Присъда № 89 от 09.11.2021, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 4085/2021
- Вид
- Присъда № 89
- Подписан
- 09.11.2021
- В сила
- 11.04.2022
- Състав
- МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 194, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 42б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 42б, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 161, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 89 по НОХД 4085/2021г. по описа на РС Бургас, обявена в публично съдебно заседание на 09.11.2021г.
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Н. Щ. П., родена на *** год. в град Бургас, Община Бургас, област Бургаска, българка, български гражданин, неомъжена, без образование/неграмотна/, безработна, неосъждана, с постоянен адрес и с настоящ адрес за призоваване-гр.Бургас, ул. „***“ № ***, ЕГН ********** за това, че на 09.03.2021г. в гр.Бургас, к/с „Меден Рудник“ от вила в местността „***“ е отнела следните чужди движими вещи: 6/шест/ броя парични банкноти с номинал от 50,00 лева/петдесет/лева, 2/два/ броя парични банкноти с номинал от 20,00лева /двадесет лева/ и 1 /един/ брой парична банкнота с номинал от 5,00лева /пет лева/, представляващи общо паричната сума от 345,00 лева (триста четиридесет и пет лева) от владението на К. В. Ан. от гр.Бургас с ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случайПрестъпление по чл.194 ал.3 вр.ал. 1 от НК В разпоредително заседание подсъдимата и нейният защитник направиха искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и поконкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка в обвинителния акт. Намира, че наказанието следва да се определи в размер на 200 лева глоба.
Служебният защитник на подсъдимата – адв. М. счита, че следва да се определи наказание в минимален размер на 100 лева.
Подсъдимата П. се присъединява към казаното от адвоката, иска „една малка глобичка”. В последната си дума иска наказание глоба и съжалява за това, което е направила.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Н. Щ. П. с ЕГН **********, е родена на *** г. в гр. Бургас, българка, българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ***, неомъжена, неграмотна, безработна, реабилитирана.
Подсъдимата П. и пострадалият свидетел А. се познавали като последният е пенсионер с постоянен адрес в град Бургас, ***. Подс. Н.П. живеела на съпружески начала със свидетеля Г.С. заедно с трите им деца в къща в град Бургас в к/с „Меден Рудник“ , местността „***“. На адреса в гр.Бургас, к/с „Меден Рудник“, ул.“***“ № ***, на който е адресно регистрирана подс. П., живеели нейните роднини, а в близост до тях на адрес в гр.Бургас, к/с „Меден Рудник“, ул. „***“ № *** бил дома на родителите на свид. С..
В град Бургас, к/с „Меден Рудник“ , местността „***“ синът на пострадалото лице свидетел А. имал вила, поради което свид. А. ходил ежедневно, за да поддържа дома и градината като отглеждал зеленчуци и животни. В съседство живеели свидетелят С. и подс.П.. Често подс. П. била викана от свид. А. преди дата 09.03.2021г. да му помага с дворната работа във вилата на сина му срещу заплащане. Поради това и на 09.03.2021г. свид.
1
А. извикал подс. П., за да почисти барбекюто в двора като по-рано през деня свидетелят А. бил изтеглил 400,00лева от банкомат чрез банковата си карта при банка „ДСК“ЕАД и за сумата от 5,00лева закупил семена за зеленчуци.
Подс. П. влязла вътре във вилата на сина на свидетеля А. в к/с „Меден Рудник“, местността „***“ на първия етаж, за да си налее вода и през това време в другия край на стаята на вилата бил свид. А., който не я наблюдавал и се занимавал със семената за сеене на зеленчуци, които по-рано купил. Свид. А. за по-малко от минута време изгубил от поглед подс. П. и когато се обръща не я вижда в стаята и разбира, че тя си е тръгнала.
В черна чанта от текстил свид. А. бил оставил на холната маса в стаята на вилата портфейла си, в който държал сумата от ***5,00лева. Като отварил портфейла си свид. А. установява, че има само една банкнота от 50,00лева и му липсват 345,00лева. Преди идването на вилата на подс.П. и влизането й вътре в стаята свид.А. проверил наличните си пари в портфейла. Те били ***5,00лева и били от изтеглените по-рано същия ден 09.03.2021г. 400,00лева от банкомат чрез банковата му карта при банка „ДСК“ ЕАД, от които за сумата от 5,00лева закупил семена за зеленчуци. За изчезналите на 09.03.2021г. в гр.Бургас, к/с „Меден Рудник“ от вилата на сина му в местността „***“ пари 345,00лева, свид. А. сигнализирал органите на МВР. На основание чл. 161, ал.2 от НПК на 10.03.2021г. за времето от 13.50 часа до 14.10 часа било извършено в условията на неотложност претърсване и изземване в къщата в местността „***“ в град Бургас, обитавана от Н. Щ. П. като били намерени и иззети вещи - веществени доказателства, от значение за разследването, в неотложен случай като единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, подробно описани в протокола: 4 броя банкноти с номинална стойност от 10 лева - 40,00лева, парична сума, явяваща се остатък от извършената от нея кражба на дата 09.03.2021г. на собствени на К. В. Ан. парични средства от вилата на сина му в местността „***“ в град Бургас. Подс.П. след като взела парите на свид. А. още същия ден ги изхарчила за подаръци, храна и лични нужди като останалата от тях сума е била намерената в дома й 40,00лева /4 броя банкноти с номинална стойност от 10 лева/. Сумата от 40,00лева е върната на свид. А. срещу разписка на дата 18.06.2021г. /л.67/.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимата и от нейния защитник, а се признава изцяло и се установява от направените от подсъдимата П. самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: свидетелите К.А. (л. 19); К.Й. (л. 22); Г.С. (л.
24, л. 25); Т.Н. (л. 28); Р.К. (л. 30); С.И. (л. 32); протокол за очна ставка (л. 35); протокол за доброволно предаване (л. 38);
От писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение (л. 9 ДП); определение по ЧНД № 1498/2021г. на БРС (л. 16); протокол за оглед на веществени доказателства (л. 34); разписка (л. 67); справка за съдимост;
Веществено доказателство – диск л.***.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и подкрепят самопризнанието на подсъдимата. Съдът въз основа на самопризнанието, което се подкрепя от събраните доказателства, прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимата. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява подробен анализ на доказателствата. В случая всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви и съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите.
2
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по 194 НК като се касае за маловажен случай в хипотезата на чл. 194, ал. 3 НК.
За съставомерността на деянието следва да се установят признаците от обективната и субективната му страна. От обективна страна предмет на престъплението кражба може да бъде движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга стойност като изпълнителното деяние се изразява в отнемане, което означава прекъсване на фактическата власт на владелеца и установяване от дееца на своя фактическа власт върху движимата вещ. От субективна страна престъплението се извършва с форма на вина пряк умисъл като е налице особена цел – намерение да се присвои (т.е. да извърши фактическо или юридическо разпореждане).
От обективна страна се установи, че подсъдимата е отнела чужди вещи – пари на стойност 345 лева. Налице е прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец и установяване от подсъдимата на собствена фактическа власт върху вещите. Подсъдимата е отнела вещите като се е разпоредила с тях – похарчила ги е за закупуване на други вещи и храна, дарила е на познати. Подсъдимата призна, че се е разпоредила с вещите като със свои.
Ето защо са налице признаците от състава на престъплението кражба.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 7 от Постановление № 6/1971 г. на Пленума на Върховния съд на Република България: „За да се определи дали кражбата е маловажен случай, съдилищата трябва да преценяват не само стойността на откраднатото имущество и липсата или незначителността на вредните последици, но и всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца”. При оценката на характера на деянието този състав намери, че фактическите рамки, при които е осъществено конкретното посегателство го определят като „маловажен случай” на противозаконно отнемане на чужда движима вещ.
Предметът не престъплението е под размера на установената в страната минимална работна заплата, в същото време се касае за жена, която често е посещавала дома на пострадалия по негова молба, за да му помага срещу заплащане на възнаграждение. Освен това степента на засягане на обществените отношения, в случая е значително по-ниска и отчетена от прокурора при повдигане на обвинението и внасяне на обвинителен акт в съда по по-леката правна квалификация касае се за деяние с ниска степен на обществена опасност, съпоставено с подобен род посегателства.
В същото време до приключване на съдебното следствие не беше възстановена стойността на вредата, за да е възможно подсъдимата да се освободи от наказателна отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици, като е желаела тяхното настъпване. Подсъдимата е съзнавала, че инкриминираните движими вещи са чужди, съзнавала е, че прекъсва фактическата власт на досегашния владелец, като е целяла това и е имала намерение противозаконно да ги присвои.
По вида и размера на наказанието:
3
За престъплението, в което подсъдимата беше призната за виновна законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК. Признанието за вината съдът не може да определи като изключително смекчаващо обстоятелство като същото вече е отчетено от законодателя при определяне на наказанието при условията на чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а НК. В случая обаче съдът не намери, че най-подходящото наказание е лишаване от свобода, поради което и взе предвид признанието и оказаното съдействие.
От една страна съдът оцени като смекчаващи обстоятелства това, че се касае за жена, която се грижи за деца и се установява от материалите по делото, че е била трудово ангажирана от пострадалото лице срещу възнаграждение, за да му съдейства за грижите в градината и за почистване, т.е. налице са някакви изградени трудови навици. Като смекчаващо обстоятелство съдът оцени и това, че подсъдимата е реабилитирана и че съдейства на разследването. Като смекчаващо обстоятелство съдът оцени и това, че с част от парите са били закупени продукти, необходими за отглеждането на децата, както и това, че част от сумата е била установена и върната на пострадалото лице.