Решение № 5 от 11.01.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Ловеч, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Гражданско дело № 20214300100315 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Изи Паркет“ ООД, с ЕИК 110530806, със седалище и адрес на управление: с. Б.О., Община Троян, *** против Р. Й. Д., с ЕГН **********, действащ като частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с peг. № *** на Камарата на ЧСИ, с БУЛСТАТ: ********, с адрес на кантората: ***, с която при обективно съединяване са предявени искове за заплащане на следните суми:

28 000 лв. - обезщетение за вреди, причинени на „Изи Паркет“ ООД, вследствие незаконосъобразно принудително изпълнение на ЧСИ Р. Д., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата (иск по чл. чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД); 8 532,22 лв. - обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва върху 28 000 лв., за периода от 21.05.2018 г. до 21.05.2021 г.

(иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД); 4 666,67 лв. - обезщетение за вреди, причинени на „Изи Паркет“ ООД, вследствие незаконосъобразно принудително изпълнение на ЧСИ Р. Д., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата (иск по чл. чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, частично предявен от сумата 44 018,84 лв.); 1 422,04 лв. - обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва върху 4 666,67 лв., за периода от 21.05.2018 г. до 21.05.2021 г. (иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД).

От ищеца „Изи Паркет“ ООД се поддържа, че е бил длъжник по изпълнително дело № 92/2014 г. по описа на ЧСИ Р. Д., образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.06.2013 г., по ч.гр.д. № 544/2013 г. на РС Троян, по което първоначален взискател е „ВИКО“ ЕООД, че първоначално изпълнителното производство е образувано пред СИС при РС Троян под № 1

269 по описа за 2013 г. Твърди се, че „Изи Паркет“ ООД е длъжник и по изпълнително дело № 701/2017 г. по описа на ЧСИ Р. Д., с първоначален взискател Община Троян, че по него се присъединил като взискател и „Вико“ ЕООД въз основа на издадено от ЧСИ Р. Д. удостоверение от 26.06.2017 г. за задължението на „Изи Паркет“ ООД по изпълнително дело № 92/2014 г. по описа на ЧСИ Р. Д..

Твърди се, че по образуваното изпълнително дело № 269/2013 г. на СИС при РС Троян държавният съдебен изпълнител продал недвижими имоти принадлежащи на „Изи Паркет“ ООД, като с протокол от 09.12.2013 г. обявил наддавателните предложения по насрочената публична продан и е обявил за купувач „Вико“ ЕООД при цена в размер на 236 113 лв., че след това, по искане на „Вико“ ЕООД производството по принудително изпълнение продължило пред частен съдебен изпълнител Р. Д., при когото е образувано изпълнително дело № 92/2014 г. Посочва се, че по изпълнително дело № 92/2014 г. е извършено разпределение на суми, постъпили от продажба на недвижими имоти на „Изи Паркет“ ООД, че според същото разпределение взискателят „Вико“ ЕООД дължи довнасяне на сума по изпълнителното дело в размер на 137 028,19 лв., че с решение по № 174 от 01.07.2015 г. по в. гр. д.

№ 243/2015 г. на Апелативен съд Велико Търново, разпределението е отменено, извършено е ново такова и е указано основание чл. 461 ГПК, взискателят „Вико“ ЕООД да довнесе сума в размер на 146 298,19 лв., съгласно изчисления към 05.03.2014 г. Твърди се, че тази сума е внесена едва през 2019 г., вместо в установения в закона срок ( 03.08.2015 г.) , както и че вместо да обяви проданта за нестанала с всички произтичащи от това последици, ЧСИ Р. Д. спира по молба на взискателя изпълнителното дело и го възобновява само по повод подадена от „Вико“ ЕООД молба за издаване на удостоверение за размера на дълга, което да послужи за присъединяване на същото дружество като взискател по изпълнително дело № 701/2017 г. по описа на ЧСИ Р. Д..

Твърди се, че при спряно по молба на взискателя производство по изпълнителното дело № 92/2014 г. и въз основа на издаденото удостоверение по делото, „Вико“ ЕООД е присъединено като взискател по изпълнително дело № 701/2017 г. по описа на ЧСИ Р. Д.. Посочва се, че в същото изпълнително дело, по молба на „Вико“ ЕООД са предприети действия по принудително изпълнение, изразяващи се в продажба на недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнителното дело „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД, съставляващ 1943/3443 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на село Б.О., общ. Троян, обл. Ловеч, заедно с построените в него СГРАДИ с идентификатор ***, с идентификатор *** с идентификатор *** и с идентификатор ***. Твърди се, че „Вико“ ЕООД е обявен за купувач на същите идеални части за сумата от 28 000 лв., че върху тази цена ЧСИ Р. Д. е начислен ДДС в размер на 4 666,67 лв. и че тази сума е включена в протокола за извършеното разпределение от 31.10.2017 г.

2

От ищеца се поддържа, че ответникът Р. Д., в качеството му на ЧСИ, е допуснал незаконосъобразно принудително изпълнение по двете изпълнителни дела (№ 92/2014 г. и № 701/2017 г.), изразяващо се в: несъобразяване с решение по № 174 от 01.07.2015 г. по в. гр. д. № 243/2015 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което съдът е указал на ЧСИ относно размера на дълга и поредността на удовлетворяване на вземанията по изпълнителното дело, както и неизпълнение на задълженията да обяви проданта за нестанала, поради липса на довнасяне от „Вико“ ЕООД на сумата в размер на 146 298,19 лв. в установения в закона срок ( 03.08.2015 г.) , уважаване искането на „Вико“ ЕООД за спиране на изпълнителното дело; издаване на удостоверение по изпълнително дело № 92/2014 г. с невярно отразяване действителния размер на дълга и в разрез с решение № 174 от 01.07.2015 г. по в. гр. д. № 243/2015 г. на Апелативен съд Велико Търново; допускане въз основа на същото удостоверение присъединяването на „Вико“ ЕООД като взискател по изпълнително дело № 701/2017 г. по описа на ЧСИ Р.

Д. при спряно по молба на същото дружество изпълнително дело № 92/2014 г. и висяща по него публична продан; извършване на две публични продажби по двете изпълнителни дела за погасяване на един и същ дълг на „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД (с възлагане от 20.11.2017 г. н а „Вико“ ЕООД на недвижим имот на длъжника за сумата от 28 000 лв. – по изп. д. № 701/2017 г. и с възлагане от 18.02.2019 г. н а „Вико“ ЕООД на недвижим имот на длъжника за сумата от 236 113 лв. – по изп. д. № 92/2014 г.), като събраните по тях суми надвишавали многократно дълга на „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД; незаконосъобразно бездействие на ЧСИ Р. Д. по изп. дело № 92/2014 г. за времето от месец декември на 2013 г. (извършване на публичната продан) до 2019 г.; начисляване на ДДС в размер на 4 666.67 лв. при освободена доставка - по публичната продан, извършена по изп. д. № 701/2017 г., въз основа на достигнатата цена от 28 000 лв., с изваждане на сумата от 4 666.67 лв. от разпределението на сумите, постъпили по изпълнителното дело.

От ищеца се поддържа, че в резултат на посоченото в исковата молба поведение на ответника за „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в извършено от ЧСИ Р. Д. на взискателя „Вико“ ЕООД двукратно плащане за един и същ дълг на „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД (несъобразено от ЧСИ прихващане на двете насрещни задължения към деня на извършеното на 01.07.2015 г. разпределение, при което дългът на „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД бил погасен изцяло, но от съдебния изпълнител е издадено удостоверение за неговата наличност, въз основа на което „Вико“ ЕООД е конституирано като взискател по изпълнително дело № 701/2017 г. , в което имотът на „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД е продаден за сумата от 28 000 лв.). От ищеца се поддържа, че в резултат на посоченото в исковата молба поведение на ответника за „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в начисляване от ЧСИ Р. Д. на недължим ДДС в размер на 4 666.67 лв. и изключването му от разпределението на сумите, постъпили по изп. д. № 701/2017 г. Според ищеца, от ответника се дължи и обезщетение за 3 забавено изпълнение върху двете суми (28 000 лв. и 4 666.67 лв.), за периода о т 21.05.2018 г. до 21.05.2021 г., които обезщетения също съставлявали имуществена вреда.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Р. Й. Д. е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се правят правоизключващи възражения, основани на следните твърдения и оспорвания: липса на представена от ищеца банкова сметка, по която да му се преведе сумите, за които счита че са му дължими от съдебния изпълнител; оспорване на поддържаната от ищеца незаконосъобразност на изпълнителните действия на ответника по двете изпълнителни дела; оспорване твърдението, че към момента на изготвяне на разпределението и извършване на продажбата „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД не е регистрирано по ЗДДС; оспорване наличието на фактическо и правно основание за третиране като „освободена доставка“ продажбата на 1943/3443 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***.

С писмения отговор от Р. Й. Д. против „Вико“ ЕООД (трето лице помагач) е предявен иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 14 503,16 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. От ищеца по обратния иск се твърди, ч е по изп. д. № 92/2014 г., съгласно извършено с решение по № 174 от 01.07.2015 г. по в. гр. д. № 243/2015 г. на Апелативен съд Велико Търново разпределение, като взискател и купувач по извършената публична продан „Вико“ ЕООД следвало да довнесе сумата от 146 298.19 лв., че по молба на взискателя „Вико“ ЕООД производството по изпълнителното дело било спряно, че въз основа на издадено удостоверение за размера на дълга по изп. д. № 92/2014 г. „Вико“ ЕООД се присъединило като взискател друго изпълнително дело (№ 701/2017 г. на ЧСИ Р. Д.), по което длъжник е „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД, че по това изпълнително дело № 701/2017 г. е извършена продажба на имоти, принадлежащи на длъжника, че и по тази продажба „Вико“ ЕООД е обявен за купувач при цена от 28 000 лв. Посочва се, че с протокол за извършено разпределение от 31.10.2017 г. е признато правото на „Вико“ ЕООД да получи от продажната цена сумата от 15 165,38 лв. и че с оглед на това дружеството е задължено да довнесе разликата от 12 834,62 лв., че в признатите 15 165,38 лв. влизали разноските на „Вико“ ЕООД по двете изпълнителни дела (№ 92/2014 г. и № 701/2017 г. на ЧСИ Р. Д.), че общият размер на признатите разноски по изпълнително дело № 92/2014 г. е 11 441,53 лв., а признатите такива по разпределението на Апелативен съд Велико Търново са в общ размер на 1 660,53 лв., поради което разликата от 9 781 лв. била намалена от сумата за довнасяне, без дружеството („Вико“ ЕООД) да има правно основание за това. Поддържа се, че след възобновяване на производството по изпълнително дело № 92/2014 г., през 2019 г. „Вико“ ЕООД внесло определената с решение № 174 от 01.07.2015 г. по в. гр. д. № 243/2015 г. на Апелативен съд Велико Търново сума при съобразяване размера на дълга на „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД към 05.03.2014 г. - 89 814,81 лв., че в резултат на извършеното внасяне на сумата 146 298,19 лв. и придобиване 4 собствеността върху имота, предмет на публичната продажба по изп. д. № 92/2014 г., се е стигнало до повторно събиране от „Вико“ ЕООД на сумите от 1 660,53 лв. - разноски по изп. дело № 92/2014 г. и на 3 061,63 лв. - разноски по ч.гр.д. 544/2013 г. на PC Троян. В исковата молба по обратния иск се поддържа, че при евентуалното осъждане на Р. Й. Д. за сумата от 14 503,16 лв. (представляваща част от предмета на главния иск за заплащане на сумата от 28 000 лв.), ще е налице обогатяване на „Вико“ ЕООД до размера на същата сума доколкото част от нея е получил без основание (9 781 лв.), а за останалата част – е получена от него двукратно (4 722,16 лв.).

В писмения отговор на исковата молба от ответника по обратния иск се правят правоизключващи възражения, които са основани на следните твърдения и оспорвания: липса на получени от „Вико“ ЕООД без основание суми в общ размер 14 503,16 лв.; получаване от „Вико“ ЕООД по двете изпълнителни дела на имоти въз основата на постановления за възлагане и срещу плащане на означените в тях сумите; изтекла погасителна давност за част от исковата претенция в размер на 9 781 лева; липса на връзка и общност на фактите между евентуалното обедняване на ищеца по обратния иск и обогатяването на ответника.