Решение № 18923 от 17.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18923 гр. С, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110131709 по описа за 2022 година установи следното:

Производството е по предявени от „МПМ“ АД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „рпк“ № 4, ет. 6 по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД, против И. И. Р., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „л“, бл. 437, ет. 10, ап. 64 за установяване дължимост на сумата от 800 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за кредит № М**********/09.02.2021 г., сключен с ищеца, ведно със законната лихва от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 82,85 лв., дължима за периода от 10.03.2021 г. до 10.08.2021 г., както и обезщетение за забава в размер на 23,61 лв. за периода от 11.03.2021 г. до 31.08.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.11.2021 г. по ч. гр. д. № 53948/2021 г. по описа на СРС, 118 състав. Претендира разноски в заповедното производство и разноски в исковото производство.

Ищецът твърди, че по силата на посочения Договор за кредит №

М**********/09.02.2021 г. е предоставил на ответницата потребителски кредит в размер на 800 лв., като последната се е задължила да върне сумата ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 82,85 лв. на 6 равни месечни погасителни вноски, или общо сумата от 882,85 лв. в срок до 10.08.2021 г., когато падежирала последната вноска.

Поддържа, че в договора за кредит бил уговорен лихвен процент в размер на 35 %, както и годишен процент на разходите от 41,19 %. Посочва, че в чл. 19.2 от Договора било предвидено задължение на длъжника за заплащане на обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието, в случай на допускане на такова забавяне на плащането. Длъжницата не изпълнила задължението си за заплащане на предвидените в приложимия към договора погасителен план вноски, поради което било начислено и задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.03.2021 г. до 31.08.2021 г. в общ размер от 23,61 лв. Твърди, че ответницата не е заплатила дължимите суми по процесния договор за 1 потребителски кредит, поради което претендира установяване дължимостта на същите в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницат Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, след като съобрази искането на ищеца и при отчитане на представените по делото писмени доказателства, намира че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните съображения:

На ответницата е редовно връчен препис от исковата молба, като са й указани последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в нейно отсъствие. Същата не е депозирала отговор на исковата молба. За проведеното съдебно заседание ответницата е редовно призована, но не се явява и не изпраща представител, като не е поискала делото да се гледа в нейно отсъствие. Наред с изложеното, съдът приема, че предявените искове, с оглед липсата на възражения от ответницата и при отчитане на представените писмени доказателства, се явяват вероятно основателни, поради което на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК следва да бъдат уважени.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски, за чието извършване са представени своевременно доказателства, а именно за държавна такса в размер на 25лева и 360 лева за адвокатско възнаграждение за исковото производство, както и 25 лева за държавна такса и в размер на 360 лева за адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

Така мотивиран и на основание чл. 238 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове по чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД , че И. И. Р., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „л“, бл. 437, ет. 10, ап. 64 дължи на „МПМ“ АД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „рпк“ № 4, ет. 6 сумата от 800 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за кредит № М**********/09.02.2021 г., сключен с ищеца, ведно със законната лихва от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 82,85 лв договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 10.03.2021 г. до 10.08.2021 г. и сумата от 23,61 лв. - обезщетение за забава за периода от 11.03.2021 г. до 31.08.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.11.2021 г. по ч. гр. д. № 53948/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. И. Р., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.

„л“, бл. 437, ет. 10, ап. 64 да заплати на „МПМ“ АД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „рпк“ № 4, ет. 6 разноски за исковото производство в размер на 385 лева и разноски в заповедното производство в размер на 385 лева.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2