Решение № 115 от 26.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. София, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Росен Димитров Въззивно гражданско дело № 20211100513609 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.437 от ГПК.

Образувано е по жалба на С.о., ЕИК **** срещу Постановление от 19.08.2021 год., с което е отказано намаляването на приетите по изп.дело № 20218490403653 по описа на ЧСИ А.П., per. № 849 разноски на взискателя Й.С. до размер на 200 лв.

Жалбоподателят твърди, че при липса на извършени от взискателя действия с цел удовлетворяване на паричното вземане възнаграждението следва да бъде намалено до посоченият в чл.10,т.1 от Наредба №1/2004 г. минимум,т.е. 200 лв. ,а също да намали и таксата по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ,като се намали основата за начисляването й като се извади сумата за разноски на взискателя в изпълнителното дело.

Моли съда да уважи жалбата .

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело Й.Г.С. не е изразила становище по жалбата.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие. Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като адвокатският хонорар е съобразен с цената на делото,а по делото освен образуването му са извършвани и действия по 1 принудителното събиране на сумата-връчване на запорно съобщение.Според ЧСИ няма пречка и е законосъобразно при определяне на таксата по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ да се вземе предвид и начислените по делото такси и разноски,като изключение се прави само относно авансови такси.

С оглед горното съдът приема следното:

Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.

Преценявайки основателността на жалбата , Софийски градски съд взе предвид следното:

Изпълнително дело №: 20218490403653 е образувано и водено по молба на Й.Г.С. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.07.2021 г. на Софийски районен съд, по в.гр. дело № 9503/2020 г. на СГС срещу С.о. гр.Софияза заплащане на сумата от 10 000 лв.-главница, и лихва върху нея от 05.06.2018 год. до изплащането й.ЧСИ е изчислил размера на лихвата от 3269.44 лв. до датата 25.08.2021 год. и с ПДИ е уведомил длъжника за дължичостта на горните сума,а също за разноски по изпълнителното дело на взискателя за адвокат от 615 лв. такси-66 лв. авансови и 1293.19 лв. такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ.

В деня на образуване на изпълнителното производство ЧСИ е наложил запор на сметките на длъжника в „Общинска банка“ АД .

Длъжникът е получил ПДИ на 11.08.2021 год. , на 16.08.2021 год. е подал възражение в частта за разноските , като на 19.08.2021 год. ЧСИ е постановил отказа си да намали възнаграждението за адвокат от 614 лв. на 200 лв. и съответно такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ .

При тази фактическа обстановка съдът намира следната:

Спорно по делото е дали на взискателя правилно са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10,ал.1,т.2 ГПК,т.е. дали по изпълнителното дело са извършени действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Според настоящия състав против разума на Закона е едновременно с поканата за доброволно изпълнение да се налага и запор на сметката на 2 длъжника. Това действие цели единствено събирането на такси по делото и в началния етап ненужно обременява с разходи длъжника.Едва ли ЧСИ или взискателят е имал съмнение,че ще събере принудително вземането си от С.о.,че да се налага този ненужно несвоевременен запор.

Ето защо СГС не приема запорното съобщение за законосъобразно и необходимо действие на този етап от производството и при това положение няма каквото и да е действие от страна на взискателя по принудителното събиране на вземането и на същия следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение само за действия по образуване на изпълнителното дело..

С оглед на гореизложеното СГС намира , че жалбата се явява основателна и като такава следва да се уважи, като определеното адвокатско възнаграждение като разноски на взискателя бъде намалено от 614 лв. на 200 лв. ,а таксата по чл.26 от Тарифа за такси и разноски по ЗЧСИ от 1293.19 лв. на 1219.23 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба С.о., ЕИК **** постановление от 20.04.2021 год. на ЧСИ А.П., per. № 849 Район на действие Софийски градски съд по изп. дело № 20218490403653, с което ЧСИ е отказал да намали приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя и таксата по чл.26 от Тарифа за такси и разноски по ЗЧСИ и вместо това постановява:

НАМАЛЯВА размера на разноските на взискателя Й.Г.С. за адвокатски хонорар от 614 лв. на 200 лева и начислената такса по чл.26 от Тарифа за такси и разноски по ЗЧСИ от 1293.19 лв. на 1219.23 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4