Решение № 106 от 17.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Бургас, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20252100500022 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД – ищец по гр.д. № 1510/2024 г. по описа на Районен съд –Бургас против решение № 2118/17.10.2024 год. в частта ,с е отхвърлен иска на въззивното дружество против Т. В. Т. от гр. *** за установяване съществуването на вземането на банката-ищец по сключен между страните договор за потребителски кредит от 05.10.2022 г. под № 7053352893 за сумите над уважената сума от 10 907,03лв. до претендираната от 17 426,97 лв. - главница;

2572,40 лв.-договорна възнаградителна лихва за периода от 05.02.2023 г. до 27.07.2023 г. ; 623,22 лв.- -лихва за забава върху главницата за периода от 05.02.2023 г.до 19.10.2023 г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.

№ 6525/2023 г. по описа на БРС.

Въззивникът изразява недоволство от решението в атакуваната му част ,като счита същото за неправилно и постановено в противоречие с материалния закон .

Изразява се несъгласие с изводите на районния съд,че договорът за 1 потребителски кредит е недействителен на осн.чл. 22вр.чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК-тъй като начинът на формиране на годишният процент на разходите /ГПР/ не е посочен съгласно изискванията на чл. 19 ал. 1 ЗПК.Сочи се ,че договорът за потребителски кредит би бил недействителен ,ако не са спазени изискванията на чл.11 ал. 1 т.7-12 и 20,които са изисквания за съдържание на конкретната информация в договора за кредит .Оспорва се и изводът ,че застрахователната премия всъщност цели да оскъпи кредита и уговорената застрахователна премия следвало да бъде квалифицирана като „общ разход по кредита „,поради което следва да бъде взета предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит .Изразява се становище ,че банката няма задължение да посочи методиката ,по която се изчислява ГПР,но има задължение да изчисли ГПР по методиката ,посочена в Приложение 1 към ЗПК.От друга страна в договора не са посочени никакви други разходи освен лихвата – 34,97 %,като в чл.10 са посочени допусканията ,при които се изчислява ГПР,съгласно изискванията на чл.11 ал. 1 т. 10 ЗПК.

Доколкото основно значение за спора е дали застрахователната премия е разход ,който следва да се включи при изчисляването на ГПК ,се счита ,че неправилно и некоректно е становището на съда ,че застрахователната премия е скрит разход ,като се подчертава ,че в §1 от ДР на ЗПК е разграничено кога застрахователната премия ще бъде включена в общите разходи и кога не –и това е свързано с обстоятелството дали застраховката е задължително условие за сключване на договора ,или не .В случая е налице декларация от страна на банката ,че застраховката не е задължително условие и е предоставена на клиента възможност за нарочен избор да сключи застраховка,като преди това /преди сключването на договора / клиентът следва да разпише заявление-декларация за установяване на договорни отношения ,в който той дава своето информирано съгласие за приемане или не на конкретни изявления ,изложени в декларацията .В случая е видно ,че ответницата е направила изричен избор за сключване на застраховка.Освен това предвидена е и възможност за отказ от сключената застраховка и възстановяване на финансираната от банката застрахователна премия.Незадължителният характер на застраховката се обуславя от пълната свобода на потребителя да прекрати същата и да получи възстановяване на застрахователната премия .

2

Затова се счита ,че в договора достатъчно ясно и коректно е изложена информацията за ГПР и същият показател е изчислен и посочен с коректна стойност към датата на сключване на договора ,към която дата страните са постигнали съгласие по всички ,установени в чл. 11 ал. 1 т. 10 и т.11 ЗПК нормативни изисквания ,поради което договорът е действителен и породил целените правни последици .От допуснатата съдебно – счетоводна експертиза безспорно се установява ,че ГПР е правилно изчислен на 34,97 % при зададените параметри в договора и неправилно е заключението на съда относно застрахователната премия и считането й за разход е довело до неправилния извод ,че ГПК надвишава нормативно заложения максимум на размера на договорната лихва ,в резултат на което договорът е обявен за недействителен и са приложени последиците на чл. 23 ЗПК.

Моли се за отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на претенциите изцяло ,заедно с разноските в настоящото и заповедното производства.

Въззивната жалба е подадена в законния срок , от легитимно лице ,имащо правен интерес от обжалване на решението и е процесуално допустима .

В отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263 ГПК ответницата въззиваема по делото я оспорва и чрез процесуалния си представител счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните в нея нарушения.

Излагат се съображения,че макар и декларирана като доброволна ,доброволният характер на застраховката по процесния договор се оборва от представените по делото доказателства –установява се ,че желанието и съгласието за сключване на описаната в текста на приложеното по делото заявление-декларация за установяване на договорни отношения /т.13/е дадено предварително ,преди сключване на договора ,с конкретно описания на застраховката ,което води до извод ,че сключването й е необходимо условие за предоставяне на потребителския кредит,а и оттук се извежда и задължителния й характер .Затова неоснователни са възраженията на въззивника относно изчисляването на ГПК и невключването на застрахователните премии в него.

Излагат се подробни доводи относно липсата на яснота относно начина ,по който е формиран посочения ГПР,което препятства възможността потребителят да прецени дали да сключи договора при определени условия за 3 връщане на заетата сума и обуслява нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин /чл. 10 ал. 1 ЗПК/

.Затова именно ,поради неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т.10 ЗПК договорът е обявен за недействителен съгл.чл.22 ЗПК ,поради което и 3 съгл.чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи чистата стойност на кредита ,но не и лихвите и други разходи по кредита

Експертизата по делото е установила ,че при посочените в договора параметри с месечни вноски от по 576,48 лв. ,ГЛП възлиза на 51,78%,а ГПР на 66,03 %.Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна и измамна информация ,която следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6 §1 от Директива 2005/29/ЕО,което пък означава ,че клаузата относно общия размер на сумата ,която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на чл.4§1 от Директива 93/13/ЕО.

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноските .Също не се сочат нови доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са били пред районния съд обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 9 ЗПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 6525/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, за претендираните с исковата молба суми по заявление на “Ти Би Ай Банк” ЕАД срещу Т. В. Т. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3261 от 01.11.2023 г. В законовия едномесечен срок длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК. Настоящите положителни установителни искове са подадени от заявителя срещу длъжника в указания от заповедния съд едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.

Както е посочил първоинтанционният съд ,за уважаването на предявените искове следва да се установи наличието на следните материални 4 предпоставки: действителен договор за потребителски кредит, по силата на който ответницата дължи процесните вземания, чиято изискуемост е настъпила, включително липсата на основания за недействителност на договора по ЗЗП и ЗПК и реалното получаване на заемната сума от ответницата.

По делото е представен договор за потребителски кредит от 05.10.2022 г., сключен между ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответницата Т., при следните параметри: размер на кредита – 12 300 лева; общ размер на застрахователна премия – 5 387, 35 лева; общ размер на кредита – 17 687, 35 лева; ГЛП – 30, 39 %; ГПР – 34, 97 %; обща сума, дължима от потребителя – 34 588, 76 лева, срок на договора – 05.10.2027 г. В договора е обективиран погасителен план, съгласно който главницата е 17 687, 35 лева, а договорната лихва – 16 901, 41 лева, или общо задължения в размер на 34 588, 76 лева. Клаузите на чл. 7.2.3 и чл. 19 от договора за потребителски кредит предвиждат, че при сключването му потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а може по свое желание и усмотрение да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент без това да влече задължително условие за сключване на договора, в който случай частта от средствата по кредита, представляващи дължимата за конкретната застраховка премия, се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си съгласие с подписването на договора.

Представен е сертификат № 170533528932022 за застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International, ведно с Общи условия. От тях се установява, че между трети за процеса чуждестранни юридически лица, чрез клоновете им

„Кардиф

Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ в качеството им на застрахователи, от една страна, действащи с посредничеството на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като застрахователен агент и като застраховащ, от друга страна, и ответницата Т. като ползващо се лице, е сключен договор за застраховка срещу уговорена застрахователна премия в размер на 5387, 35 лв., от която 5357, 88 лева – еднократна застрахователна 5 премия заедно с еднократна такса „Второ медицинско мнение“, определени като процент от първоначалния размер на кредита, умножен по продължителността на кредита в месеци, както и данък от 29, 47 лева.

Застрахователните рискове по застрахователна програма „Защита на кредита“ включват: Смърт в резултат на злополука или заболяване; Трайно намалена или загубена работоспособност в резултат на злополука или заболяване (ТНЗР); Временна неработоспособност над 30 дни в резултат на злополука или заболяване (ВН); Нежелана безработица в резултат на уволнение над 30 дни (НБРУ) Хоспитализация над 3 дни в резултат на злополука (ХРЗ) - активира се в случай, че застрахованото лице не може да се възползва от риска НБРУ;

Полагане на грижа за болен /ПГБ/ над 30 дни. Допълнителната медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ предоставя възможност на ползващото се лице да получи медицинско мнение относно здравословното му състояние, както и препоръка за последващо лечение на база предоставени медицински документи за проведени изследвания и първоначално поставена диагноза в България.

Няма спор ,че поради просрочие в изплащането на вноски с падежи 05.02.2023 г, 05.03.2023 г. и 3 05.04.2023 г. банката е отправила до длъжника уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, получено лично от ответницата на 28.07.2023 г

По делото е прието заключение на вещото лице Т.Джалева по допуснатата съдебносчетоводна експертиза се установява, че на 05.10.2022 г. по разплащателна сметка с на ответницата е отразено постъпление на сума в размер на 17 687, 35 лв. с посочено основание „Усвояване на кредит“, но на същата дата е отразено вземане на сумата от 5 387, 35 лв. пак с посочено основание „Усвояване на кредит“, като реално по сметката на кредитополучателя остава сумата от 12 300 лв. Установено е, че при участие на застраховката в главницата, т. е. при главница от 17 687, 35 лв., формирана от размера на кредита от 12 300 лв. плюс застраховката от 5 387, 35 лв., ГЛП възлиза на 30, 39 %, а ГПР – 34, 97 %, т. е. посочените в договора размери.