Решение № 338 от 08.12.2023, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Административно наказателно дело 808/2023
- Вид
- Решение № 338
- Подписан
- 08.12.2023
- В сила
- 30.12.2023
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.104 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.104б т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175а ал.1 пр.3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 338 гр. Монтана, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20231630200808 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. П. А. от град Вършец, обл.Монтана срещу Наказателно постановление № 22-0300-000338/ 03.10.2022г, издадено от Началник група в ОД на МВР-Враца, РУ-М., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000. 00 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправя искане за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата. Представя и писмена защита. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН 1 от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което и същата се явява допустима.
Разгледана по същество съдът я намира и за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателят на 15.09.2022г. около 14.10 часа в град М., по ел.“Х.Б.“ № 61 управлява личния си лек автомобил марка БМВ 320Д с ДКН ххх, като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен за тяхното предназначение – извършва демонстративни маневри изразяващи се в хлъзване и завъртане на пътното платно /дрифт/, с което създава опасност за останалите участници в движението, с което виновно е нарушил чл.140б т.2 от ЗДвП. След съставянето на АУАН жалбоподателят не е правил възражения. Не е направил такива и в срокът по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на така съставеният акт е издадено и атакуваното НП.
По делото са събрани и писмени и гласни доказателства, посредством разпита на трима свидетели - двамата полицейски служители очевидци Г. А.
Г. и Н. Ц. В. и приятел на жалбоподателя, пряк очевидец на проверката – Е. Д.
Ц..
Съдът кредитира материалите по преписката, които кореспондират и със свидетелските показания на двамата полицейски служители, като съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на тези двама свидетели, досежно мястото, начина, по който сочат, че се е реализира процедурата по съставяне на акта и как се е стигнало до съставянето му. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Ц., който категорично изяснява и причината той и жалбоподателя да се намират в град М..
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН , извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно, предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административнонаказващия орган.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е 2 основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна - наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл.42 от ЗАНН.
В съответствие с разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на нарушителя за запознаване с неговото съдържание, като в случая тези изисквания са изпълнение по процедурен ред.
В срока по чл.44 от ЗАНН нарушителя не е депозирал възражения.
Издаденото въз основа на него Наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл.57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган / в случая същия е оторизиран видно от приложената Заповед/.
Член 104б т.2 от ЗДвП регламентира, че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Приложената санкционна разпоредба на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП указва, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3 000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, 3 отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Съдът констатира, че в АУАН и в НП процесното нарушение е описано в разрез с императивните изисквания на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като той е съществен, тъй като не дава възможност на жалбоподателя да разбере, въз основа на какви факти е подведен под отговорност за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП , за да организира адекватно защитата си. Абсолютно задължително е в двата документа санкционираното нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, с посочване на всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението, съдържащо всички елементи от състава на съответното нарушение е основна гаранция за осъществяване на съответно на административното обвинение право на защита.
В настоящия случай липсва конкретика по отношение на деянието и обстоятелствата, при които е извършено. Описаният в НП и от самия актосъставител начин, по който е бил управляван автомобилът от жалбоподателя е бланкетен, като възпроизвежда почти дословно текста на чл.104б т.2 от ЗДвП, без да са изложени релевантни обстоятелства, които да обуславят извод, че жалбоподателят е използвал пътя за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари (напр. рязко да е ускорил скорост, да е извършил преднамерено изваждане на моторното превозно средство от контрол чрез предприемане на демонстративно поднасяне и завъртане на автомобила на пътното платно, което да е довело до загуба на сцеплението на гумите в резултат на което автомобилът странично да се е приплъзнал, което е известно с общо употребимото понятие „дрифт“.
Анализът на цитираната разпоредба установява, че съставомерността на нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП е обусловена и от наличието на специфична цел, а именно ползването на пътищата за обществено ползване с дадена цел, различна от тази за превоз на хора и товари, като тази цел следва да намери своето отражение при надлежното описание на деянието в съставения АУАН и издаденото НП. Доколкото законодателят е предвидил наличието на тази специална цел като един от обективните елементи на 4 нарушението по чл.104б т.2 от ЗДвП, то във всеки един случай на квалифициране на деянието на дадено лице като нарушение на тази разпоредба е абсолютно задължително, както посочването на тази цел в АУАН и НП, така и установяването й по несъмнен начин, основан на събраните в хода на административно наказателното производство доказателства.
В конкретния случай, направеното в АУАН и НП словесно описание на нарушението по чл.104 т.2 от ЗДвП, съгласно което жалбоподателят използва пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, не съдържа посочване на съответната цел, която както беше посочено е елемент от състава на нарушението.
Визираното от съда отсъствие на релевантно за обективната съставомерност описание на инкриминираното нарушение съществено засяга правата на санкционираното лице и препятства възможността му да разбере в какво точно е обвинено и да организира реципрочна на административно наказателното обвинение защита, което предпоставя отмяна на НП, с което на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Същевременно от представените по делото писмени доказателства и от кредитираните свидетелски показания не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение, тъй като НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, което води до извод за недоказаност на нарушението. В тежест на АНО е да установи и докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно наказателната отговорност. В случая не е изяснено с каква скорост жалбоподателя е навлязъл в участъка, какви конкретни действия е извършил, т. е. извеждал ли е преднамерено извън контрол управлявания от него автомобил, което да е довело до загуба на сцепление на гумите.
Задължително е било да се изследва изцяло поведението на водача, тъй като извеждането на автомобила от посоката му на движение може да бъде в резултат от пътните условия, в каквато насока са направените възражения от жалбоподателя за ремонт на улицата, която е била покрита с чакъл, или на 5 несъобразена скорост при навлизане в участъка. При това положение липсват безспорни доказателства за извършено нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП, а именно че движението на автомобила се е дължало на умишлено форсиране на двигателя и целенасочено отклоняване на автомобила, поради което НП е необосновано и недоказано.
В допълнение следва да се посочи също, че „Дрифт“ е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън първоначалния контрол, чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. В това положение, ъгълът на приплъзване на задните колела е по-голям от ъгъла на приплъзване на предните, което налага контрирането им в посока обратна на посоката на завоя, за да се запази контролът на автомобила и правилната му траектория на завиване.
При „дрифт“, автомобилът се предвижва латерално (странично, напречно на завоя), ползвайки своята тежест и инерционен момент.
Успешният дрифт е свързан със задържането на задната част на автомобила, колкото се може по-дълго, като страничното приплъзване се придържа към максимален слип ъгъл. В същото време, предизвиканото презавиване трябва да се държи „стабилно“ при запазване на едно важно условие - поддържане на висока и постоянна скорост. Трудността идва от това, че гумите са на лимита на своето сцепление и следователно автомобилът се кара на ръба на контрола.
Малка грешка, като подаването на твърде много газ може да намали сцеплението до такава степен, че задържането на задната част на автомобила става невъзможно.
Важно е автомобилът да бъде подготвен за целта, за да бъде максимално бърз и контролируем при приплъзване. От значение са мощността, окачването, скоростната кутия, теглото, гумите и множество други елементи. Поради тази причина един обикновен автомобил или такъв с автоматични скорости трудно би осъществил продължителен и контролиран дрифт.