Решение № 59 от 14.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Пловдив, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20255300501972 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ж. И. Т.,ЕГН-********** против решение № 1363/24.03.25г. и по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК-***** против определение № 6304/15.05.25г.,като и двата съдебни акта са постановени по гр.д.№ 14696/24г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.

С въззивната жалба решение № 1363/24.03.25г. е атакувано в частта му,с която е осъдена Ж. Т. на осн.чл.23 от ЗПК да заплати на „АСВ“ЕАД главница в размер на 13 065,35лв.,представляваща неплатената част от чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № PLUS-19016949/06.12.2021г.,сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. – клон България“ и ответника,вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Приложение № 1 от 22.11.2023г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г.,сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.

А. – клон България“ и ищеца.

Жалбоподателят счита решението в тази му част за недопустимо като постановено по непредявен иск,съответно недопустимо било решението и в частта на присъдените разноски.На следващо място решението в обжалваната му част се поддържа да е неправилно и необосновано по изложените в жалбата съображения.Иска се от въззивния съд да обезсили решението като недопустимо,в условие на евентуалност да го отмени като неправилно и необосновано в атакуваната му част,както и в частта за разноските.Претендират се разноски за въззивното производство.

Въззиваемата по жалбата страна-„Агенция за събиране на вземания“ЕАД 1

(„АСВ“ЕАД) оспорва същата като неоснователна и счита обжалваното решение за правилно,законосъобразно и обосновано,като по изложените в отговора съображения моли за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.Претендира разноски за юрск.възнаграждение в размер на 350лв.

С частната жалба „АСВ“ЕАД обжалва определение № 6304/15.05.25г.,с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба по чл.248 от ГПК за изменение на решение № 1363/24.03.25г. в частта за разноските във връзка с намаляване на възнаграждението на процесуалния представител на ответника с доводи за неоснователност.

Ответникът по частната жалба- Ж. И. Т. поддържа в подадения писмен отговор,че определението е правилно и обосновано и следва да се потвърди.

Въззивната и частната жалби са подадени в срок от легитимирани страни срещу подлежащи на обжалване съдебни актове,поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Пловдивският окръжен съд,след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 от ГПК и чл.235,ал.2 от ГПК,намира за установено следното:

По въззивната жалба:

Пред районния съд са предявени кумулативно съединени искове за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Ж. И. Т.,че дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: главница в размер на 16 421,31лв.,дължима по договор за потребителски кредит № PLUS-19016949/06.12.2021г.,сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. – клон България“ и ответницата,вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Приложение № 1 от 22.11.2023г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. – клон България“ и ищеца; договорна лихва в размер на 2220,96лв.,дължима за периода от 01.01.2023г. до 13.05.2024г.; обезщетение за забава в размер на 1943,76 лв.,дължимо за периода от 02.01.2023г. до 29.05.2024г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.05.2024г.,до окончателното й изплащане,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № 9456/2024г. по описа на РС – Пловдив.При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за същата главница и договорна лихва като суми и период,както и за сума в размер на 2520,21лв. за мораторна лихва за периода от 02.01.2023г. до 23.08.2024г. (датата на подаване на исковата молба в съда).Твърди се настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора на 13.05.2024г.с изпратено уведомление до длъжника,както и цедиране на вземията на 22.11.2023г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г.,сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.” – клон България и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за което длъжникът бил уведомен.

Ответницата в писмения си отговор е оспорила исковете по основание и размер.Възразява,че не е уведомена за цесията,оспорва предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията и прави възражение за нищожност поради накърняване на добрите нрави на уговорената договорна лихва.

По делото е представен процесният договор за потребителски кредит № PLUS19016949/06.12.2021г.,от който е видно,че на кредитополучателя е отпуснат кредит за сумата от 20 000лв.,в срок до 01.12.2027г. при определени 72 бр.месечни вноски от по 407,91лв. при ГПР-6,85% и ГЛП-5,92%.Уговорена е и застрахователна премия от 5572,80 лв.и договорна лихва в размер на 3796,72лв.,като общата стойност на плащанията по кредита е посочена като 29 369,52лв.Представени са също договорът за цесия,заедно с приложение 1,уведомително писмо за цесия (без данни да е получено от ответницата).Изготвена е ССЕ с 2 в.л.Л.К.,от която се установява следното: От отпуснатата сума от 20 000лв.кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. – клон България“ е превел 17 529,39лв.на потребителя с платежно нареждане от 07.12.2021г.; 2070,61лв.са използвани за пълно погасяване на кредит по договор № PLUS-18170516; таксата ангажимент от 400лв. е удържана от отпуснатия кредит.Незаплатената главница е в размер на 16 034,41лв.,незаплатената застраховка е 387лв.;незаплатената договорна лихва е 2220,96лв.; обезщетението за забава /законна лихва/ върху неплатените главници /кредит + застраховка/ от 02.01.2023г. до 29.05.2024г. е 381,64 лв.Посочва се,че ответницата е върнала на кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. – клон България“ в периода от сключване на договора до 21.07.2023г. сума в общ размер на 6934,65 лв.,разпределена по пера,както следва: 3965,69лв.за главница, 1575,76лв.за договорна лихва, 1393,20 лв. за застраховка.Вещото лице е констатирало,че Т. не е плащала на ищеца задължения във връзка с процесния договор за кредит; в ГПР по договора е включена договорна лихва в размер на 3796,76лв. и такса ангажимент в размер на 400лв,а ако в ГПР се включи и застраховката,то тогава ГПР би станал 15,39%.

Районният съд в решението си е приел съгл.цитираното от него ТР № 1/27.04.2022г.на ВКС,ОСГТК,че е длъжен да се произнесе служебно по нищожността на договора,когато установи пороци,произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката,както и от общоизвестни или известни на съда факти.Когато,без да е направено възражение за нищожност от страните,по делото са събрани доказателства,от които тя може да се установи,по силата на чл.235,ал.2 от ГПК,съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти.В случая съдът е приел,че процесният договор е недействителен,тъй като е нарушен чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и ГПР е некоректно посочен в договора като 6,85%.Освен това в договора не били посочени взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин.С оглед на което е намерил главните установителни искове за неоснователни и е разгледал евентуалните осъдителни искове.По отношение на тях първостепенния съд е намерил,че на осн.чл.23 от ЗПК,ако договорът за потребителски кредит е недействителен,подлежи на връщане само чистата стойност на кредита,но не и лихва и други разходи по кредита.С оглед на което е счел за неоснователни претенциите за договорна и мораторна лихва.Позовал се е на ССЕ,според която на ответницата са предадени 20 000лв.главница,от които Т. е заплатила 6934,65лв. във вр.с договора и съответно исковата претенция следва да се уважи за сумата от 13 065,35лв.,а за горницата-да се отхвърли.

Тези изводи на ПдРС въззивният съд намира за правилни.Неоснователно е възражението във въззивната жалба,че в тази му част решението е недопустимо,тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск.

При извод за недействителност на договора за потребителски кредит,както в настоящия случай,следва да намери приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК-когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,потребителят връща само чистата стойност на кредита,но не дължи лихва или други разходи по кредита.Т.е. връщането на чистата стойност на кредита е пряка последица от приемането на договора за недействителен съгл.чл.22 от ЗПК и точно поради тази причина районният съд изрично е посочил в диспозитива на решението,че ответницата е осъдена да заплати сумата от 13 065,35лв.на осн.чл.23 от ЗПК.

В този смисъл въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение,а решението в атакуваната му част следва да се потвърди.

По частната жалба:

С решението по делото съдът е присъдил на страните разноски по съразмерност,като по отношение адв.възнаграждение на ответницата,за което е направено възражение за прекомерност от ищеца,е изложил мотиви,че съгласно практиката на СЕС и 3

ВКС не е обвързан с минималните размери на адв.възнаграждения съгл.НМРАВ,а следва да извърши цялостна преценка.Такава е направена от съда,който е отчел немалкия материален интерес от исковете,подаването на писмен отговор на искова молба и допълнителни молби,необхоД.стта от провеждане на доказателствени искания за опровергаване на исковете предвид разпределената доказателствена тежест,защитата по шест разгледани главни и евентуални искове,както и активното поведение на процесуалния представител на ответника,изразяващо се в явяване на единственото проведено открито съдебно заседание,в това число и преценката на делото като такова със средна правна и фактическа сложност.С оглед на което е определил адв.възнаграждение в размер на 3050лв.в полза на процесуалния представител на ответника за цялостната му защита в заповедното и исковото производства,от която пропорционално на отхвърлената част от исковете ответникът има право на разноски в размер на 1883,02лв.

С молба по чл.248 от ГПК в законния срок ищецът е поискал изменение на решението в частта за разноските,като се намалят присъдените на ответника разноски за адв.възнаграждение.Позовава се на практиката на СЕС,съобразно която НМРАВ не следва да се прилага.

С атакуваното определение районният съд е оставил молбата без уважение.Посочил е,че вече е отчел,че НМРАВ е само ориентир,както и че е взел предвид и много други фактори,изрично посочени в решението.

В частната жалба се преповтарят доводите,изложени в отговора на молбата по чл.248 от ГПК.

Настоящата инстанция намира изводите на ПдРС за правилни.Първостепенният съд е съобразил размера на присъдените разноски с практиката на СЕС и изрично е посочил,че Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения служи само за ориентир при определянето им.Подробно е изброил в решението си кои фактори са взети предвид при определяне на размера на възнаграждението-фактическа и правна сложност на делото,материален интерес,активно процесуално поведение на пълномощника на ответницата,които са достатъчни,за да обосноват определенияот съда размер.

Предвид горното,обжалваното определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Разноски:

Такива се дължат за въззивната инстанция на въззиваемата страна- „АСВ“ЕАД за юрск.възнаграждение във връзка с въззивната жалба.Същото се определя в размер на 200лв.

(102,26 е.)съгл.чл.25,ал.1 от НЗПП.