Решение № 13620 от 07.08.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13620 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следН. състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20221110155844 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по предявен от Е. М. М. срещу В. Н. Н. иск с правно основание чл.

127а, ал. 2 от СемейН. кодекс вр чл. 76 т. 9 от Закона за българските лични документи за заместване съгласието на бащата за пътуване на детето Н. В. Н. в страните-членки на Европейския съюз, Република Сърбия, Република Северна МакедоН., Република Турция, Обединеното кралство ВеликобритаН., Швейцарска конфедерация заедно с неговата майка и законен представител или упълномощено от нея пълнолетно лице без ограничение на броя на пътуваН.та на детето, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват до навършването му на 18 години.

В исковата молба се твърди, че страните са родители на малолетната Н. В. Н., родена по време на брака им, който е прекратен с влязло в сила решение на 09.11.2017 г. на Софийски районен съд, 91 с-в по гр.д. № 35168/2017 г. С постановеното бракоразводно решение упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката Цветелина Иванова Драгнева. Ищцата сочи, че от април 2019 г. нейната майка Мария Христова, която е практикуващ лекар онколог, се е преместила във Франция, като към настоящия момент живее в самостоятелна къща в гр. Сент Годен. Братът на ищцата също е лекар и живее в Република ГермаН. повече от 19 години, женен е за германка и имат две деца – Том, роден през 2016 г. и Хайди, родена през 2019 г. Посочено е, че семейството на брат й живее в гр. Хойерсверда в ГермаН.. Ищцата твърди, че тя и дъщеря й са изключително близки и привързани към разширеното си семейство. При всички възможни случаи се събират заедно, ходят им на гости и пътуват. Навежда доводи, че пътуваН.та в чужбина разширяват мирогледа на Н., доколкото винаги при пътуваН.та си отделят време за 1 посещеН. на културни, архитектурни и природни забележителности. Сочи, че от 2020 г. Н. изучава френски език във Френския културен институт и пътуваН.та до Франция представляват възможност за нея да упражнява умеН.та си. Твърди още, че детето има спортни амбиции, посещава тренировки по спортна гимнастика и му предстои да участва състезаН. в България и чужбина. Ищцата твърди, че след прекратяването на брака изцяло е поела грижите за детето си, тя инициирала срещи и контакти между детето и бащата с идеята, че в негов интерес е да общува активно и с двамата си родители. Сочи, че след развода до септември 2022 г. ответникът В. Н. Н. постоянно възпрепятствал пътуваН.та на детето в чужбина, като всички издадени декларации с разрешение за пътуването на Н. били плод на множество усилия и молби от страна на майката. Тя била принудена да изпълнява условия на бащата само и само той да се съгласи да даде разрешение на Н. да пътува. Сочи, че на 15.09.2022 г. получила имейл от ответника, в който той й заявил, че до навършване на 18 години детето повече няма да пътува в чужбина. Ищцата счита, че по този начин бащата на дъщеря й възпрепятствал развитието на Н. и ограничавал правата й, поради което иска съдът да разреши спора между родителите на малолетното дете и да уважи искането й за безусловно пътуване на детето в чужбина до навършване на пълнолетие.

В допълнително становище от Е. М. М. е посочено, че поради несвоевременното даване на декларация от страна на бащата се наложило Н. и майка й да пътуват до Барселона, ИспаН., от където бабата по майчина лиН. ги взела с кола под наем, тъй като цените на самолетните билети се увеличили многократно. Твърди се, че никога не е нарушаван режимът на лични контакти между ответника и детето. Според ищцата бащата за първи път е поискал издаване на декларация за пътуване с детето в чужбина след завеждане на настоящото дело и майката не е възразила, а е издала такава. Ищцата поддържа, че издадените от ответника декларации са в резултат на изпълнени от него условия. Твърди, че към момента от нея е поискано да оттегли настоящия иск и да бъде намалена с 200 лв. плащаната издръжка, за да разреши бащата детето да пътува в чужбина В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Н. Н. е подал отговор на исковата молба.

Оспорил е твърдеН.та на ищцата, като е посочил, че същите не отговарят на обективната истина. Твърди, че в принципен план не възразява детето да пътува в чужбина, за да развива културата и светогледа ли си, както и във връзка със спортните си амбиции, но иска предварително да бъде уведомяван за предприетите пътуваН. и дестинации. Твърди, че се е случвало майката да му каже, че ще се пътува до едно място, а впоследствие да се установява, че детето е било на друго място. Твърди, че връзката между баща и дъщеря била силна и между тях съществували емоционални отношеН.. Сочи, че между него и майката има устна уговорка, според която когато предстои пътуване в чужбина на детето, майката следва да извести бащата къде ще се пътува, с кого и за какъв период, но ищцата невинаги го е уведомявала своевременно. Освен това се е случвало заради дългите периоди на пътуваН. на ишцата и на детето да не може да осъществи режима си на лични контакти с дъщеря си.

Сочи, че не е поставял условия за пътуването на детето с изключение на искането за предварителна информация относно дестинациите и оспорва твърдеН.та на ищцата. Твърди, 2 че майката се домогва чрез издаването на разрешение за неограничено пътуване на Н. в чужбина да ограничи контактите на ответника с детето и да прекъсне връзката между баща и дъщеря. Сочи още, че самата ищца не е предоставяла декларации на бащата да пътува с детето в чужбина, въпреки че той винаги предоставял такива. Оспорва искането на ищцата за неограничено пътуване с детето в чужбина.

В допълнително становище ответникът оспорва твърдеН.та на ищцата в подаденото от нея становище

В открито съдебно заседание ищцата Е. М. М. поддържа претенцията си.

Ответникът В. Н. Н. оспорва иска.

Двете страни са представили и писмени бележки.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Между страните не се спори, а и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че Н. В. Н., родена на 21.09.2019 г., е тяхна дъщеря. От приетото като доказателство по делото решение № 263567 от 09.11.2017 г. се установява, че бракът сключен между Е. М. М. и В. Н. Н. е прекратен по реда на чл. 50 СК на 09.11.2017 г., а родителските права върху роденото от брака дете са предоставени на майката, при нея е определено местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношеН. между бащата и детето и бащата е задължен да заплаща издръжка на дъщеря си. Според утвърденото споразумение бащата има право да взема детето при него с преспиване всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца от 09.30 часа на съботН. ден до 19.30 часа на неделН. ден и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платеН. годишен отпуск на майката.

Приети като доказателства са декларации с нотариална заверка от 27.08.2018 г., от 10.06.2019 г., от 18.06.2020 г., от 17.12.2020 г., от 19.07.2021 г., от 29.03.2022 г., от 29.06.2022 г, от 26.01.2023 г. на подписа на В. Н. Н., от които се установява, че бащата дава съгласие детето му Н. В. Н. да пътува в чужбина, придружено от майка си съответно до 31.12.2018 г., до 30.04.2020 г., до 31.12.2020 г., до 31.12.2021 г., до 22.02.2022 г., до 01.06.2022 г., до 15.09.2022 г., за периода 10.04.2023 – 23.04.2023 г., както и декларация от 20.01.2023 г. с нотариална заверка на подписа на Е. М. М., от която се установява, че майката дава съгласие детето да пътува в чужбина с бащата за периода от 27.01.2023 г. до 05.02.2023 г.

Приета като доказателство е и служебна бележка от 11.10.2022 г., видно от която детето Н. В. Н. посещава редовно курсовете по френски език във Френския културен институт от 03.10.2020 г. и към момента на издаване на бележката е записана за курсовете за учебната 2022/2023 г. От приетата като доказателство по делото Служебна бележка от 21.07.2022 г. от Спортен клуб „А-ГИМ“ НСА се установява, че Н. В. Николва посещава занимаН.та по спорна гимнастика на НСА „Васил Левски“ - София, считано от 10.09.2021 г. и е картотекирана за участие в състезаН.та, обявени в националН. Спортен календар.

По делото са приложени разпечатки от имейли, изпратени между страните във връзка 3 с водени между тях разговори относно пътуването на детето Н. в чужбина. В имейл от 22.09.2022 г. бащата е заявил, че детето повече няма да пътува в чужбина, но видно от издадените декларации е дал разрешение детето да пътува отново през 2023 г.

По делото е приложен социален доклад от 24.04.2023 г., изготвен от ДСП- Лозенец, в който е посочено, че за малолетното дете Н. се грижи майката, връзката между баща и дъщеря не е прекъсната. Според социалните служители следва да се даде възможност на детето да пътува извън страната заедно с майка си, както и да се спазва режимът на лични контакти с бащата.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, доведени от страните.

От показаН.та на свидетеля Румен Н. Райков – управител на фирмата, в която работи ищцата Е. М., се установява, че ищцата е искала разрешение от свидетеля да отсъства от работа, за да осъществи планирани пътуваН. в чужбина. Свидетелят знае, че майката на ищцата живее във Франция, а брат й е семеен и живее в ГермаН.. Знае, че Е. поддържа топла връзка със семейството си, защото е чувал техни разговори. Сочи, че Е. заявява отпуските си да пътува в чужбина по график, но си спомня, че се е случвало да променя графика, тъй като бащата на детето й не давал декларации на Е. детето да пътува в чужбина. Последно си спомня, че тази Коледа се наложило промяна в графика по тази причина, тъй като тя искала да пътува, но не могла да осъществи. Била си планувала по-голям отпуск, за да може да пътува около официалните празници.

От показаН.та на свидетелката Л. Д., която живее при условията на фактическо съжителство с ответника В. Н. Н., се установя, че откакто познава Н. - година и половина, детето постоянно пътува с майка си в чужбина, а Н. не е отказвал да дава декларации. Знае, че споровете между страните са затова, че майката отказва да предоставя информация къде ще ходи с детето, а само показва самолетни билети. Скоро разбрали, че Н. е била на корида в ИспаН., а дори не знаели, че тя е пътувала до ИспаН.. Твърди, че бащата на Н. се притеснява, защото майка преди е работила в сирийското посолство и общувала с много араби, т.е. бащата се притеснява от хората, с които майката има контакт. Споделя, че пътували в Австрия тя, В.а Н. Н., нейната дъщеря и Н.. Знае, че Н. е ходила в чужбина при баба си, също и на екскурзии в Турция, ГермаН. и ИспаН.. Знае за държавите, които Н. е посещавала от нейни разкази, както и от разкази на баба й по бащина лиН., пред която Н. е споделяла впечатлеН.. Свидетелката сочи, че на всички национални празници детето пътува до Франция с майка си, освен това ходи и на екскурзии. Пътува в чужбина около 7-8 пъти годишно. За тази година си спомня, че детето е било с тях в Австрия, а на Великден е било при баба си във Франция. Знае, че В. също е завършил арабистика. Сочи, че Коледите празници тази година прекарали заедно с бабата и дядото на Н. по бащина лиН. в Боровец, тази почивка съвпадала с режима на В. на лични контакти с Н. и била организирана предварително. Свидетелства, че се е случвало В. Н. Н. да изпусне режима си на лични контакти с Н. защото детето е било в чужбина, но майката не го е компенсирала. Случвало се е бащата да е искал да прекара час повече с детето, но майката не е разрешавала, също 4 според свидетелката се е случвало майката да поиска декларации за едни дати, а впоследствие да ги промени. Свидетелката сочи, че не е запозната с режима на лични отношеН. между В. и Н..