Решение № 22472 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22472 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110143307 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

08.12.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря София Райкова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 43307/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „д.о.з.“ ЕАД срещу „ЗАД о.з.“ АД, като се твърди, че на 01.03.2023 г. на републикански път I-5-р.-В.Т., в участъка между гр. Б. и гр. Б., било настъпило ПТП между товарен автомобил „Р.М.“, рег. № ..., управляван от К.С.К., и лек автомобил „ш.о.“, рег. № СВ...НН, управляван от Р.И.Т., в резултат на което на последния били нанесени вреди. Навежда доводи, че за настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № . г. на ОДМВР-р., РУ – гр. Б., от който било видно, че виновен за настъпването на ПТП-то бил водачът на товарен автомобил „Р.М.“, рег. № ..., който поради неспазване на необходимата дистанция от движещия се пред него лек автомобил „ш.о.“, рег. № СВ...НН, ударил същия отзад и реализирал ПТП с него. Излага съображения, че за лек автомобил „ш.о.“, рег. № СВ...НН, е била сключена застраховка „Каско“ с ищеца, обективирана в застрахователна полица № ... с период на застрахователно покритие от 04.04.2022 г. до 1

03.04.2023 г. Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на застрахователно покритие от 26.07.2022 г. до 25.07.2023 г., като във връзка с това при ищеца била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № .. След оглед на увредения автомобил било установено, че е налице „тотална щета“, поради което след представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията му, ищецът е заплатил на застрахованото лице „п.т.“ ЕООД застрахователно обезщетение в размер на 18541,88 лева с преводно нареждане от 09.06.2023 г., а освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Твърди, че с писмо с изх. № . г., получено от „ЗАД о.з.“ АД на 12.07.2023 г., е предявил регресна претенция към ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, всичко в общ размер на 18556,88 лева, но ответникът признал и заплатил единствено сумата от 18048,00 лева с преводно нареждане от 05.09.2023 г., като останал непогасен остатък в размер на 508,88 лева, който не бил заплатен и до момента. Поддържа, че на основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и лихва за забава върху непогасената главницата от 508,88 лева за периода от 12.08.2023 г. до 12.08.2025 г. в размер на 140,42 лева. Иска ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни по основание и по размер. Признава, че към датата на процесното ПТП е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил „Р.М.“, рег. № ..., сключена с ответника, както и че по отправената от ищеца регресната претенция във връзка с процесното ПТП е изплатил сумата от 18048,00 лева, с включени ликвидационни разноски. Поддържа, че със заплащането на посочената сума е погасил изцяло задълженията си към ищеца. Навежда доводи, че в случай, че вредите по застрахования при ищеца автомобил са по-големи, то е налице тотална щета и запазените части са не по-малко от 25% от действителната стойност. Изтъква, че доколкото ударът бил в задната част на лекия автомобил, то основните и най-скъпите агрегати като двигател, скоростна кутия, главно предаване, кормилна рейка и други, били незасегнати от удара и запазени, поради което същите следвало бъдат приспаднати от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП-то. Оспорва иска за мораторна лихва при съображения, че същият е акцесорен и неоснователността на иска за главница води до неоснователност и на иска за лихви. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ 2 на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 01.03.2023 г. на републикански път I-5-р.-В.Т., в участъка между гр. Б. и гр. Б., е настъпило ПТП между товарен автомобил „Р.М.“, рег. № ..., управляван от К.С.К., и лек автомобил „ш.о.“, рег. № СВ...НН, управляван от Р.И.Т., при следния механизъм: водачът на товарен автомобил „Р.М.“, рег. № ..., поради неспазване на необходимата дистанция от движещия се пред него лек автомобил „ш.о.“, рег.

№ СВ...НН, ударил същия отзад и реализирал ПТП с него; 2) че към датата на ПТП-то за лек автомобил „ш.о.“, рег. № СВ...НН, имало валиден договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № ... с период на застрахователно покритие от 04.04.2022 г. до 03.04.2023 г., сключен с ищеца; 3) че във връзка с настъпилото ПТП при ищеца е била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № ., по която на собственика на увредения лек автомобил, било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 18 541,88 лева, а освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 4) че към момента на настъпването на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач, управляващ товарен автомобил „Р.М.“, рег. № ..., е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица с период на застрахователно покритие от 26.07.2022 г. до 25.07.2023 г; 5) че ищецът е изпратил покана на ответника, която била получена от последния на 12.07.2023 г., за заплащане на сумата от 18 556,88 лева;

6) че на 05.09.2023 г. ответникът е заплатил сумата от 18 048,00 лева с включени 15,00 лева ликвидационни разноски.

Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящата инстанция кредитира.

Представен е протокол за ПТП № 1814636 от 01.03.2023 г., като се изяснява, че на 01.03.2023 г. на републикански път I-5-р.-В.Т., в участъка между гр. Б. и гр. Б., било настъпило ПТП между товарен автомобил „Р.М.“, рег. № ..., управляван от К.С.К., и лек автомобил „ш.о.“, рег. № СВ...НН, управляван от Р.И.Т., в резултат на което на последния били нанесени вреди. Като механизъм на инцидента е посочено, че водачът на товарен автомобил „Р.М.“, рег. № ..., поради неспазване на необходимата дистанция от движещия се пред него лек автомобил „ш.о.“, рег. № СВ...НН, ударил същия отзад, като е настъпило ПТП.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.

179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е 3 отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.

Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се изяснява, че в следствие на процесното ПТП по лек автомобил „ш.о.“, рег. № СВ...НН са нанесени вреди, които са подробно описани от експерта в заключението му. Уточнено е, че към момента на инцидента автомобилът е бил на 3 години, 10 месеца и 24 дни от датата на първоначалната регистрация – 05.04.2019 г. Вещото лице е посочило, че стойността необходима за възстановяване на вредите на базата на средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 21190,78 лева.

Изяснено е, че действителната (средната пазарна) стойност на увредения лек автомобил към датата на ППТ-то е в размер на 27817,00 лева, като е направен извод, че е налице хипотезата на тотална щета на процесния автомобил, тъй като стойността за възстановяването му е 76,17 % от пазарната му цена. Експертът е посочил, че стойността на запазените части е в размер на 6954,00 лева. Вещото лице е установило, че размерът на обичайните ликвидационни разходи е в размер между 15,00 и 25,00 лева. Уточнено е, че 25 % от действителната стойност на лекия автомобил е сумата от 20862,75 лева, като стойността на запазените части е 25 % от действителната стойност на автомобила – или сумата от 6954,00 лева.

Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл.

202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.