Решение № 177 от 04.02.2020, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 04.02.2020 година град Стара Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 28 януари 2020 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА

Секретар:

ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА гр.дело № 5807 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът

Ж.М.Ж. твърди в исковата си молба, че бил служител на МВР от 1997г., като от тогава бил и държавен служител по ЗМВР на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - гр. Стара Загора, група „ОРТП и ВП“ гр. Стара Загора. Назначен бил на длъжност „полицай/старши полицай“ – „водач на служебно куче“. За този период от време изпълнявал служебните си задължения на смени по график с продължителност от 24 часа.

През трите предхождащи настоящата искова претенция години, изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, като полагал труд на смени по график с продължителност от 12/дванадесет/ часа. Така положеният от него труд на смени бил както през светлата част на деня, така и през нощта от 8.00 часа до 8.00 часа. В този смисъл било налице полагане от него на нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден. Обичайното местоизпълнение на служебните му задължения били в гр. Стара Загора.

Служебното му правоотношение се уреждало от ЗМВР, който се явявал специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентирал, че работното време на държавните служители се изчислявал в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсирала с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени.

С оглед характера на заеманата от него длъжност през процесния период полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), като отработеното работно време се изчислявало сумарно.

Счита, че в отношенията между него и работодателя, би следвало да се уреждали съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Счита, че в конкретния случай, следвало да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определял с наредба на министъра на вътрешните работи.

За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. действала Наредба № 8121з- 407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., която била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. и понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби били идентични, като гласели, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножавал по 0,143.

В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния период от 14.10.2016г. до 14.10.2019г., липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлявало празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Счита, че било налице непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като в този смисъл би следвало субсидиарно да се приложило разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласяла, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.

Във връзка с гореописаното, предвид че основното му трудово възнаграждение било в размер на 890 лева , а почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева счита, че от страна на работодателят било налице неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от него нощен труд с коефициент 1.143 и съответното му увеличаване с 50% /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и мораторна лихва за същия.

Организацията и разпределението на работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън редовното време, за процесния период се уреждали с Наредби № 8121з-776/29.07.2016г. Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл. 18, ал. 3 от Наредбата „ В случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен период, този труд се компенсира като труд извън работното време и се отчита с протокол /приложение 1/, без да се издава заповед по ал. 1, който се изготвя и утвърждава по реда на чл. 23“. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 „Положения труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за месеца, през който е положен, с протокол /приложение 3/“. На основание чл. 31, ал. 1 от Наредбата

“Отработеното време между 22.00 часа до 6.00 часа се отчита с протокол /приложение 6/“.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата „Възнаграждението за труд работното време се включва в месечното възнаграждение и се изплаща в месеца, следващ месеца, в който е положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във финансовата служба.“ В този смисъл ищецът счита, че работодателят при едно коректно изпълнение на приравняване на отработеното от него време за периодите от 22.00 часа до 6.00 часа, следвало да отчете и заплати отработеното от него време над редовното, като това следвало да се извърши в месеца, в който този труд бил положен и съответно следвало същия да се заплатял с дължимото му възнаграждение за положен труд, през месеца следващ месеца, в който бил положен извънредния труд. Счита, че работодателят изпаднал в забава от изтичането на месеца следващ месеца, в който бил положен от него труд и от първо число на следващия месец дължал обезщетение за това, а именно:

2016г.

- През месец ноември 2016г. положил труд в размер на 5 смени с продължителност от 24 часа, т.е. налице било положен нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд в размер на 6 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 45,76 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декември и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.01.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 13,20 лева.

- През месец декември 2016г. положил труд в размер на 5 смени с продължителност от 24 часа, т.е. налице било положен нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд в размер на 6 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 45,76 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 12,81 лева.

2017г.

-

През месец януари 2017г. положил труд в размер на 5 смени с продължителност от

24 часа, т.е. налице било положен нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд в размер на 6 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 45,76 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.03.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 12,45 лева.

-

През месец февруари 2017г. положил труд в размер на 5 смени с продължителност от

24 часа, т.е. налице било положен нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд в размер на 6 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 45,76 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 12,06 лева.

-

През месец март 2017г. положил труд в размер на 5 смени с продължителност от 24 часа, т.е. налице било положен нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд в размер на 6 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева.

Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 45,76 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.05.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 11,68 лева.

-

През месец април 2017г. положил труд в размер на 5 смени с продължителност от 24 часа, т.е. налице било положен нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд в размер на 6 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева.

Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 45,76 лева.

Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.06.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 11,28 лева.

-

През месец май 2017г. положил труд в размер на 5 смени с продължителност от 24 часа, т.е. налице било положен нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд в размер на 6 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева.