Решение № 7160 от 16.11.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ …… гр. София, 16.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА при секретаря Ирена

Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я

Мартинова гражданско дело № 6321 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от П.И.Б. против З. „У.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.

Ищецът твърди, че на 12.05.2016 г., около 23.30 часа в гр. Плевен по бул. Русе, пътувал на задната седалка в лек автомобил Рено Велсатис с рег. № ******АР, управляван от П.К.Т.. Твърди, че при изпреварване водачът е загубил контрол върху автомобила, качил се на десния тротоар и се блъснал челно в метален стълб. Било образувано наказателно производство като виновният водач сключил споразумение с прокуратурата, с което се признал за виновен. Твърди, че в резултат на ПТП получил счупване на лявата ръка на три места, което наложило оперативно наместване с поставяне на игли, а в последствие нова операция за тяхното отстраняване. Поддържа, че след инцидента имал нужда от чужда помощ, за да се обслужва в ежедневието, а след втората операция провел и продължителна физиотерапия. Твърди, че към датата на ПТП пострадалият бил ученик в 11 клас и събитията попречили на нормалния учебен процес, обичайните контакти с връстници и развлеченията с тях, била ограничена обичайната му спортна активност, включително плуването. Твърди, че операциите оставили траен козметичен дефект, който пречел на самочувствието на пострадалия. Твърди, че след инцидента сънува кошмари, изпитва притеснение да пътува в превозно средство, променил се е и загубил радостта от живота.

Поддържа, че виновният водач е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност с ответника с полица № BG/05/11600016526. Твърди, че на 21.02.2017 г. е предявил претенция по щета и му било платено застрахователно обезщетение в размер на 15000 лева. Поддържа, че размерът на дължимото обезщетение е 80000 лева, от които претендира частично сумата от 41000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 26000 лева, представляваща част от сумата от 80 000 лева - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на застрахователното събитие 12.05.2016 г. до окончателното й плащане. Претендира на правените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответникът З. „У.“ АД в отговора на исковата молба не оспорва, че е страна по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, не оспорва механизма за настъпване на ПТП и вината на водача на лекия автомобил. Оспорва размера на претендираните вреди. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалият е знаел, че водачът е употребил наркотични вещества и че е пътувал без предпазен колан. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

С Определение от 22.08.2017 г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран П.К.Т..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

С Определение от 20.01.2017 г. по НОХД № 3014/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен е одобрено споразумение, по силата на което П.К.Т. е признат за виновен в това, че на 12.05.2016 г. в гр. Плевен, на ул. Иван Вазов при управление на лек автомобил Рено Велсатис с рег. № ******АР, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и тетрахидроканабинол, установено по съответния ред, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на П.И.Б., изразяваща се в счупване на шиловидния израстък на лявата лъчева кост, счупване първа дланна кост и счупване на първа фаланга на палеца на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка. Определението, с което е одобрено споразумението в наказателното производство, е влязло в сила на 20.01.2017 г.

От заключението на съдебно-токсикологичната експертиза се установява, че при прием на амфетамин и тетрахидроканабиноли се наблюдават противоположни ефекти, единият води до повишена работоспособност и активност, а другият – до сънливост. И двете вещества, обаче, действат еднопосочно при отключване на психози. Вещото лице установява, въз основа на приетите писмени доказателства, че е изследвана кръв на водача и е установено наличие на неактивен метаболит на ТНС, доказващ употреба до 12 часа преди вземане на кръвната проба), който доказва, че преди катастрофата не е бил под въздействие на ТНС, тъй като ефектът върху централната нервна система е от 1-3 часа след употребата. Посочва, че прием на анфетамини се установява в урина, а не с кръвна проба, което означава прием повече от 24 часа преди ПТП и взимане на пробите, а острата интоксикация с психостимуланти отзвучавала за 2-3 дни. Дава заключение, че е възможно към момента на ПТП да е бил проявен амфетамитовия ефект. Посочва, че в медицинската документация е посочено единствено, че водачът е бил възбуден. Установява, че страничен наблюдател би забелязал възбуденост, забързан говор, тремор на крайниците. Когато има халюцинации се наблюдава и странно поведение, необясними движения, непонятни коментари. В приетите като доказателства по делото писмени доказателства било отразено само, че водачът е бил възбуден.

От заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че лек автомобил Рено Велсатис с рег. № ******АР е бил оборудван с триточкови инерционни колани на всичките места, като освен предпазните колани, другите средства за пасивна защита са въздушните възглавници, като на задните седалки има колани и странични въздушни възглавници.

Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 12.05.2016 г. П.И.Б. е получил следните травматични увреждания – фрактури на базата на матакарпалната кост и на проксималната фаланга на палеца на лявата ръка, счупване на стилоидния израстък на лявата лъчева кост. Установява, че уврежданията са във връзка с настъпилото ПТП и по своя медикобиологичен характер представляват увреждания, който причиняват трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства вещото лице е установило, че спешна медицинска помощ и амбулаторно лечение пострадалият е получил в спешния кабинент на МБАЛ гр. Плевен и след извършени изследвания му е поставена гипсова лонгета. На 18.05.2016 г. пострадалият е бил приет за болнично лечение в МБАЛ „С.П.“ – Плевен, като е бил опериран под обща анестезия. Извършено било открито наместване на счупените кости и стабилизиране с киршнерови игли.

Допълнително била поставена гипсова лонгета. В периода от 24.06.2016 г. до 26.06.2016 г. ищецът отново е бил приет за оперативно лечение като под обща анестезия били извършени следните манипулации: теноектомия, вагинотомия, тенолиза и изваждане на киршнеровите игли. Вещото лице посочва, че лечебният и възстановителен период при ищеца е приключил за срок от 2 месеца, като през посочения период е търпял болки и страдания, които са били по интензивни през първите 2-3 седмици. Дава заключение, че към настоящия момент счупените кости на лявата ръка са зараснали окончателно, движенията на палеца и ръката като цяло са възстановили обема и силата на движенията си. Посочва, че лечебният и възстановителния период са преминали по обичайния модел за този вид увреждания.

От приетото по делото заключение на съдебно-психологическа експертиза се установява, че в психичен план ищецът е възприел инцидента като силен спресор. Вещото лице посочва, че последващите преживяването на стрес и телесна травма, негативни отражения са до степен на трайни интензивни състояния на емоционалния и психосоматичен дискомфорт, както и ограничения в психосоциалното фунциониране.

Във връзка с установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Цветан Т.М., А.И.Т.и И.А.Б. – баща на ищеца. В показанията си свидетелите установяват, че непосредствено след катастрофата ищецът бил с лонгета, изпитвал болки, имал нужда от помощ при хранене и обличане. Бил притеснен и уплашен. Завършил училище като съучениците му помагали да си носи раницата. Преди инцидента бил с нормално тегло, ходел на фитнес. След това, не спортувал и достигнал 110-115 г. Не можел да работи през лятото, каквито намерения имал. Избягвал да пътува в кола. Изкарал шофьорските курсове, за да преодолее страха си. Избягвал да говори за инцидента. Станал затворен, не общувал.

Установява се, че между З. „У.“

АД и собственика на лек автомобил Рено Велсатис с рег. № ******АР е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/05/11600016526, по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие.

Установява се, че П.И.Б. е предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение на 21.02.2017 г., като на 27.02.2017 г. на ищеца е определено обезщетение в размер на 15000 лева, което не е спорно, че е платено на ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.

От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищцата П.И.Б. е получил увреждания – фрактури на базата на матакарпалната кост и на проксималната фаланга на палеца на лявата ръка, счупване на стилоидния израстък на лявата лъчева кост. Установява се, че отговорност за настъпилото ПТП носи водачът на лек автомобил Рено Велсатис с рег. № ******АР П.К.Т.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства и приетите медицинска и автотехническа експертизи. Съдът намира, че представеното одобрено по НОХД № 3014/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен споразумение, с което подсъдимият П.К.Т. се е признал за виновен и му е наложено наказание е задължително за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца по смисъла на чл. 300 от ГПК. Определението, с което е одобрено споразумение е постановено в рамките на наказателно производство, образувано срещу П.К.Т.. Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. В чл. 383, ал. 1 от НПК е предвидено, че одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Следователно и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 във връзка с чл. 383, ал. 1 от НПК следва да се съобрази със задължителната сила на одобреното от съда споразумение относно това, че описаното в исковата молба деяние е противоправно и извършено виновно от