Решение № 1269 от 14.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 3394/2026
- Вид
- Решение № 1269
- Подписан
- 14.04.2026
- В сила
- 14.05.2026
- Състав
- ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
- § 77 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 84 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1269 гр. София, 14.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20261110203394 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ф. С. К., ЕГН: **********, чрез адвокат М. А. В. от САК, срещу Електронен фиш Серия Г №82481 от 02.02.2026 г., издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 127,82 евро (сто двадесет и седем евро и осемдесет и два евроцента) с левова равностойност 249,99 лева (двеста четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) за нарушение на чл. 483, ал.
1, т. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ) във вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл.
461, т. 1 от КЗ.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното физическо лице, което със срочно подадената жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се навеждат доводи, че при издаването на електронния фиш са били допуснати съществени нарушения, които обуславят неговата порочност и представляват основание за неговата отмяна. Поддържа се, че при издаването на електронния фиш са били допуснати множество съществени нарушения, изразяващи се в неспазване на различни императивни изисквания, които били предвидени от законодателя в разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Навежда се, че допуснатите нарушения при издаването на електронния фиш съществено са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Изтъква се, че в електронния фиш липсвало подробно описание на вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение, на обстоятелствата, при които то било извършено, както и доказателствата, от които то е установено. В тази връзка се сочи, че обстоятелствата, при които, според административнонаказващия орган, е било извършено нарушението, не могат да бъдат извеждани от контекста на електронния фиш чрез тълкуване на волята на неговия съставител. Оспорва се техническата изправност на устройството, с което е установено нарушението. Излагат се доводи за това, че в електронния фиш не е била посочена и датата на неговото издаване, който пропуск водел до незаконосъобразност на електронния фиш, тъй като препятствал възможността на жалбоподателя да защити своите права и същевременно създавал невъзможност да бъде преценено дали административно-наказващият орган е спазил давностните срокове за издаването на електронния фиш. Сочи, се липсата на задължителни реквизити на електронния фиш е порок, който не е възможно да бъде саниран в съдебно 1 производство. По тези съображения се моли електронният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен. Претендира се присъждането на разноски в полза на жалбоподателя.
В открито съдебно заседание жалбоподателят - Ф. С. К., редовно призован не се явява. По делото е постъпила писмена молба от жалбоподателя К., с която последният моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. В писмената молба са формулирани и искания за отмяна на обжалвания електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен и за присъждането на разноски в полза на жалбоподателя.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно уведомена, не изпраща представител. С писмени бележки от главен юрисконсулт С. М., упълномощен от административнонаказващия орган, се оспорват изложените в жалбата възражения против обжалвания електронен фиш. Навежда се, че жалбата била бланкетна, неоснователна, недоказана в нейната цялост. Твърди се, че от изложеното в жалбата не ставало ясно в какво се изразявала незаконосъобразността на обжалвания електронен фиш. Поддържа, се че процесният електронен фиш е правилен и законосъобразен, издаден в съответствие с материалното право и при спазване на процесуалните правила. Изтъква се, че в хода на административнонаказателно производство фактическата обстановка, описана в електронния фиш, била безспорно доказана. Обръща се внимание на това, че вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение било установено и надлежно заснето с автоматизирано техническо средство, което било преминало първоначална и последваща проверка.
Претендира се, че административно-наказващият орган правилно е определил релевантната санкционна разпоредба. Сочи се, че електронният фиш съдържал предвидените в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП задължителни реквизити. Навежда се, че за нарушението, вменено в отговорност на жалбоподателя, е предвидено налагането на административно наказание в абсолютно определен размер, което не подлежи на допълнителна индивидуализация от страна на административно-наказващия орган. Разяснява се, че поради неговата специфика електронният фиш се приравнявал на наказателно постановление, но само по действие, не и по форма, съдържание и процедура на издаване. В подкрепа на този аргумент се сочи Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС. Твърди се, че възраженията на жалбоподателя относно липсата на данни за годността на ползваното АТСС, за състоянието на МПС в момента на неговото заснемане от техническото средство и за мястото на извършване на нарушението били неоснователни. В тази връзка се сочи, че законодателят не е поставил изисквания в електронния фиш да бъдат вписани данни за годността на АТТС, но това обстоятелство се установявало от приложените по административно-наказателната преписка документи. Сочи се също, че състоянието на МПС в момента на констатиране на нарушението се установявало от приложения по делото снимков материал. Навежда се, че административно-наказващият орган правилно не е приложил института за маловажност, доколкото не били налице предпоставките за това. По изложените съображения се моли жалбата да бъде оставена без уважение като недоказана и неоснователна, а електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна и се прави възражение за прекомерност на поисканото от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:
Към 21.12.2025 г. жалбоподателят Ф. С. К. бил собственик на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. №********. Към същата дата за споменатото МПС нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
На 21.12.2025 г. в 16:53 часа лекият автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.
№********, се движил по път А-6 км 60+705 с. Чепинци, с посока на движение от пътен възел „Илиянци“ към с. Чепинци. Движението на МПС било установено в участъка от км 50+427 до км 60+705 с автоматизирана техническа система - система за санкционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX-35000 ANPR”, с идентификационен номер СКТ 10181- СКТ 2
10191.
Системата за санкционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX-35000 ANPR”, с идентификационен номер СКТ 10181 - СКТ 10191, представлява одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 5237 в държавния регистър на одобрените типове средства за измерване, и била преминала първоначална проверка на техническата изправност на 08.08.2025 г. със заключение, че отговаря на изискванията на раздел XXVI от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Констатациите от първоначалната проверка били обективирани в Протокол за проверка №343-3ЧИСиС/08.08.2025 г., издаден от България институт по метрология.
На 02.02.2026 г. от СДВР бил издаден обжалваният Електронен фиш серия Г №82481, с който на жалбоподателя Ф. С. К. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 127,82 евро (сто двадесет и седем евро и осемдесет и два евроцента) с левова равностойност 249,99 лева (двеста четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ) във вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
На 09.02.2026 г. Електронен фиш серия Г №82481 бил връчен на жалбоподателя Ф. С.
К..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото доказателства и доказателствени средства: писмени, приобщени чрез прочитане по реда на чл. 283 от НПК: Електронен фиш серия Г №0082481/02.02.2026 г.; справка за регистрация на МПС; Заповед №8121з-172/29.02.2016 г.; протокол от проверка №343-3ЧИСИС/08.08.2025 г.; протокол за установяване годността за приемане на изграждането; доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка; справка от АИС- АНД за датата на генериране и връчване на Електронен фиш серия Г №0082481; справка, извършена чрез сайта на Гаранционен фонд; справка картон на водача; веществени - 2 бр. статични изображения.
При изграждането на изводите си за релевантната фактическа обстановка настоящият съдебен състав се довери на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствени материали, които намира за логични, последователни, кореспондиращи както помежду си, така и на приложените по делото веществени доказателствени средства – два броя статични изображения.
От приложената по делото справка в Гаранционен фонд се установява, че към датата и часа на управление на процесния лек автомобил, за същия не е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
От справката за регистрация на МПС съдът извлича информация относно това, че жалбоподателят Ф. С. К. е собственик на лекия автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.
№**********.
Според нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точни час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. С оглед на изложеното съдът кредитира снимковия материал към Електронен фиш серия Г №0082481 като годно веществено доказателствено средство. От същия се установява регистрационният номер на управлявания лек автомобил, както и датата и часа на неговото заснемане.
Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, на основание чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – процесният 3 електронен фиш е бил връчен на жалбоподателя на 09.02.2026 г.(видно от приложената по делото справка от АИС- АНД за датата на генериране и връчване на Електронен фиш серия Г №0082481), а жалбата е била подадена чрез системата за сигурно електронно връчване на 23.02.2026 г., същата изхожда от лице с активна процесуална легитимация – санкционираното с електронния фиш физическо лице, и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията на съда са следните:
На първо място, настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да поясни, че разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ изрично предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на МПС се налага глоба или имуществена санкция, като видът на санкцията зависи от това дали собственикът е физическо лице или юридическо лице, или едноличен търговец. Следва да бъде разяснено и това, че съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато чрез автоматизирани технически средства или системи по смисъла на § 6, т. 65 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за движение по пътищата(ЗДвП) или чрез технически средства на електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е заснето управлението на превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на превозното средство се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, утвърден от министъра на вътрешните работи, с който се налага глоба или имуществена санкция. Съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, или мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.