Решение № 1790 от 18.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1790 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Д. като разгледа докладваното от Ивайло Д. Въззивно гражданско дело № 20251100514291 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. №110648/05.11.2025 г., по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, подадена от длъжника Г. Д. М. срещу отказ на съдебния изпълнител за прекратяването на изпълнително дело № 20158510400566, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, обективиран в съобщение с изх. №58784/20.01.2025 г.

Жалбоподателят твърди, че последното извършено от ЧСИ П. изпълнително действие е налагането през 2017 г. на запори върху банковите сметки на длъжника, както и изпращане на запорно съобщение до работодателя му в лицето на Министерство на туризма, където се установява, че той вече не е бил служител. Ето защо счита, че изпълнителното производство се е перемирало още през 2019 г., а към настоящия момент е налице и изтекла в полза на длъжника абсолютна давност относно вземането на взискателя предвид липсата на каквото и да е имущество, срещу което да бъде насочено изпълнението по делото. Моли обжалвания акт да бъде отменен и постановено прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл.

433, ал. 1. т. 8 ГПК.

Взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕАД не е изразил становище.

ЧСИ М.П. изразява подробни мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които посочва депозирани молби от взискателя с искане за прилагане на изпълнителни способи и извършени изпълнителни действия, прекъсващи перемпцията в период, по-кратък от две години, поради което счита жалбата за неоснователна.

Софийски градски съд, като съобрази изложеното от страните и данните по делото, приема жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на 1 обжалване съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съображенията за това са следните:

По молба от 20.02.2015 г. на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД в кантората на ЧСИ М.П., peг. № 851 в КЧСИ, е прехвърлено за продължаване на производството по изпълнително дело № 20147020400162 по описа на ЧСИ Г. Цеклеов, като е образувано изпълнително дело с нов № 20158510400566 срещу длъжника Г. Д. М..

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.02.2014 г. от РС-Разлог на основание Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 171/2014 г. за непогасени вземания по банков кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка (какъвто не е настоящият случай)

В решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на ВКС, чийто мотиви настоящият съдебен споделя, е прието, че перемпцията не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Разяснено е, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.

В мотивната част на т. 10 ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Посочено е, че прекъсва давността предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,ал. 1 ЗЧСИ) и в контекста на този въпрос са посочени тези изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на 2 справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В ТР №2 от 04.07.2024 г., по тълк. дело №2/2023 г., на ОСГТК на ВКС, е прието, че води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.

Горецитираната съдебна практика обуславя извод, че прекратяването на изпълнителното дело по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва след изтичане на две години от момента, в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, предприети по искане на взискателя, или по инициатива на ЧСИ, когато е бил овластен по чл. 18 ЗЧСИ.

Няма спор между страните, че до 2017 г. са извършвани изпълнителни действия, от естество да прекъснат перемпцията, като с молба с вх. №70723/19.12.2016 г. взискателят е поискал да бъде извършен опис на секвестируеми движими вещи на длъжника, както и да бъдат наложен запор на банковите му сметки в „Банка ДСК“ ЕАД.

С молба с вх. №6832/30.01.2017 г. взискателят „Обединена българска банка“ АД е поискал да се наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника в Министерство на транспорта.

С молба с вх. № 79623/14.09.2018 г. взискателят е поискал насрочване на опис и оценка на движими вещи, а след извършване на справки за наличие на трудови договори или пенсии да бъде наложени запор, в случай че такива са открити.

Със съобщение изх. №61382/17.09.2018 г. е изпратено запорно съобщение до Министерство на транспорта върху трудовото възнаграждение на длъжника. С писмо от 29.11.2019 г. Министерство на транспорта е уведомило ЧСИ П., че служебното правоотношение на Г. М. е прекратено, считано от 11.11.2019 г.

С молба с вх. № 52222/31.07.2020 г. взискателят е поискал извършване на справки за наличие на трудови договори или банкови сметки и налагането на запори, в случай че такива са открити.

С молба с вх. № 56441/14.08.2020 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, като запорно съобщение е изпратено на 17.08.2020 г., а банката е отговорила, че е наложила искания запор.

С молба с вх. № 60262/01.07.2022 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Те Дже Зираат Банкасъ“ – клон София, а с молба от 15.07.

2022 г. е поискан и запор върху банковите сметки в „Търговска Банка Д“ АД.

3

На дата 16.09.2022 г. е изпратено запорно съобщение с изх. № 53849/16.09.2022 г. до „Те Дже Зираат Банкасъ“ – клон София.

С молба с вх. № 26507/24.02.2023 г. взискателят е поискал извършване на справки за наличие на трудови договори и доходи от пенсия и налагането на запори, в случай че такива са открити.

С молба с вх. № 111183/07.11.2023 г. взискателят е поискал извършване на справка за наличие на банкови сметки и налагане на запор върху тях, ако такива бъдат открити.

С молба с вх. № 76810/05.08.2024 г. взискателят е поискал извършване на справка за наличие на банкови сметки и налагане на запор върху тях, ако такива бъдат открити.

На дата 14.07.2025 г. е изпратено запорно съобщение до Областно пътно управление – гр. София с изх. № 40755/14.07.2025 г.

С молба от 16.10.2025 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като същата е оставена без уважение от ЧСИ П., видно от съобщение с изх. №58784/20.01.2025 г.

При съобразяване съдържанието на приложените по изпълнителното дело документи, настоящият съдебен състав намира, че към момента на постановяване на обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното дело, същото не е било перемирано. Хронологическото проследяване на визираните по-горе дати води до извод, че не е налице бездействие на взискателя да поиска изпълнително действие, или на ЧСИ да предприеме такова, в период, който е по-дълъг от две години, поради което не са били налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ирелевантно е дали поисканият изпълнителен способ е довел до реално събиране на средства и удовлетворяване на взискателя, тъй като подобно изискване законодателят не е поставил в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От значение е единствено дали взискателят е поискал предприемане на изпълнителни действия, каквото той се установява, че е извършвал, като нито една от молбите му не е била върната поради нередовност, и съдът е длъжен да зачете правният й ефект на прекъсване на перемпцията.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а обжалваният отказ на ЧСИ П. да се прекрати делото следва да се потвърди като правилен.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ да прекрати изпълнително дело № 20158510400566, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, обективиран в съобщение с изх. №58784/20.01.2025 г. по описа на съдебния изпълнител.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5