Решение № 102 от 28.05.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Берковица, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.А като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело № 20261610100026 по описа за 2026 година

Предявен е иск от Д. П. Й. против В. В. Е. за признаване за установено, че ищецът не дължи на Д. Д.Й. чрез неговата майка В. В. Е. сумата от 2 800 лв./ 1431.62 евро, представляващи просрочена издръжка по изп. д. № 98/2024 г. по описа на ДСИ при БРС за периода от 14.11.2024 г. до 20.10.2025 година.

Ищецът твърди, че с влязло в сила Решение № 142/01.11.2024 г., по гр.д.

№ 593/2024 г. на РС Берковица е осъден да заплаща на В. В. Е. като майка и законна представителка на малолетните деца Д. Д. Й. и И.Д. Й.а, по 250.00 лв. месечна издръжка за всяко от децата считано от 14.08.2024 г. до настъпване на промяна в обстоятелствата. Въз основа на влязлото в сила решение е издаден изпълнителен лист № 434 / 29.11.2024 г. и е образувано изп. дело № 98/ 2024 г. на ДСИ при РС Берковица. Ищецът посочва, че за периода от 14.08.2024 г. до 14.11.2024 г. е изплатил на майката сумата от 1500 лева за двете деца.

Ответницата е признала това обстоятелство в своето Становище с вх. № 73/24.01.2025 г. до ДСИ по изп.дело № 98/2024 г., в което тя заявява, че е получила изцяло сумата от 1500 лв. – дължимата издръжка за двете деца за посочения период от време.

По силата на сключено извънсъдебно споразумение от 14.11.2024 година 1 между ищеца, ответницата, детето Д. Д. и петима служители на ДСП гр.

Берковица Д. е променил местоживеенето си при ищеца. Ищецът посочва, че това е отразено в Протокол от 14.11.2024 г., подписан от майката, бащата, детето Д. и служителите на ДСП гр. Берковица. Ищецът твърди, че от този ден Д. живее при него и той полага всички грижи по отглеждането и възпитанието му. Поради това и в съответствие със съдебната практика в сходни случаи ищецът смята, че е изпълнил паричното си задължение за издръжка като я е предоставил в натура на Д.. Наред с това с Решение № 130/20.10.2025 г. по гр. д № 669/2024 г. на РС Берковица ответницата е осъдена да заплаща месечна издръжка на Д. чрез неговия баща и законен представител по 269,25 лв., считано от датата на постановяване на решението - 20.10.2025 година. С оглед на изложеното ищецът предявява настоящия установителен иск за установяване, че изпълняемото право по висящото изп. дело № 98/2024 г. на ДСИ не съществува за периода от 14.11.2024г. до 20.10.2025г. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК признава иска и не оспорва факта, че Д. е променил местоживеенето си на 14.11.2024г. Посочва, че не е дала повод и причина за образуване на настоящото производство. Ответницата твърди, че за процесния период не е получавала парични суми за издръжка на детето.

Според нея видно от съдържанието на изпълнителното дело ищецът е опитвал с различни незаконосъобразни доводи и основания да прекрати делото.

Ответницата счита, че ищецът с процесуалното си бездействие по гр.д. № 669/2024 г. на РС Берковица е създал предпоставки за образуване на настоящото производство, тъй като не е поискал съдът служебно да прекрати присъдената в негова тежест издръжка на Д.. Претендира разноски.

Съобразно чл. 12 и чл. 235 от ГПК съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест по отношение на правнорелевантните факти по делото. Съгласно доклада, за да бъде уважен иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 439 ал. 2 от ГПК ищецът следва да установи настъпването на твърдения факт след приключване на съдебното дирене по гр.д. № 593/2024 г. на РС Берковица, а именно погасяване на паричното му задължение за предоставяне на издръжка 2 в полза на детето Д. за периода 14.11.2024г. до 20.10.2025г. чрез предоставянето й в натура на Д..

Между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по силата на сключено извънсъдебно споразумение от 14.11.2024 година между ищеца, ответницата, детето Д. Д.и петима служители на ДСП гр.

Берковица Д. е променил местоживеенето си при ищеца. Въз основа на влязлото в сила решение по гр.д. № 593/2024 г. на РС Берковица е издаден изпълнителен лист № 434 / 29.11.2024 г. и е образувано изп. дело № 98/ 2024 г. на ДСИ при РС Берковица. По посоченото изпълнително дело ищецът не е заплатил дължимата издръжка за процесния период от 14.11.2024г. до 20.10.2025г. Изпълнителното дело е висящо към датата на подаване на исковата молба.

По силата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката е част от задължението на родителя да се грижи за детето си, тя е законово негово задължение да предоставя на детето си средства за задоволяване на потребностите му за физическото и за духовното му развитие. Когато детето и родителят живеят съвместно, средствата се предоставят и в натура. Когато родителят не упражнява родителските права и в негова тежест е присъдена парична издръжка, той е длъжен да я изплаща ежемесечно на детето си чрез родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права /тъй като правото на издръжка принадлежи на детето/, ако липсва споразумение за предоставянето й в натура. В случаите, когато решението относно родителските права не е приведено в изпълнение, след приключване на съдебното дирене в производството относно издръжката детето е живяло с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, и този родител е полагал за него дължимите грижи, включително като му е предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите му, задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено, респективно правото на такава на детето следва да се счита погасено чрез предоставянето й /в този смисъл Решение №134 от 25.06.2012г. по гр.д. №90/2011г. на ВКС, 4-то ГО/.

Както бе посочено по-горе по делото не е спорно, че за процесния 3 период 14.11.2024 г. до 20.10.2025 г. детето Д. е живяло с баща си и той е поел издръжката му. Майката признава този факт и заявява, че за посочения период не е получила парична издръжка от бащата съгласно постановеното съдебно решение по гр.д. №669/2024г. на РС Берковица. С оглед на изложеното съдът приема, че задължението за парична издръжка на бащата към детето е изпълнено чрез предоставянето й в натура. Промяната на местоживеенето на детето е настъпила след приключване на съдебното дирене по гр.д.

№669/2024г. по описа на Районен съд Берковица. Поради това тази промяна и погасяването на задължението за издръжка е новонастъпил факт по смисъла на чл. 439 ал. 2 от ГПК.

С оглед на изложеното предявеният за признаване за установено, че ищецът не дължи на детето Д. Й. чрез неговата майка и ответник по делото сумата от 2 800 лв., представляващи просрочена издръжка по изп. д. № 98/2024 г. по описа на ДСИ при БРС за периода от 14.11.2024 г. до 20.10.2025 година е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. При този изход на спора право на разноски има ищеца, който своевременно е направил искане за присъждане на такива и е представил доказателства за извършването им.

Ответникът се позовава на разпоредбата чл. 78 ал. 2 от ГПК и твърди, че не дължи разноски за производството, тъй като не е дал повод за образуване на делото. Съгласно чл. 78 ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. С отговора на исковата молба ответницата е признала иска, поради това е налице първата предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 78 ал.

2 от ГПК. Спорно между страните е налице ли е втората предпоставка по чл.

78 ал. 2 от ГПК тоест дали ответникът с поведението си е дал за завеждане на делото като се вземе предвид, че в полза на майката има издаден изпълнителен титул и е налице висящо изпълнително производство.

Практиката на ВКС по аналогични случаи е трайна и последователна като приема, че наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече след изтичане на срока на погасителната давност вземането, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора 4

/Определение 2026/16.07.2024 г. по частно търговско дело 941/2024 г. на ВКС/.

Същото разрешение е дадено и в определение № 694 от 25.09.2023г. по ч.т.д.

№ 1325/2023 на ІІ т.о. на ВКС - отричането на правото на принудително изпълнение е чрез предявяване на иск по чл. 439 ГПК и позоваване на давността пред съд, в която хипотеза не намира приложение разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК, тъй като не е налице предпоставката ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. /в този смисъл са и Определение 2026/16.07.2024 г. по частно търговско дело 941/2024 г. на ВКС, определение 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. 759/2024 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение/. Независимо, че цитираната практика касае изтичане на срока на погасителната давност, то същата следва да намери приложение и в настоящия случай при погасяване на вземането чрез неговото изпълнение – а именно предоставяне на издръжка в натура, доколкото във всички цитирани съдебни актове и в настоящото производство изпълняемото право вече не съществува поради неговото погасяване. Поради това съдът намира, че ответникът е дал повод за настоящото производство, тъй като разполага с изпълнителен титул срещу ищеца и има образувано изпълнително производство. Неотносими към така възприетото разрешение са обстоятелствата дали ответницата е предприела принудителни действия за събиране на просрочената издръжка по висящото изпълнително дело и останалите й твърдения за извънсъдебно поведение на страните и пропускът на ищеца да защити правата си чрез други процесуални способи по гр.д.

№669/2024г. на РС Берковица включително чрез позоваване на точка 18 от Постановление 5/1970 г. на Пленума на ВС. Това е така, тъй като присъдената издръжка по гр.д. №669/2024г. на РС Берковица действа занапред и не отменя присъдената издръжка за минал период. Поради това единственият възможен способ за защита на ищеца е съдебно производство по чл. 439 от ГПК каквото е настоящото. С оглед на изложеното и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 57.26 евро за държавна такса и сумата в размер на 296.50 евро.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание 5 чл. 439 от ГПК, че ищецът Д. П. Й. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. А. К. **не дължи на Д. Д. Й. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител В. В. Е. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. П. * сумата от 1431.62 евро, представляваща издръжка за периода от 14.11.2024 г. до 20.10.2025 година, за която е издаден Изпълнителен лист № 434 / 29.11.2024 г. и е образувано изп. д. № 98/2024 г. по описа на ДСИ при РС Берковица ОСЪЖДА В. В. Е. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. П. * да заплати на Д.

П. Й. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. А. К. ** сумата от 353.76 евро - разноски по делото

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 6