Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 33 от 26.06.2024, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Административно наказателно дело 78/2024
Вид
Решение № 33
Подписан
26.06.2024
В сила
04.11.2024
Състав
Татяна Станчева Станчева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.42, ал.1 т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.213, ал.1, т.1 · Закон за горите
  • чл.266, ал.1 · Закон за горите
  • чл. 32, ал.1 · Закон за опазване на селскостопанското имущество

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Карнобат, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Ст. Станчева Иванова при участието на секретаря Веска Р. Христова като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова Административно наказателно дело № 20242130200078 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Д. Д. ЕГН ********** с адрес: с.М., община Сунгурларе срещу наказателно постановление № 25/24.01.2024г., издадено от М.М.К. – Директор на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, му е наложена глоба в размер на 500.00 лева на основание чл.266, ал.1 от ЗГ.

В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, като се сочи че мястото на нарушението не е индивидуализирано, съгласно чл.42, ал.1 т.3 и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН и това е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява и се представлява лично.

Поддържа жалбата и иска отмяна на наказателното постановление /НП/.

За ответника по жалбата, се явява юрисконсулт, който счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 26.01.2024г., а жалбата е депозирана чрез административния орган до съда на 06.02.2024г., т.е. в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.

1

По делото бяха събрани писмени доказателства, разпитани бяха като свидетели актосъставителят С. Д. С. и В.Г.К., служители в РДГ –Бургас, установили нарушението.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.01.2024 г., актосъставителят С., свидетелят Колев и техни колеги от РДГ-Бургас били в с.Манолич. В имот в кв.К. установили дърва подредени на фигури, 8 пр.куб.м., без горска марка, респ. производствена марка.

Попитали намиращи се наблизо хора които им казали че дървата са на жалбоподателя. Посетили кметство на село Манолич и установили, че С. Д. има имот в кв.К.. Свързали се по телефона със С. Д. и след като не представил документ за придобиването дървата съставили срещу него АУАН Серия ЖОО№ 107439 за това че съхранява в имота си в кв.К., не е посочено населеното място, 8 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид полски ясен и дъб, нарязани на секции по 1 м без да са маркирани с контролна горска марка или производствена марка -нарушение на чл.213, ал.1 т.1 от ЗГ..

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не подал възражение срещу АУАН-а.

На 24.01.2024г. директорът на РДГ-Бургас издал срещу С. Д. атакуваното наказателно постановление и му наложил административно наказание глоба на основание чл.266, ал. 1 от ЗГ за нарушение на чл.213, ал.1 т.1 от с.з. В наказателното постановление е посочено че мястото на съхранение на дървата е с.Манолич кв.К..

В разпита си свидетелите С. С. и В.Г.К. сочат, че при съставянето на АУАН не са извършили проверка за установяване документа за собственост на имота в който са били установени дървата. Свидетелстват, че имота е ограден с ограда и представлява изсечена гора, но всеки може да влезе в имота/вж показанията на С. С./. В съседство има кашли и от хората там разбрали, че имотът е на С. Д.. След като установили дърветата, свидетелите разговаряли с кметския наместник на с.Манолич който потвърдил, че имотът е на жалбоподателя и предоставила телефонния му номер. Пред актосъставителя и свидетеля по акта жалбоподателят потвърдил, че е собственик на имота.

В писмо на Кметство с.Манолич до РДГ –Бургас /л. 19/ се сочи, че 2 съгласно Решение № -43.5 от 18.12.2014г. на ОбС-Сунгурларе, статутът на с.Каменско е селищно образование и С. Д. има деклариран имот в землището на закритото с.Каменско, освободен от данъци.

Справката от АГГК установи, че жалбоподателят има няколко земеделски имота в землището на село Манолич.

Описаната обстановка съдът прие въз основа на административната преписка и събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

От правна страна съдът приема, че жалбата е основателна и наказателното постановление е незаконосъобразно.

При съставянето на акта е допуснато нарушение на процесуалните правила и същият не отговоря на чл.42, ал.1 т.3 от ЗАНН. АУАН-ът е съставен на 09.01.2024г. в село Манолич, но за място на нарушението е посочено единствено кв.К.. Имотът не е индивидуализиран в достатъчна степен- не е посочен идентификатора на имота или неговите граници и съседи, а както се установи по делото в село Манолич няма кв.К.. На маркиране с горска и /или производствена марка подлежи дървесината придобита от горските територии. Видовете сечи и методите за тяхното провеждане; условията и редът за провеждане на сечите; правилата за маркиране на насажденията, предвидени за сеч, и изготвяне на съпровождащите документи; условията и редът за издаване на позволителното за сеч са регламентирани в Наредба № 8 от 5 август 2011 г. и касаят сечите в горските територии. Нито един от имотите притежавани от Д. не е горска територия за което свидетелства извадката на АГКК.

Добивът на дървесина в земеделски земи, лични стопанства, както и в други, които не представляват гора по смисъла на Закона за горите, включително и в урбанизирани територии се осъществява при условията и по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество, за което общините приемат съответна наредба. В сайта на Община Сунгурларе е публикувана заповед на кмета №586/14.11.2023г. уреждаща отсичането изкореняването на дървета и лозя в земеделски земи, редът за издаване на разрешение и пр.

Дори да е осъществено нерегламентирано отсичане на дървета в имота на Д., санкционирането следва да е от кмета на Община Сунгурларе за 3 нарушение на чл. 32, ал.1 от ЗОСИ, а не за нарушение на чл.213, ал.1 т.1 от ЗГ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25/24.01.2024г., издадено от М.М.К. – Директор на РДГ-Бургас, с което за нарушение на С. Д. Д. ЕГН ********** с адрес: с.Манолич, ул. Изгрев №27 за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00 лева на основание чл.266, ал.1 от ЗГ.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________ 4