Присъда № 6 от 11.11.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към присъда №6 от 11.11.2024 година, постановена по ВНОХД №179/2024 година по описа на Апелативен съд-Варна:

Въззивното производство е образувано по протест и жалба срещу правилността на присъда №6/25.01.2024 година по НОХД №1043/2021 година по описа на Окръжен съд-Варна, с която В. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.123, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода с отложено изтърпяване на наказанието с минимален изпитателен срок по чл.66 от НК, по отношение на него е приложен и чл.189, ал.3 от НПК. С присъдата подс.В. М. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

Държавното обвинение атакува присъдата само по отношение на оправдания подсъдим с алтернативно искане за въззивна намеса по чл.336, ал.1, т.2 или по чл.335, ал.2 от НПК. С допълнителни съображения протестът се мотивира: 1) с доводи за необоснованост на присъдата по отношение на трудово-правната връзка между пострадалия и подс.М., 2) на плоскостта на неправилно приложение на материалния закон – според прокурора по делото е доказано качеството на работодател на подс.М., в което същият бездействал да изпълни различни задължения във връзка със ЗБУТ и така задействал причинен процес към смъртта на А. С. и 3) с данни за нарушение по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, с оглед отсъстващия анализ в мотивите към присъдата на заключенията на две технически експертизи.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва и от осъдения В. В. с искане за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.8а от НПК, поради действия на прокуратурата извън преклузивния срок по чл.24, ал.4 от НПК.

В съдебните прения в настоящата инстанция прокурорът поддържа протеста срещу присъдата спрямо подс.М., но с уточнение, че само част от обхванатите от обвинението специални норми за здравословни и безопасни условия на труд са в причинна връзка с общественоопасната последица, а по отношение на въззивната жалба на подс. В. излага съображения за неоснователност, т.к. действията извън срока по чл.24, ал.4 от НПК са на основание обективна причина. В своите речи, повереникът, както и частните обвинители С. и Х.а, са солидарни с доводите на държавното обвинение, формулирайки искане за уважаване на протеста и отхвърляне основателността на обжалването. По съществото на делото адв.С. и подс.В. се придържат към аргументацията на въззивната жалба, апелирайки за отмяна на присъдата спрямо този подсъдим и за прекратяване на наказателното производство. От своя страна адв.И. – защитник на подс.М., пледира за приложение на чл.338 от НПК, съгласявайки се с изведените от първоинстанционния съд фактически положения на деянието, според които подсъдимият нито е работодател на пострадалия, нито е имал задължение за снабдяване със строителни книжа и изпълнение на инструктаж за безопасност, нито пък е имал отговорност за позиционирането на автобетонпомпата. В последната дума: 1) подс.В. изразява съжаление за случилото се, желае истината да бъде разкрита, 2) 1 подс.М. моли за оправдателна присъда, счита за виновно друго лице – със статут на свидетел по делото, насочва съображения за отговорност и към технически ръководител на строежа.

Варненският апелативен съд, след като разгледа по реда на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК доводите във въззивните протест и жалба, като изслуша становищата на страните в съдебното заседание и като анализира доказателствата по делото, прие за установено следното:

С приоритет във второинстанционната проверка се ползват оплакванията на страните, които биха могли да обосноват решение, изключващо произнасяне от настоящата инстанция по съществото на делото.

Едно от тях е заявеното с протеста нарушение по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК. Според закона и еднопосочната съдебна практика, липсата на мотиви се отличава с отсъствие на съдебна воля досежно фактически и правни изводи по повдигнатото обвинение или пък с неясна и непълна обосновка по предмета на доказване, които поставят контролиращата инстанция в невъзможност да провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. Подобни съществени недостатъци в мотивната дейност не са допуснати от окръжния съд, напротив в изискуемата от закона степен този съд е обосновал оценката на доказателствата и източниците им, на чиято база е достигнал до съответни фактически положения и до приложение на материалния закон. Вярно е, че в аналитичната част на мотивите отсъства изрично становище на първата инстанция по обосноваността и правилността на двете технически експертизи, но причината за това не е в пренебрегване на задължението по чл.107, ал.5 от НПК и нарушение в стандарта по чл.305, ал.3 от НПК, а се дължи на извода за недоказано качество на работодател на подс.М.. Служебно въззивният състав установява известен недостатък на мотивите във връзка с принципа ne bis in idem, но доколкото от цялостната аргументация на съда може недвусмислено да се изведе, че не е възприето основанието по чл.24, ал.1, т.8а от НПК, то не съществува пречка за въззивна проверка спрямо законосъобразността на този извод.

Засягайки проблематиката по чл.24, ал.1, т.8а от НПК, съставът навлиза в основна част от защитната линия на подс.В., като доводът за недопустимо дублиране на наказателни процедури на основание едно и също деяние и спрямо същото лице се поддържа още от досъдебната фаза. Относимата фактология към ne bis in idem се разкрива на базата на приложените в том 4, листи 13 и 14 от ДПр наказателни постановления с №№03-011636/31.07.2019г. и

03-011639/07.08.2019г., довели до реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо двамата подсъдими във връзка с инкриминирания трудов инцидент. Пряко отношение към тези две постановления има вл.с. на 03.12.2021 година определение №249 по ВЧНД №396/2021 година по описа на Апелативен съд-Варна, с което наказателното производство по делото било спряно по реда на чл.25, ал.1, т.5 от НПК.

Следвайки компенсаторния механизъм относно ne bis in idem, няма съмнение, че за прокурора е действал преклузивен срок от един месец от момента на спирането да направи предложение за възобновяване на двете административнонаказателни производства. Процедури по Раздел VIII от ЗАНН са проведени в Административен съд-Варна по касационни административни наказателни дела под №№93/2022 година и 800/2022 година, 2 по които:

1)с решение №485/13.04.2022 година по КАНД №93/22 година (ВНОХД, л.64) административнонаказателното производство по

НП№03011636/31.07.2019г. на директор на Дирекция „Инспекция на труда“-Варна е възобновено, наказателното постановление е отменено и административнонаказателното производство по

АУАН№03011636/25.07.2019 година, съставен срещу В. В. е прекратено. Визираната административнонаказателна процедура касае деятелност на В. от 27.06.2019 година в качеството му на шофьор на тежкотоварен автомобил, когато на обект в кв.“Галата“ в гр.Варна, с идентификатор ***, допуснал неспазване на правилата и нормите на ЗБУТ, в т.ч. и на работна инструкция за работа с автобетонпомпа, като извършил движение с рамото на тази помпа в близост до въздушен електропровод и поради скъсяване на разстоянието на най-близката част на машината и най-външната част на електропровода и бетонпомпата, тази бетонпопмпа попаднала под напрежение, опасно за живота и здравето на работещите, вследствие на което през нея протекъл ел.ток, който поразил А. Х. С. – общ работник, държал хобота на помпата за изливане на бетон, което довело до смъртта на работника.

2)с решение №1204/07.10.2022 година по КАНД №800/22г. (НОХД, л.152) административнонаказателното производство по

НП№03011639/07.08.2019г. на директор на Дирекция „Инспекция на труда“-Варна е възобновено, наказателното постановление е отменено и административнонаказателното производство водено срещу В. М. е прекратено. Предметът на тази процедура е деяние от 27.06.2019г. на строителен обект в кв.“Галата“, гр.Варна с идентификатор ***, извършено от М. като възложител на строителния обект – отговорен за спазването на ЗБУТ, не е възложил изготвянето на план за безопасност и здраве преди откриване на строителната площадка, като на посочената дата при изливане на подложен бетон в имота с помощта на бетонпомпа в близост до въздушен електропровод и вследствие на скъсяване на разстоянието на най-близката част на машината и най-външната линия на електропровода, бетонпомпата попаднала под напрежение, по нея протекъл ел.ток, който поразил А. Х. С. – общ работник, държал хобота на помпата за бетонолеене, от което настъпила смъртта на работника.

На основание писмо на председателя на АдмС-Варна (ВНОХД, л.63 и л.

105) и извлечение от деловодния регистър по КАНД№800/2022г. (НОХД, л.142) се налага извод, че исканията за възобновяване по чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН на горевизираните две административнонаказателни производства са направени извън преклузивния срок по чл.24, ал.4 от НПК и по-конкретно:

1)относно административнонаказателното производство, приключило с НП № 03-011639/07.08.2019г. на директор на Дирекция „Инспекция на труда“Варна, наблюдаващият прокурор от ОП-Варна е подал искане на 30.03.2022 година и 2) по отношение на административнонаказателното производство, приключило с НП№03-011636/31.07.2019г. на директор на Дирекция

„Инспекция на труда“-Варна, искането е подадено на 17.01.2022 година.

При тези данни, но само на пръв поглед, би могло да се твърди основание за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал.1, т.8а от НПК– такава е защитната теза на подс.В.. Страната обаче не е права в 3 съждението си на две основания: 1)преценката на забраната за двойно осъждане, направена в процедурата по чл.25, ал.1, т.5 от НПК не е окончателна, т.к. този акт не е задължителен за съда, извършващ произнасяне по съществото на делото, който дължи своя суверен извод дали има основание за прекратяване на наказателното производство, включително и по чл.24, ал.1, т.8а от НПК (Р 351-2023-3н.о., Р271-2018-2н.о. и др.) и 2)в резултат прилагане на теста „Енгел“ от настоящия състав следва, че проведените първи по ред административнонаказателни производства по отношение на двамата подсъдими не удовлетворяват критерия по чл.4, §1 от Протокол №7 към ЕКПЧ за наказателно производство. В оценката си по указания и с ТР 3-2015-ОСНК алгоритъм, въззивният състав приема следното:

Във връзка с първия критерий от теста „Енгел“ няма спор, че по отношение на двамата подсъдими първо по време е приключило производство по административното, а не по наказателното право.

Фактическото основание за налагане на глобите от по 500лв за подс.В. и 5000лв за подс.М. са нарушения за първия подсъдим по чл.126, т.6 от КТ, чл.34, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ, чл.80, ал.1 от Наредба №2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на строителни и монтажни работи, за втория подсъдим – по чл.6 вр. чл.9, ал.1, т.1, б. г от Наредба №2 за минималните изисквания за ЗБУТ също при строителни и монтажни работи;

По втория критерий – глобите и на двамата подсъдими са наложени за нарушение на правни норми, които нямат неограничен кръг от субекти, напротив – касаят работещи лица със строителни машини и превозни средства, както и възложители на строителство и затова се отнасят към типичните характеристики на административните нарушения;

Суровостта на наложените глоби по третия критерий се разгледа на основание техния размер, степента на засягане на имуществената сфера на подсъдимите, както и възможността за замяната им с лишаване от свобода или други форми на задържане. Изводът е, че по отношение на подсъдимите са наложени глоби, които значително надвишават минималния размер на наказанието глоба по чл.47, ал.1 от НК, но размерът им не може да се третира като значителен от гледна точка на стойността на минималната работна заплата (ПМС №320/20.12.2018г.), не е налице и правна възможност за настъпване на неблагоприятни последици със засягане на личната им свобода или пък вписване на глобите в свидетелствата за съдимост, нито пък възможност да се породи последващо неблагоприятно третиране на лицата в други производства (напр. Р 23-2017-1н.о.).