Определение № 615 от 28.04.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 615 гр. Плевен, 28.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500253 по описа за 2023 година Депозирана е частна жалба от „М И М АГРО“ЕООД, чрез пълномощник срещу определение № 1156/14.03.2023 г. по гр.д.№ 1254/2023 г. по описа на ПлРС, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на

ПлОС.Счита същото за неправилно и незаконосъобразно.Прави се искане да се отмени обжалваното определение на ПлРС, като му се върне делото за разглеждане като компетентен съд.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване в производството е определението на първоинстанционния съд от 14.03.2023 г., с което е прекратено производството по гр.д.№ 1254/2023 г. по описа на ПлРС и е изпратено делото по подсъдност на ПлОС.

На първо място в частната жалба се сочи, че първоначално с исковата молба са предявили общо 25 обективно съединени иска с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение и спрямо „М И М 1

АГРО“ЕООД извършената непарична вноска (апорт) от „АГРО

МАРКС“ЕООД в капитала на „ДАНИВЕЛ СТЕЙТ“АД за общо 25 отделни недвижими имоти, всеки от които подробно описани в исковата молба.

Впоследствие на основание чл.232 ГПК с молба от 14.03.2023 г. частично ищецът е оттеглил предявените искове с правно основание чл.135 ЗЗД по отношение на следните имоти, а именно: СГРАДА с идентификатор ***, с адрес с.***, ул.“Н.“, със застроена площ от 726 кв.м., брой етажи - един, изграден от стоманена с предназначение Складова база, склад, находяща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в с.***, обл.П., в местността „***“, с площ 16790 кв.м.; СГРАДА с идентификатор ***.2, със застроена площ от 1818 кв.м., брой етажи - един, с предназначение Складова база, склад, находяща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в с.***, обл.П., в местността „***“, с площ 16790 кв.м.; СГРАДА с идентификатор ***.3, със застроена площ от 740 кв.м., брой етажи - два, с предназначение Складова база, склад, находяща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в с.***, обл.П., в местността „***“, с площ 16790 кв.м.; СГРАДА с идентификатор ***.4, със застроена площ от 652 кв.м., брой етажи - един, с предназначение Складова база, склад, находяща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в с.***, обл.П., в местността „***“, с площ 16790 кв.м.

Твърди се също така, че след направеното частично оттегляне на предявените искове за част от недвижимите имоти искът следва да се приеме за разглеждане единствено по отношение на останалите 21 недвижими имоти, за които го поддържа –следователно следва да се приеме, че са предявени общо 21 обективно съединени иска, като цената на всеки един от тях не следва да надвишава 25 000 лв.

Също така се сочи, че видно от представеното удостоверение изх.№ МДТ*** г., издадено от Дирекция „Приходи от МДТ“ към Община Плевен, данъчната оценка на недвижимите имоти, по отношение на които поддържа иска с правно основание чл.135 ЗЗД, на нито един от тях не е повече от 25 000 лв., тъй като имотът с най - високата данъчна оценка, респ. с най - висока цена е такъв с цена 16 885.40 лв., поради което исковете са местно, но така и родово подсъдни на ПлРС.

В тази насока въззивният съд приема следното.

2

Ищецът твърди, че е кредитор на първия ответник, тъй като има вземане по силата на съдебна спогодба, сключена и одобрена по т.д.№ 92/2020 г. по описа на ПлОС, а на 12.10.2021 г. длъжникът „АГРО МАРКС“ ЕООД се е разпоредил с всичките свои собствени недвижими имоти, като ги е внесъл като непарична вноска (апорт) в капитала на „ДАНИВЕЛ СТЕЙТ“АД.

В петитума на исковата молба е направено искане на основание чл.135 ЗЗД да се постанови решение, с което да се обявят за недействителни по отношение на ищеца извършената непарична вноска (апорт) от първия ответник в капитала на втория ответник, вписана в ТР на 12.10.2021 г., на общо 25 недвижими имота.

С молба от 14.03.2023 г. ищецът е заявил на основание чл.232 ГПК частично оттегляне на предявените искове с правно основание чл.135 ЗЗД по отношение на горепосочените четири имота - сгради, като е представил и удостоверение за данъчната оценка на недвижимите имоти, по отношение на които поддържа иска с правно основание чл.135 ЗЗД, в размер на общо 106 166.81 лв.

Въз основа на гореизложеното възивната инстанция приема следното.

В т.24 от петитума на исковата молба ищецът е посочил поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.***, обл.П., в местността „***“ с площ от 16790 кв.м. (който е с данъчна оценка съгласно представеното удостоверение от 14.03.2023 г. 28 072.90 лв. ), заедно с построените в този имот сгради, както следва:СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 726 кв.м.;

СГРАДА с идентификатор ***.2 със застроена площ от 1818 кв.м.; СГРАДА с идентификатор ***.3 със застроена площ от 740 кв.м.; СГРАДА с идентификатор ***.4 със застроена площ от 652 кв.м. ( по отношение на тези четири сгради ищецът е оттеглил предявените искове на основание чл.232 ГПК); СГРАДА с идентификатор ***.5 със застроена площ от 10 кв.м. за трафопост.В тази насока е и уточнението в молбата му от 14.03.2023 г.

Исковата претенция е с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Според чл.70 ГПК цената на иска се посочва от ищеца, като въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най късно в първото по делото съдебно заседание за разглеждане на делото.

След направеното частично оттегляне на иска, в петитума на исковата 3 молба - в т.24 са останали ПИ с идентификатор *** в м.“***“ с площ от 16790 кв.м. заедно с построената в този имот сграда с идентификатор ***.5 със застроена площ от 10 кв.м., представляваща трафопост.

Съгласно чл. 68 ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото.Размерът на цената на иска за съществуването на договор, какъвто е и искът за обявяване на недействителността на договор по чл.135 ЗЗД, е стойността на договора, т. е. паричната оценка на насрещните престации чл.69, ал.1, т.4 ГПК .Когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижима вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава – пазарната цена на правото, т. е. размерът на цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК.

Правноирелевантно в процесния случай е да се излагат доводи от въззивния съд дали в процесния случай е предявен един иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, който е с цена сборът от данъчните оценки на посочените общо 25 недвижими имота в петитума на исковата молба или са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.135 ЗЗД с предмет описаните в петитума на исковата молба недвижими имоти, като всеки от тези искове има отделна цена и тя се съизмерва с конкретната данъчна оценка на недвижимия имот, посочена в удостоверението то 14.03.2023 г., поради следното.

Ако е предявен един иск с правно основание чл.135 от ГПК, то цената му би била 106 166.81 лв. (посочена от ищеца като сбор на данъчните оценки на недвижимите имоти, по отношение на които поддържа иска), която цена е над 25 000 лв. съгласно чл.104, т.4 ГПК.

Ако са предявени обективно съединени иска с правно основание чл.135 от ЗЗД по отношение на всеки един от описаните в петитума на исковата молба недвижими имоти, то както се посочи по-горе, данъчната оценка на единия от недвижимите имоти, описани в петитума на исковата молба, който е останал след частичното оттегляне по чл.232 ГПК, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** за животновъдна ферма с площ от 16 790 кв.м., находящ се в с.***, местността „***“, е в размер на 28 072.90 лв., т.е. над 25 000 лв. с оглед на чл.104, т.4 ГПК.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за 4 отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено, тъй като на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1156/14.03.2023 г. по гр.д.№ 20234430101254 по описа за 2023 година на Плевенски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението чрез връчване на препис от същото на „М И М АГРО“ЕООД, чрез пълномощник.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5