Решение № 256 от 05.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110140281 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 136,81 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „Мазда 2“, с рег. № ...., вследствие на ПТП от 23.03.2019 г., в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.05.2023 г. до окончателното плащане, както и 346,09 лв., представляваща лихва за забава за периода от 18.05.2020 г. до 18.05.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 27615/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.06.2023 г.

Ищецът ... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 23.03.2019 г., около 12:40 часа, в гр. София, на .... (в локалното платно) до разклона за ..., е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. „Мазда 2“, с рег. № ..... Поддържа, че ответникът .... е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в него мотоциклет „Кавазаки“, с рег. № .... К.

Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника мотор, който при навлизане в .... малко преди паметника на загиналите войници от Транспортни войски удря лява задна част на автомобила, вследствие на което му нанася материални вреди – задна броня, заден ляв калник, врата на багажника и др. Заявява, че за реализиране на процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 23.03.2019 г., като във връзка с него е образувана щета № 10119030101942, извършен е оглед и е съставен опис на вредите. Сочи, че стойността на ремонта възлиза на 1 121,81 лв., за която сума от страна на .... е издадена фактура № **********/09.04.2019 г., която с преводно нареждане № П15792091/24.04.2019 г. е била заплатена, като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., поради което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Допълва, че с писмо с изх. № Л1 3442/07.05.2019 г., получено на 09.05.2019 г., ответникът е поканен да заплати процесната сума от общо 1 136,81 лв., но същият не е сторил това. Претендира и мораторна лихва в размер на 352,44 лв., начислена за периода от 21.05.2020 г. до 21.05.2023 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че описаният от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП не съответства на отразения такъв в протокола за ПТП. Сочи, че водачът на л. а. „Мазда 2“, с рег. № .... е допуснал нарушение на пътен знак „Б-1“ – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, като при навлизане в магистрала не е пропуснал движещите се по нея превозни средства, поради което оспорва вината на водача на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“ мотор. Позовава се на свое писмо с изх. № L-1817/18.06.2019 г., с което е върнал документите по щетата, отказвайки плащане по нея. Навежда довод за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца л. а. „Мазда 2“, с рег. № ..... Оспорва иска по размер, тъй като не отговаря на действително претърпените вреди. Отправя искане за определянето му в съответствие с методиката към Наредба № 24/2006 г. Счита цените за труд и части за ремонт за силно завишени. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното главно вземане в тежест на ищеца е да установи наличието на следните материални предпоставки: да е сключен договор за имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на виновното и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие – ПТП, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, равняващи се на претендираната от него сума.

С определение от 31.08.2023 г. съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 23.03.2019 г., около 12:40 часа, в гр.

София, на .... (в локалното платно) до разклона за ..., е настъпило ПТП между л. а. „Мазда 2“, с рег. № ...., застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ и мотоциклет „Кавазаки“, с рег. № .... К, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 121,81 лв., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв. За безспорно е отделено още, че с писмо с изх. № Л-3442/07.05.2019 г., получено на 09.05.2019 г., ответникът е поканен да заплати процесната сума, но същият е постановил отказ.

Нещо повече, за осъществяване на посочените обстоятелства свидетелстват и данните, отразени в приетите като писмени доказателства по делото – комбинирана застрахователна полица № 0306Х0373191/30.03.2018 г. за застраховка „Каско“ и „Злополука“, двустранен констативен протокол за ПТП от 23.03.2019 г., уведомление за щета до ... от 25.03.2019 г., материалите по щета № 10119030101942 г., извадка от публичния регистър на гаранционния 2 фонд, фактура № **********/09.04.2019 г., преводно нареждане от 24.04.2019 г. и др.

Ето защо, предвид изложеното по-горе и с оглед своевременно релевираните от ответника възражения, спорните въпроси по настоящото дело се концентрират върху следните обстоятелства: какъв е механизмът на реализиране на процесното ПТП от 23.03.2019 г., по чия вина е настъпило то, респ. налице ли е съпричиняване от страна на водача на мотоциклет „Кавазаки“, с рег. № .... К, както и какъв е размерът на претендираното регресно вземане.

В случая, при съвкупна преценка на доказателства по делото – двустранен констативен протокол за ПТП от 23.03.2019 г., показанията на разпитания свидетел Н. Г. Д., както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема за установено, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 23.03.2019 г., около 12:40 часа, в гр. София, движейки се по ул. „.... водачът на л. а. „Мазда 2“, с рег. № ...., предприема маневра за включване в локалното платно на .... до разклона за ..., но при наличието на пътен знак „Б-1“ – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, не пропуска движещия се по същото време в локалното платно мотоциклет „Кавазаки“, с рег.

№ .... К, при което траекториите им се пресичат и настъпва удар между тях. Действително, двустранният констативен протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса. Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по делото - показанията на свидетелите А. Б. и Н. Д., отразяващи техни непосредствени възприятия относно фактите, за които разказват, доколкото са били водачи на участвалия в ПТП-то превозни средства, както и изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. В случая обаче, извличащите се от тях данни не установяват при условията на пълно и главно доказване механизма на настъпване на процесното ПТП по описания от ищеца в исковата молба начин. За да достигне до този извод съдът съобрази най-напред показанията на свидетеля Н.

Д., който ясно си спомня, че при движение по път с предимство в локалното платно на .... е бил засечен от водача на включващия се отдясно от път без предимство автомобил, при което е настъпил удар между тях. Изрично свидетелят заявява, че съприкосновението между двете превозни средства е настъпило по време на включване на автомобила в лентата му за движение, излизайки пред него, поради което не е имал време за реакция и го е ударил в задната му лява част. Уточнява още, че локалното платно в този пътен участък се състои от една пътна лента, по която той се е движил с мотоциклета си, преди в нея да се включи и другият автомобил, като именно там е настъпил ударът между тях, определяйки скоростта си на движение като „нормална“. В същото време от показанията на свидетелката А. Б. също се извличат идентични данни що се отнася до конкретния пътен участък, в който е настъпило процесното ПТП, посоката на движение, както и местоположението на всяко едно от участвалите в него превозни средства, като в тази част разказаното от нея се припокрива с показанията на свидетеля Д.. На следващо място заключението по съдебноавтотехническата експертиза също е възприело подобен механизъм на процесното ПТП относно мястото на настъпването му – локалното платно на ...., както и относно характера на конкретно предприетите от страна на водача на л. а. „Мазда 2“, с рег. № .... фактически действия, изразяващи се в извършване на маневра за включване от ул. „3-ти март“ в локалното платно на ...., където по същото време се е движил и мотоциклет „Кавазаки“, с рег. № .... К, без обаче въз основа на него да може да се направи извод, че с поведението си водачът на последния е допринесъл за него. Точно обратното, изрично експертът заявява, че от техническа гледна точка съприкосновението между двете превозни средства се дължи на 3 поведението на водача на застрахования при ищеца автомобил – А. Б., която при наличието на пътен знак „Б-1“ – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ не е пропуснала движещия се в локалното платно мотоциклет, като в тази част изводът на експерта е останал непроменен включително и след изслушване на свидетелските показания по делото, аргументирайки се с липсата на данни по делото за скоростта на мотоциклета.

Действително, в показанията си свидетелката Б. заявява, че преди да се включи в локалното платно е спряла, за да се огледа, но в тази част разказаното от нея е в противоречие както с изложеното от свидетеля Д., който категорично посочва, че е бил засечен от другия включил се водач, така и от констатациите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, възприело като техническа причина за настъпване на процесното ПТП именно поведението на водача на л. а. „Мазда 2“, с рег. № ..... В същото време по делото не са ангажирани други доказателства в подкрепа на описаното от свидетелката Б. свое поведение, предприето от нея непосредствено преди да се включи в локалното платно на ...., а именно: спиране и пропускане на движещите се по пътя с предимство превозни средства, още повече, че същото се опровергава от останалите обсъдени по-горе доказателствени източници – показанията на свидетеля Д. и съдебно-автотехническата експертиза, достигнали до обратния извод. Тук следва да се отбележи, че житейски нелогично е да се приеме, че съприкосновението между двете превозни средства изобщо би настъпило, ако тя действително беше изпълнила задължението си да пропусне движещия се по пътя с предимство мотоциклет, както твърди. Нещо повече, по делото не се установява водачът на мотоциклет „Кавазаки“, с рег. № .... К да е действал противоправно, допринасяйки по този начин за настъпване на процесното ПТП, респ., че изобщо има вина за него. От една страна това е така, тъй като няма данни същият да се е движил с несъобразена за конкретния пътен участък скорост. Както се посочи по-горе, изрично свидетелят Д. заявява, че се е движил с нормална според него скорост на движение, което макар да отразява неговата субективна преценка, не означава, че същата е била извън допустимата такава, като в тази насока разказаното от него не се опровергава от други доказателства по делото включително и от показанията на свидетелката Б., която единствено е заявила, че е възприела мотоциклета в огледалата си за задно виждане, но не и каква е била скоростта му на движение. От друга страна, с оглед данните по делото относно вертикалната маркировка, разположена отдясно в платното му за движение, а именно: пътен знак „Г-1“ – „Движение само направо след знака“ и пътен знак „Б-3“ – „Път с предимство“, безспорно може да се направи извод, че мотоциклетът се е движил по път с предимство в разрешена за това пътна лента, поради което именно включващият се от дясната му страна водач на другия автомобил е следвало да го пропусне. Тук следва да се отбележи, че не може да се приеме за противоправно поведението на свидетеля Д. само въз основа на твърдението, че е ударил отзад включващия се в платното му за движение автомобил, допускайки по този начин нарушение на чл. 23, ал.