Определение № 364 от 01.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 364 гр. Варна, 01.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20263000500250 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Община Варна, подадена чрез надлежен процесуален представител, против решение № 385/09.04.26г., постановено по гр. д. № 1895/25г. на ОС-Варна, в частите му, с които същата е осъдена да заплати на И. Й. Й. от гр. Варна сумата 20 451.68 евро, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди: болки и страдания от счупване на бедрена кост в ляво, причинено от падане на непочистен от снежна покривка, заледен участък от улично платно на 19 февруари 2025 г. между 15:00 и 16:00 часа в гр. Варна на мястото, посочено по снимката на л. 167 от делото, вследствие бездействието на служители на ответника по поддържането на пътя, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда: 26.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата 2 749.11 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди: разходи, както следва: 79 лв. – проходилка; 52.20 лв. – талон за платена такса; 130.50 лв. – лекарство; 2400 лв. – талон за медицинско изделие; 275.09 лв. – инвалидна количка; 840.00 лв. – кинезитерапевтични процедури; 1600 лв. – процедури от 24 април 2025г. до 04 май 2025г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда: 26.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 2 545.81 евро разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В жалбата се поддържа, че размерът на обезщетението следва да репарира действителните вреди към датата на настъпване на инцидента. В тази връзка се поддържа вече изложеното в отговора на исковата молба, ведно с обратните искове срещу привлечените трети лица. Поддържа се, че не е било доказано виновното поведение на общината, изразяващо се в бездействие, което да се намира в пряка причинна връзка с произшествието и вредите на ищеца. Счита се, че от доказателствата по делото не е установено от една страна, че на процесната дата и място 1 действително е настъпило твърдяното от ищеца събитие, а от друга страна – наличието на причинно-следствена връзка между бездействието на служители на общината и настъпилите вреди. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените против общината искове да бъдат отхвърлени.

В указания срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна И. Й. Й. чрез адв. И. М.-Г., с който същата е оспорена като неоснователна. Посочени са правните норми от ЗОбС, ЗМСМА Закона за пътищата, от които се извежда задължението на общината да управлява и поддържа общинските пътища като осигурява необходимите условия за тяхното непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, включително и тяхното снегопочистване. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на експертно заключение, се поддържа, че по делото е установено, че от страна на общината не са били изпълнени вменените й задължения и поради непочистването на натрупаната на датата на инцидента снежна покривка върху уличното платно на посочената общинска улица, ищецът е паднал и претърпял травматичното увреждане, довело до неговите болки и страдания, както и извършване на разходи за лечение. Сочи се, че по размера на присъденото обезщетение не са били наведени оплаквания за неправилност на решението, поради което и с оглед нормата на чл. 269 ГПК правомощията на въззивния съд са ограничени до посоченото в жалбата. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.

Препис от въззивната жалба е връчен и на конституираните като трети лица-помагачи на ответника, те и ответници по предявените против тях обратни искове от Община Варна – „Пътища и мостове“ ЕООД, гр. Провадия и „Пътно строителство“ АД, гр. Добрич. Същите са депозирали общ отговор на въззивната жалба чрез общия си процесуален представител адв. Л. К..

Посочва се, че във въззивната жалба липсват оплаквания относно неправилността на решението в частта му, с която са отхвърлени обратните искове на община Варна. Поради това и на осн. чл. 269 ГПК се счита, че предмет на жалбата не е посочената част от първоинстанционното решение. В евентуалност се поддържа, че решението е правилно в частта му, с която са били отхвърлени обратните искове, по подробно изложени съображения.

Претендира се същото да бъде потвърдено в тази му част.

С определение № 322/08.06.26г. съдът е оставил без движение въззивното производство, указвайки на въззивника община Варна, в 1седмичен срок от съобщението да уточни с 3 броя преписи за другите страни дали обжалва решение № 385/09.04.26г., постановено по гр. д. № 1895/25г. на ОС-Варна и в частта му, с която са отхвърлени обратните му искове срещу „Пътища и мостове“ ЕООД, гр. Провадия и „Пътно строителство“ АД, гр.

Добрич. Посочено е, че ако се обжалва решението и в тази му част, в указания по-горе срок следва да се формулира съответното искане до съда и да се представят доказателства за внесена ДТ по сметка на настоящия съд в размер 2 на 464.02 евро. В определението е посочена и правната последица при неизпълнение на указанията в срок - съдът ще приеме, че решението на ВОС не се обжалва в частта на отхвърляне на обратните искове и ще внесе делото за разглеждане в открито съдебно заседание по допустимата част от въззивната жалба.

Определението е връчено на въззивника на 16.06.26. и даденият срок е изтекъл на 23.06.26г. вкл., в който не са направени уточнения, нито е заплатена държавна такса.

С оглед на горното следва да се приеме, че решението на ВОС не се обжалва в частта на отхвърляне на обратните искове на община Варна против „Пътища и мостове“ ЕООД, гр. Провадия и „Пътно строителство“ АД, гр.

Добрич, поради което решението на първоинстанционния съд в тази му част е влязло в сила. Това означава, че към настоящия момент е отпаднал правният интерес на ответника община Варна в делото да участват като негови трети лица-помагачи двете дружества „Пътища и мостове“ ЕООД, гр. Провадия и „Пътно строителство“ АД, гр. Добрич, тъй като този интерес е бил обусловен именно от възможността да се ангажира тяхната отговорност по наличното между ответника и дружествата договорно облигационно правоотношение.

След като е налице формирана сила на пресъдено нещо, че ответниците по обратните искове не носят отговорност за причинените на ищеца вреди, то и участието им в настоящото производство като трети лица помагачи на страната на ответника, е без наличието на процесуалната предпоставка на чл.

219, ал. 2, вр. чл. 218 ГПК – вече нямат правен интерес решението да бъде постановено в полза на община Варна, нито последната може да поддържа обратните си искове. Настоящото производство по отношение на двете дружества следва да бъде прекратено.

Предвид допустимостта на въззивната жалба в частта й, с която е обжалвано решението в осъдителната му част по иска на ищеца Й., делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание при съобразяване на молба с вх. № 3984/02.06.26г. от адв. М.-Г. като представител на въззивника.

Страните не са отправили искания за събиране на доказателства пред настоящата инстанция, а настоящият състав на съда намира, че не са налице хипотези за служебно събиране на нови доказателства.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по в. гр. д. № 250/26г. по отношение на „Пътища и мостове“ ЕООД, гр. Провадия и „Пътно строителство“ АД, гр. Добрич като трети лица-помагачи на ответника община Варна (въззивник в настоящото производство).

3

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 16.09.26г. от 9:00 часа, за която дата и час да се призоват въззивника община Варна и въззиваемия И. Й. Й. (чрез процесуалните им представители).

Определението само в прекратителната му част може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в 1-седмичен срок от получаването му от страните, а в останалата част не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4