Решение № 6621 от 04.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6621 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Т.ова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100505462 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. С. Б. срещу решение № 23441/28.12.2024г., постановено по гр. д. № 17961/2024г. на СРС, 41 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. „Ястребец” № 23Б, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.

С. Б., ЕГН **********, с адрес по делото: гр. ****, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД ½ от следните суми: сумата 1989,86 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м.11.2020 г. - м.04.2022 г. до топлоснабден имот на адрес: гр. ****, инсталация 400062391, аб. № 76495, ведно със законната лихва от подаване на заявлението /24.04.2023 г./ до окончателното плащане, сумата 182,12 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода 15.09.2021 г. 03.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение№ 14248 от 21.05.2023 г. по ч.гр.д. № 21243/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

С молба от 24.09.2025г. Т. Т. Т. се присъединява към въззивната жалба.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението в обжалваната част.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на 1 материалния и процесуалния закон. Оспорват се изводите на СРС за наличие на облигационна връзка. Твърди се, че липсват доказателства за доставеното количество топлоенергия и нейната стойност. Излагат доводи за недължимост на мораторната лихва, поради липса на издадена фактура, която да ги постави в забава. Молят решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Третото лице помагач не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира следното.

По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за 2 битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоя-телно отклонение.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно те са задължени да заплащат продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно те са встъпили в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

От приетите пред СРС доказателства се установява, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 28.05.1990 г.

Б.И.Г. и П.Д.Г. са придобили собствеността върху апартамент № 147, находящ се на първи етаж в бл. 258 в комплекс „Емил Марков“. С решение № 123/24.06.1997 г. по гр. д. № 1706/1997 г. бракът между Б.Г. и П.Г. е прекратен, като придобитият по време на брака им апартамент № 147, находящ се в гр. **** се поставя в изключителна собственост на П.Д.М.. П.Д.Г. е починала на 16.10.2014 г. и е оставила за свои наследници по закон низходящите си Т. Т. Т. и Д.Т.Т., при равни квоти. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169, том I, дело № 137/2020 г. от 04.11.2020 г. Д.Т.Т., е продал на В. С. Б. собствената си ½ идеална част от апартамент № 147, находящ се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“ (предишно наименование ж.к.

„Емил Марков“) в жилищната сграда на бл. 253, вх. Ж, ет. 1.

Установява се от представеното удостоверение от ГИС София, че стар адрес гр.

****, с вх. А, Б, В, Г, Д, Е и Ж е идентичен с настоящ адрес гр. ****, с вх. А, Б, В, Г, Д, Е и Ж.

Следователно, за процесния период, двамата въззивници – ответници, са собственици на жилището, при равни квоти, като неоснователни са възраженията им в тази връзка.

Действително, изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за 3 топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота.

Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В случая обаче не се установява, жалбоподателите да са се разпоредили с правото си на собственост върху имота преди исковия период, нито че в полза на трето за спора лице, е учредено право на ползване върху същия. Т. Т. е придобил собствеността на 16.10.2014г., а С. Б. – на 04.11.2020г. Не е представена декларация за откриване на партида на името на друго лице, поради което неоснователни са тези възражения на въззивниците. Именно тяхна е била доказателствената тежест да установи прехвърляне на имота на трето лице, а в случая липсват и такива твърдения.

След като не са събрани доказателства да е настъпила промяна в собствеността, респективно друго лице да е сключило договор с въззиваемия, то съдът приема, че облигационната връзка е възникнала между Т. Т. и В. Б. и „Топлофикация София“ ЕАД.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото производство съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ. За процесния период между въззиваемия и жалбоподателите съществува 4 облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, като неоснователни са възраженията им в тази връзка.

Неоснователни са и доводите за липса на доказателства за реално доставено количество топлоенергия в претендирания размер.

От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна експертиза пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собстве-ност, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топло-мери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Установява се, че сумите за топлинна енергия за имота е изчислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Установява се от приетата СТЕ, че сградата, където се намира топлоснабденият имот, е топлофицирана, изчислено е и точно доставеното количество енергия до имота на жалбоподателите. Вещото лице по СТЕ е установило реално потребеното количество топлоенергия за процесния период и я е остойностило.

Назначеното по делото СТЕ, е изготвена от експерт, притежаващ необходимите специални знания в областта на съответните науки, изпълнил е обективно и пълно поставените задачи, като не са налице основания съдът да не даде вяра на същите и да не ги ползва за разрешаване на правния спор, предмет на делото. Вещото лице се е запознало с всички относими документи – приложените по делото и е изискала такива от Топлорайон „Земляне“, акт за разпределение на кубатурата, ежемесечни показания на общия топломер , протоколи за проверка на топломера и др.