Решение № 967 от 12.07.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги И.

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20221000502802 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 901819/12.05.2022т, постановено по гр.д.№ 192/2019г по описа на ОСБлагоевград, е отхвърлен искът, предявен от Л. А. К., с ЕГН **********, против Е. Г. К. с ЕГН ********** и „Пири гарден” ЕООД с ЕИК 203251166, за установяване по отношение на ответниците, че Л. А. К. е собственик на 5/6 ид. части от следния недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Благоевград, общ.Благоевград, обл.Благоевград, одобрена със Заповед РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр.***, ул. „***“ № **, ет.*, aп.*, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, посочена в документа площ: 120 кв.м, прилежащи части-15,22 % идеални части от общите части, на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-***, под обекта-няма, над обекта-***, ведно със

ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 /едно/, при съседи: гараж на София и И. Р., двор на блока, мазе на София и И. Р., коридор за мазетата и МАЗЕ № 10 /десет/, при съседи: мазе на Ф. Х.

С., ул.”Септемврийска”, гаража на В. Ш. и коридор на мазетата, както и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 2 /две/ при съседи: тавана на Л. М. Ц., ул. “Септемврийска”, таван на Й.

Р. и Н. Т., общо таванско помещение, заедно с 15,22 % ид. ч. от ОБЩИТЕ ЧАСТИ НА СГРАДАТА, построена върху държавна земя, съставляваща п. XX, пл. № 826 и част от п. IV, пл. № 825 в кв. 269 по плана на Благоевград, както и 15,23 % ид. ч. от ПРАВОТО НА СТРОЕЖ върху държавното място, като неоснователен. Отхвърлен е искът на Л. А. К., с 1

ЕГН **********, против Е. Г. К. с ЕГН ********** и „Пири гарден” ЕООД с ЕИК 203251166 за признаване на недействителност на учредяването на договорната ипотека, а самият договор за нищожен на основание чл. 26 ал. 1, от ЗЗД, поради противоречие със закона - чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, обективирани в Нотариален акт № 74, том IV, peг. № 8993, дело № 598 от 01.09.2016 г. на нотариус И. К., вписана в нот. камара под № 241 с район на действие PC-Благоевград, вписан в Агенцията по вписванията- служба по вписванията при PC-Благоевград с вх. peг. № 3880, акт № 1, том II, дело № 1629/ 01.09.2016 г., на процесния имот като неоснователен.

Осъдена е Л. А. К., с ЕГН ********** да заплати на адв. Е. Я., сумата от 4200.00 (четири хиляди и двеста лева) лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Осъдени са Л. А. К., с ЕГН ********** и „Пири гарден” ЕООД с ЕИК 203251166 да заплатят сумата от 3600.00 (три хиляди и шестстотин лева) лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, като е отхвърлено искането до сумата от 3629.90 лв., като неоснователно.

Решението е обжалвано от Л. А. К., чрез адв.А. Б. от БлАК, с доводи, че е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и конкретно приложените гр.д.№ 1376/2004г по описа на БлРС и изп. дело № 8/2015г на ДСИ при БлРС, както и свидетелските показания. Възразява срещу приетото от съда, че ответницата К. е доказала изтекла в своя полза придобивна давност, за кой период и по отношение на кого е манифестирана. Не са изложени мотиви относно възражението, че ответницата е била страна по делбеното дело, в което правата й са отречени с влязъл в сила съдебен акт, който има сила на пресъдено нещо по отношение на липсата на права върху спорния имот.

Сочи още, че съдът не е съобразил, че постановлението за възлагане на имота не произвежда вещно-правно действие, ако продаденият имот не е принадлежал на длъжника, съгл. чл.496, ал.2 ГПК. Счита за неправилни изводите, че ищецът е трето лице за публичната продан, което няма противопоставими права върху имота, тъй като не разполага с вписани актове, които да са противопоставими на ответниците, Транслативно-вещният ефект на влязлото в сила постановление за възлагане може да бъде отречен, ако се установи, че длъжникът не е бил собственик на имота, като за успешното провеждане на иск за собственост против него и купувача е без значение дали последният е знаел за насочване на изпълнението върху негов имот, или не. Позовава се, че е установено правото й на собственост върху 5/6 ид.ч. от спорния недвижим имот с нотариален акт за дарение № 37/1997г, том VI, дело № 1780/1997г., който е вписан в АВп. и е противопоставим на всички трети лица. Правата й са признати с влязло в сила съдебно решение на 28.02.2014г по делбено дело, в което е участвала и ответницта К., поради което решението по делото се ползва със сила на пресъдено неко по отношение на нея и със същото е признато към 2014г., че не е собственик на недвижимия имот, предмет на настоящето дело, делбата е допуснато само между К. и Л. Ц., с което е установена принадлежността на правото на собственост върху имота. От момента на постановяване на съдебното решение 2014г. до учредяване на ипотеката през 2016г, респективно до публичната продан през 2019г, ответницата не е могла да придобие на основание давност процесния имот.

Придобивното основание е заявено от ответницата К. за периода 9.05.2003г до приключване на публичната продан месец 07.2019г, като от 2003г до 2012-датата на издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка №29/2012г по описа на нотариус М., не са изминали 10 години, поради което НА не я легитимира като собственик на имота.

Допълнително излага доводи, че през 2004г е било образувано гр.д.№ 1376/2004г на БРС, като ответницата К. е била конституирана като страна в производството през 2007г и с предявяване на иска е прекъсната давността и такава не е текла до приключване на делото.

За периода от 2003г до 2007г-когато е била конституирана като страна в процеса, не е изтекла давност. До 2014г делото е било висящо и е невъзможно ответницата К. да е 2 придобила собствеността през 2012г. След приключване на делбеното дело с влязло в сила решение на 28.02.2014г до провеждането на публичната продан през 2019г, респективно до подаване на исковата молба по настояшето дело, не са изтекли изискуемите 10 години, поради което възражението за придобивна давност е неоснователно.

Обстоятелството, че ответницата К. е осъществявала фактическа власт върху спорния имот, не е равнозначно на владение, годно да я направи собственик. Необходимо е бил о промяна на държането на имота във владение с намерение за своене, а ответницата е посочила в отговора на иска, че тази фактическа власт е започнала за нея като съпруга на М.

Ц., който е бил син на други собственици на имота, а не като самостоятелен владелец.

Съпругът на ответницата е починал преди своята майка и праводателка Л. Ц. през 1993г, а тя през 2003, поради което и съгл. чл.10, ал.1 ЗН е бил заместен при наследяването само от неговата дъщеря Л. М. Ц., но не и от преживялата го съпруга К..

Възразява, че не са обсъдени гласните доказателства по спора, които установяват, че К. е живяла в спорния имот, но никой от свидетелите не е знаел за отношенията й с ищцата, за съдебни производства между тях, а сочат, че е живеела в имота като съпруга на Ц..

Намерението за своене следва да е демонстрирано пред ищеца по делото, за което липсват доказателства, но същественото е противопоставянето от последния на евентуалните владелчески намерения на К. чрез завеждане на делбено производство през 2004г с включването през 2007г на ответницата К. като страна в него и изпълнително производство –изп дело № 8/2015г на ДСИ при БРС, по което са постановени съдебни актове по жалби на К., с които е прието, че не разполага с права, които да изключват правата на К.. Въз основа на това претендира, че не е установено явно, спокойно и продължително владение от ответницата.

По отношение на исковата претенция по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.167, ал.3 ЗЗД поддържа, че същата неправилно е отхвърлена като не е съобразено, че дружеството „Пири гарден” ЕООД е правоприемник на К. по проведената публична продан и тъй като същата не е била собственик на имота, то и дружеството не е могло да придобие право на собственост, което да е противопоставимо на ищеца. При наличието на възникнала конкуренция между вещно право на собственост и ипотечно право, следва да се съобрази, че чл.167, ал.3 ЗЗД предвижда, че ипотека са учредява само върху имот, който към момента на учредяване на ипотеката е собственост на лицето, което я учредява. Публичната продан не е породила права за ответното дружество, тъй като ипотекарният длъжник не е бил собственик на имота.

Претендира да се отмени решението и да се уважат предявените искови претенции.

Ответницата-Е. Г. К., представявана от адв.Е. Я. от АК-Благоевград, е оспорила въззивната жалба. Сочи, че са правилни изводите на съда, че процесният имот е бил придобит въз основа на придобивна давност от нея. Поддържа, че от 1980г е заживяла със съпруга си в имота, на 12.07.1993г е починал съпругът й, и след неговата смърт е живяла заедно с дъщеря си и свекърва си Л. Н. Ц.. След смъртта на свекърва си е променила държането върху апартамента като започнала да го владее като свой собствен имот.

Единствено тя извършвала поддръжка на имота, само тя имала ключ за апартамента и прилежащите помещения, правила ремонти. През 2003г изгонила от процесния имот дъщеря си, през 2004г не е допуснала до имота ищцата Л. А. К.. Позовала се е на изтекла в нейна полза придобивна давност от 9.05.2003г до м.юли 2019г, в който период е упражнявала владение. Оспорва показанията на св.Н.И., че е живял в процесния имот под наем през 2008-2009г., като наемодател му е била Л. Ц., но от извършената очна ставка между свидетелите И. и Ц.а е установено, че последната е отрекла този факт, тъй като е посочила, че бегло познава свидетеля И., не е живяла през този период в гр.Благоевград, както и не му е предоставяла имота под наем.

Сочи, че са правилни изводите на съда, че за ищцата липсва правен интерес от 3 предявяване на иска за прогласяване на недействителност на договорната ипотека, тъй като с извършването на публичната продан на имота, предмет на ипотеката и влизане в сила на постановлението на ЧСИ за възлагането му, учредените ипотеки съгл. чл.175, ал.1 ЗЗД се погасяват по силата на закона. Действителността на продажбата може да се оспори по исков ред само при нарушаване на чл.490 и при невнасяне на цената, като такива обстоятелства не са посочени от ищцата. При погасяване на ипотеката с извършването на публична продан за ищцата не съществува правен интерес от предявяване на иск за прогласяване на недействителност на ипотеката.

Не е доказано нарушение на чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.167, ал.3 ЗЗД, чл.179 ЗЗД, тъй като към момента на учредяване на договорната ипотека през 2016г ответницата К. е била изключителен собственик на имота, не е имало по партида на имота в имотния регистър с вписани други висящи производства, невписани или отбелязани съдебни решения.

Ответната страна- „Пири гарден” ЕООД, представлявано от адв.П. С., е оспорила въззивната жалба. Счита за неоснователни възраженията във въззивнага жалба, че не са били обсъдени приложените дела № 1376/2004г по описа на БлРС и изп. дело № 8/2015г на ДСИ към РС-Благоевград, тъй като е прието от съда, че исковата молба по делбеното дело не е била вписана, както и постановеното съдебно решение.

Поддържа доводите, че липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като имотът, предмет на ипотеката, е продаден при публична продан, проведена на 10.05.2019г по изтп. дело № 497/2017г по описа на ЧСИ М..К., с район на действие БлОС, както и, че с извършването й и влизане в сила на постановлението за възлагане, учредените ипотеки се погасяват по силата на закона съгл. чл.175, ал.1 ЗЗД, поради което е безпредметно да се прогласява за недействителна. Счита за неоснователно възражението на въззивницата, че липсват мотиви, с които е уважено възражението за изтекла придобивна давност, тъй като са обсъдени писмените доказателствата, които го установяват. Сочи, че е правилен изводът на съда, че с влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 1376/ 2004г на БЛРС не е отречено правото на собственост на К., поради което дружеството е придобило имота въз основа на възлагателното постановление по изпълнителното дело след проведена публична продан.