държавата отговаря пряко за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи или длъжностни лица, в т. ч. и за вредите, причинени от незаконни актове или действия на Народното събрание. Отговорността на държавата за вреди може да бъде реализирана чрез предявен против самата нея иск, а в случаите, когато това е допустимо и чрез иск предявен против причинилия увреждането неин орган, в който случай последният има качеството на процесуален субституент. Тази отговорност се реализира на общо основание по чл. 49 ЗЗД, когато не може да се реализира в специалните хипотези на ЗОДОВ.

В случая ищецът претендира обезщетение за нанесени му имуществени вреди от окончателен съдебен акт, с който не твърди да се нарушава общностното право, а твърди, че окончателният съдебен акт е неправилен, тъй като при постановяването му ответникът се е отклонил от разрешението, възприето в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че касационната инстанция се е произнесла въз основа на данни, каквито липсват по делото. Твърди се, че в това се състои и противоправното поведение на ответника, а именно: постановяване на съдебен акт в отклонение от правния ред.

При така изложените в исковата молба твърдения, съдът намира, че са налице отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи

2 недопустимостта на предявения иск, доколкото с него се засяга силата на пресъдено нещо на окончателното съдебното решение, от което се твърди, че са причинени вредите - предвид нейните субективни и обективни предели.

В настоящото производство с оглед твърденията в исковата молба и установяване на тяхната вярност и правилност, всъщност ще се стигне до пререшаване на вече разгледания правен спор, респективно - до засягане стабилността на постановения за разрешаването му влязъл в сила съдебен акт.

Ако настоящият съдебен състав приеме, че Определение № 60599/26.07.2021 г. по гр.д.№ 671/2021 г. на ВКС, ІV г.о. е постановено от състав на ВКС в противоречие с тълкувателно решение и съдът се е произнесъл въз основа на данни, каквито липсват по делото, то с тези си констатации по повод на иск за вреди от влязъл в сила съдебен акт на национална юрисдикция, разглеждащ делото като последна инстанция, настоящият съдебен състав ще се произнесе недопустимо по правилността на влезлия в сила съдебен акт и констатациите му ще влязат в противоречие с последиците на решението, в частност със силата на пресъдено нещо на съдебния акт /чл.чл. 297 и 298 ГПК/ и с принципа на чл. 297 ГПК - за задължителност на влязлото в сила решение не само по отношение на страните по него и за постановилия го съд, но и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ.

В горния смисъл е и Определение № 438/29.11.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 805/2018 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.

По горните съображения производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

С оглед изхода на делото, направеното искане с отговора на исковата молба и на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25а, ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ, като съдът определя възнаграждението само за изготвяне на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл.130 от ГПК Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ВРЪЩА подадена от „С. ММ“ ООД искова молба, с която предявява иск с правно основание чл.49 от ЗЗД срещу Върховен касационен съд на Република

България и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №

12766/2021 г. по описа на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав.

ОСЪЖДА „С. ММ“ ООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „****, със съдебен адрес: гр.София, ул. „****, адвокат В.П. да заплати на основание чл.78, ал.4 от ГПК на Върховен касационен съд на Република България, гр.София, бул. „**** сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски направени в настоящото производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4