Решение № 260 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

СЛАВИ Г. СЛАВОВ при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова като разгледа докладваното от СЛАВИ Г. СЛАВОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100607448 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 514/08.10.2025 г., постановена по НЧХД № 12275/2024 г., по описа на СРС, НО, 3-ти състав, съдът е признал подсъдимия В. П. Т., ЕГН **********, за виновен в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на хиляда лева.

С присъдата съдът се е разпоредил с приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. CD диск. На основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подс. Т. са присъдени разноските по делото.

Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК е постъпила въззивна жалба от подсъдимия В. Т., чрез упълномощения му защитник адв. В. П.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и несправедливост на присъдата. Сочи се, че от доказателствата по делото се е установило, че частният тъжител е инициирал побоя, като пръв е започнал нанасянето на удари. Предвид това се поддържа, че подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана. Излага се, че подсъдимият се е насочил към автомобила на пострадалия, тъй като последният е използвал звуковия сигнал на автомобила си в нарушение на правилата на ЗДвП. Изразено е становище за недостоверност на показанията на свидетелите на частното обвинение. Поддържа се, че поведението на частния тъжител покрива признаците на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, т. 3 от УБДХ, тъй като той е слязъл от автомобила си и е започнал да се саморазправя и да напада подс. Т.. Претендира се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. В жалбата не е направено искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.

В срока по чл. 322 НПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

1

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание от 19.11.2025г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не следва да се провежда въззивно съдебно следствие.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият В. П. Т., редовно призован, се явява лично и със защитника му по пълномощие адв. П..

Пълномощникът поддържа въззивната жалба по съображения, изложени в нея, като акцентира върху обстоятелството, че е налице противоречие в кредитираните от първата съдебна инстанция свидетелски показания. Допълва, че от приетото по делото съдебномедицинско удостоверение на подсъдимия е видно, че и той е получил удар, респ. е имало размяна на такива от двете страни. Навежда твърдения, че се касае за института на неизбежна отбрана. Моли въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда.

Претендира разноски.

Подсъдимият при упражняване на правото си на последна дума моли да бъде оправдан.

Частният тъжител И. Л. К., редовно призован, също се явява лично и с повереника си адв. К.. Пълномощникът на тъжителя счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, основана на достатъчно доказателства. Намира, че противоречията в свидетелските показания са обсъдени и преодолени от СРС, както и че правилно е прието, че не е ясен механизмът на получаване на телесните увреждания от страна на подсъдимия.

Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, а също така и за осъждане на подсъдимия да плати на тъжителя сторените от последния разноски във въззивната инстанция за повереник, за което представя договор за правна защита и съдействие от 05.01.2026г. ведно със списък.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледани по същество, въззивният съд я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Относно фактическата обстановка:

Въззивният съд, при спазване на императивните изисквания на НПК да изгради сам фактическата обстановка по делото, в изпълнение на тези изисквания намира, че възприетата от него е в корелация с тази, изградена от първостепенния съд. Въпреки това, намира, че са налице факти и обстоятелства от значение за делото, които не са възприети от СРС, поради което допълни същата. СГС счита също така, че тя почива на достатъчни по количество и съдържание, годни и прилежно и законосъобразно приобщени по делото доказателства и доказателствени средства. Фактите по делото са, както следва:

Подсъдимият В. П. Т. е българин, български гражданин, неженен, неосъждан, роден на ****г. в гр. София и живее в същия град, в ж.к. ****, с висше образование, работи като пощальон към „Български пощи“, ЕГН **********.

И. Л. К. на 01.03.2024г. бил в гр. София със семейството си, състоящо се от съпругата му Е.К. и трите им непълнолетни деца, две дъщери и един син. К.а пазарувала за семейството, а около 18:00 часа К. се качил в автомобила си, който бил паркирал по – рано около пазара в ж.к. „ Младост 1“, на бул. „ Александър Сахаров“, около денонощен магазин за алкохол и цигари, близко до спирката на автобус № 111. Съпругата и двете им дъщери останали от другата страна на булеварда, докато вътре в превозното средство били К. и синът им. Навън валял дъжд, а детето било нужно да се закара на тренировка по футбол в квартал „Студентски град“, поради което семейството взели решение да отидат заедно. К.а се забавила с покупките, но тъй като бързали, съпругът й решил да й се обади по мобилния телефон. Установил, че К.а го е забравила вътре в автомобила, затова, за да й привлече вниманието, използвал клаксона на автомобила и го натиснал няколко пъти. Шумът от 2 свирене бил възприет от хората наоколо, в това число на стоящите на маса тип „буре“ пред денонощния магазин за цигари и алкохол, свидетели П.С., Ж.Ш. и Г.А., които били там на по питие по съседски с подсъдимия. Събралата се компания окуражила Т. да направи забележка и да застави тъжителя да преустанови свиренето. Подсъдимият поел към паркиралия автомобил, изричайки заплашителни слова, вкл. „Ще те смачкам“, застанал до шофьорското място, където стоял К., като го заплашил с побой и му заповядал да не свири, а да ползва телефон. Тъжителят помолил Т. да не задълбочават конфликта пред детето му, намиращо се на задната седалка, но подсъдимият захванал релсите на тавана на моторното превозно средство и го разклатил, продължавайки да заплашва и обижда К.. Последният напуснал автомобила, при което Т. веднага му нанесъл удар с юмрук в областта на устата, от който К. паднал на земята. Започнал да се изправя веднага, при което подсъдимият продължил да му нанася удари с юмруци в главата, като този път и К. замахвал и нанесъл няколко защитни удара върху Т.. Свидетелите Ш. и А. не се намесили, а С. бил обърнат с гръб към булеварда и не възприел конфликта.

Очевидец на описаното бил случаен минувач – свидетелката Д.С., която при използване на клаксона от К. напускала хранителен магазин, а при излизане се намирала на 2- 3 метра от масата, на която стояла компанията на Т.. Тя възприела целия инцидент непосредствено.

Съпругата на тъжителя – св. К.а също възприела визуално случката, въпреки че се намирала от другата страна на булеварда, тъй като нямало преминаващи автомобили в този момент. Незабавно се запътила към съпруга си, но спряла на светещия в червено светофар за пресичане от пешеходци. Там видяла своя позната – св. Р. П.а, която помолила да вземе двете дъщери и да потърси помощ от органите на МВР. След това пресякла бул. „Андрей Сахаров“, приближила се до стоящите на кръглата маса пред денонощния магазин мъже и ги помолила за съдействие, да прекратят боя между съпруга й и подсъдимия, но те отхвърлили исканията й. Междувременно П.а установила намиращ се наблизо полицейски автомобил, помолила служителите на МВР за съдействие, а при приближаването им К. отишъл към тях, за да преустанови спречкването между него и Т.. П.а също възприела непосредствено инцидента.

К. не се чувствал добре от нанесения побой, имал подутини, болка и кръвотечение в областта на лицето и устата, поради което същият ден 01.03.2024г. около 21:00 часа посетил спешния кабинет по лицево – челюстна хирургия при УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ в град София, където при извършена рентгенография на челюст била установена парциална фрактура на короната на зъб № 21. За прегледа му бил издаден лист за преглед на пациент от същата дата.

На следващия ден, 02.03.2024г, около 10:00 часа сутринта К. посетил съдебен лекар при Катедра по съдебна медицина при Медицински университет – София, където били констатирани следните телесни увреждания: кръвонасядане с подлежащ подкожен хематом в областта над вътрешния край на дясната вежда; кръвонасядане по гърба на носа, в средната към долната трета; разкъсно-контузна рана по горната устна вдясно, с подкожен хематом и кръвонасядане по лигавицата на горната устна, срединно и вдясно; групирани охлузвания с кръвонасядане по лигавицата на долната устна, срединно и вдясно, с подкожен хематом на долната устна вдясно; върхово отчупване на фрагмент 0,2/0,1 см. от режещия ръб на първи горен ляв зъб; линейна драскотина по гръбната повърхност на трети пръст на дясната ръка към нокътя; единични охлузвания по гръбната повърхност на четвърти и пети пръст на лявата ръка и охлузване по предно вътрешната повърхност на дясната подбедрица под коляното. Медицинското лице отбелязало, че уврежданията могат да се получат при удар с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети, както и, че биха могли да се получат и по описания от пострадалия начин, а техния медико-биологичен признак е разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК.

На 03.03.2024г. Т. посетил УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където бил установен оток на лява длан, а след извършване на ренгеново изследване на същата дата, му била установена фрактура на пета метакарпална кост на лява длан, закрита, която била 3 гипсирана. Бил му издаден и лист за преглед на пациент. На 06.03.2024г. подсъдимият посетил Катедра по съдебна медицина при УМБАЛ „Александровска“ София и му било издадено СМУ №180/2024г., с констатирани следните увреждания: кръвонясядане по лицето, кръвонасядане и охлузване по дясното бедро, причинили му болка, както и счупване на базата на пета метакарпална кост на лявата длан, което му причинило трайно затруднение на движението на горния ляв крайник.

За случая К. подал сигнал до СРП, по който преписката приключила с отказ за образуване на наказателно производство от 09.05.2025г, потвърден от СГП.

В хода на съдебното производство били назначени и приобщени два броя съдебно – медицински експертизи, една с предмет телесните увреждания на тъжителя и втора – тези на подсъдимия.

По доказателствата:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства чрез гласни доказателствени средства, писмени доказателства и доказателствени средства, веществени доказателствени средства и чрез способи за доказване вид „ експертиза“ както следва: показанията на свидетелите К.а, дадени в съдебно заседание на 29.04.2025г. пред СРС; частично от показанията на свидетелите Ш. и А., дадени в съдебно заседание на 29.04.2025г. пред СРС; изцяло от показанията на свидетелите П.а, С. и С., дадени в съдебно заседание на 10.06.2025г.; обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание на 08.10.2025г пред СРС, кредитирани частично; писмените доказателства и доказателствени средства: копие на лист за преглед на пациент от 01.03.2024г. на И. К. /л. 9 от делото/; СМУ №V-81/2024г. от 02.03.2024г. за И. К. / л. 10 от делото/; копие на постановление за отказ за образуване на ДП от 09.05.2024г. на СРП / л. 12 от делото/; копие на постановление от 14.06.2024г. на СГП/л. 13 от делото/; СМУ №180/2024г. от 06.03.2024г. на В. Т. / л. 103 от делото/; медицински документи от преглед на 03.03.2024г. на Т.; справка за съдимост на подсъдимия. веществени доказателствени средства: 1бр. CD диск, съдържащ медицинската документация от преглед на подсъдимия /л.116 от делото/ експертните способи на доказване: два броя заключения по съдебно – медицински експертизи, приобщени в о.с.з. на СРС.