Решение № 2034 от 08.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2034 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100514318 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба депозирана от Ц. Й. срещу Решение № 18679/14.11.2023г. по гр.д. 39989/2023 г. на СРС, 78 с-в, с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл.

225, ал. 1 от КТ на жалбоподателя за признаване незаконността на прекратяването на ТПО на ищеца за длъжността „Специалист вътрешнофирмен контрол“ в отдел „Вътрешнофирмен и финансов контрол“ в „Център за градска мобилност“ЕАД, извършено със заповед РД-15-ЗА-01/21.06.2023г..

Изложени са съображения за неправилност на решението поради неправилна преценка на доказателствата. Не било доказано преждевременно напускане или закъсняване за работа. Не било доказано неизпълнение на възложената му работа, нито неизпълнение на законни нареждания на работодателя. Не била спазена законовата процедура. Отправената му покана за обяснения била формална. Нямало посочване на обективните и субективни признаци на нарушенията, не бил предупреден, че се касае за дисциплинарна процедура. Не били съобразени писмените му обяснения, не били събрани сведения от други работници, а само съмнителни доклади, изготвени с цел да го злепоставят. Не съществувало задължение за извършване на конкретен брой проверки. Еднократно преждевременно напускане на работа не могло да служи за дисциплинарно уволнение. Не били поискани обяснения по три от вменените му 1 нарушения. Предходните му наказания недопустимо били ползвани-били заличени по давност. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивни материални норми.

СГС след преценка на оплакванията в жалбата с оглед на твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства СГС намира жалбата за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Основанията на коиуто е оспорено дисциплинарното уволнение са: нарушения на процедурата по искане на обяснения, изразяващо се в лиспа на пълно описание от обективна и субективна страна, като нямало уведомяване, че е започната дисцплинарна процедура за налагане на наказание; не били обсъдени дадените писмени обяснения; не била събрана информация от други служители, а били обсъдени само докладни, които имали за цел да злепоставят ищеца; не били искани обяснения за три от основанията за увлнение, а именно „неизпълнение на възложената работа“, неизпълнение на законови нареждания на работодателя“, неизпълнение на други задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение“; заповедта за уволнение не била мотивирана-нямало посочване на времето на извършване на нарушенията и кои били свидетели и кое налагало найтежкото наказание.

За да отхвърли исковете СРС е приел, че не се установяват нарушения на чл. 193, че заповедта е мотивирана и накзанието отговаря на тежестта на нарушенията които е приел за системни.

СГС споделя тези изводи.

Неоснователни са оплакванията в жалбата (дословно възпроизвеждащи тези в исковата молба) за нарушения на процедурата по чл. 193 КТ.

По делото е представено и прието писмено искане на работодателя до работника за даване на обяснения с посочени четири конкретни дати и часови интервали, в които е ясно обозначено в искането, че работника е напуснал работа (отклонил се е от изпълнение на задълженията си). Посочен е часовия интервал, в който е налице отклоняване от работа., както и лицето станало свидетел на нарушението. Искането е връчено срещу подпис, а към него (видно от изричното отбелязване в самото него) са били приложени и двата процесни доклада въз основа на които е стартирана и процедурата по дисциплинарно наказване. Това е достатъчно за да се ориентира 2 работника за какви негови действия работодателя иска обяснения. Изрично е посочено и че работодателя намира такива действия за дисциплинарни нарушения.

Противно на оплакванията на ищеца съвсем ясно в искането е посочено какво се твърди да е извършил ищеца като деяние и кога. Това е достатъчно за да може ищеца да се защити чрез даване на обяснения пред работодателя, каквато е целта на процедурата. Трайна е съдебната практика, че няма задължение за работодателя да посочва в искането си за обяснения пълно описание от обективна и субективна страна на нарушенията, да ги квалифицира правно и да посочва, че се касае за процедура за дисциплинарно наказване. (Решение № 60159 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3927/2020 г., IV г. о., ГК решения № 722/2011 г. по гр. д. № 518/2009 г. ІV г. о. ВКС, решение № 68/2014 г. по гр. д. № 3145/2013 г. ІV г. о. ВКС и решение № 270/2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. ІV г. о. ВКС и др.)

Ищецът на практика за три от датите и часовите интервали е отказал да дава обяснения-посочил, че обяснения и доказателства ще представи пред съда. За датата 05.05.2023 е твърдял, че се налагало да помогне на баща си който бил инвалид.

По делото не са събрани никакви доказателства в подкрепа на неговите твърдения по представените обяснения.

Заповедта за налагане на наказанието също е подробно мотивирана с посочване на времето, мястото, обстановката на извършване на нарушенията, свидетел, дадена е и квалификация на деянията, която квалификация впрочем и да не е точна няма отношение към законността на уволнението, тъй като само съда може да дава правна квалификация на описаните в заповедта нарушения и не е обвързан от сочената такава от работодателя. Нарушенията инкриминирани още в искането за обяснения и в заповедта се установяват и от събраните писмени доказателства (протоколите за извършваните проверки на съответните дати от ищеца и свидетелката К. във връзка с нейните показания пред съда и подадения сигнал. Установява се от посочените протоколи, че действително са налице големи периоди от време в които проверки не са извършвани на съответните дати и за сочените в заповедта часови интервали Така на 24.04. до 10,20 ч. е извършвал проверка в екип със свидетелката К., като следващата проверка на тази дата е започнала в 12, 45 (протоколи на л.144,145). Именно в този интервал е едното от инкриминираните отклонения на ишеца. При положение, че проверката продължила до 10,20 ч. е в района на ул. Гурко, а втората проверка е в район 18 (приложена е схема на района), който обхваща район съвсем близък до ул.

„Гурко“ няма логично обяснение за липсата на обективирани проверки.. Показанията на свидетеля К. кореспондират на приложения по делото сигнал от нея (л. 69) и доказват, че ищеца е имал неслужебна среща в посочения интервал. Същото е положението с другите посочени в заповедта дати на нарушения и часови интервали.

Обяснения не са давани за първите три дати посочени в заповедта, като и пред 3 съда не са изложени твърдения в тази връзка, нито са ангажирани някакви доказателства Показанията на К. са последователни, не се оборват от никакви други данни по делото и следва да бъдат кредитирани в подкрепа на изложеното в заповедта за уволнение.

Показанията на св. С., в частта им с която се заявява, че ищецът не се е отклонявал от работа СГС също не кредитира- същите са неотносими към процесния период-свидетеля сам посочва, че в миналото е работил в екип с ищеца, а няма спор, че през м.04.2023г. и до 05.05.2023г. ищецът е бил в екип със свидетеля К..

От показанията на С., К. и длъжностната характеристика се установява същността на задълженията на ищеца-постоянни проверки на екипите, които осъществяват контрол за неправомерно паркиране, проверка на екипи осъществяващи контрол относно превозните документи на пътниците (контрольорите по рейсовете), проверка на дейността на службите за отстраняване на неправомерно паркирани МПС (т.нар.

„паяци“), проверка на касите за продажба на билети. От свидетелските показания и длъжностната характеристика се установява и задължението в рамките на работното си време ищецът да прави постоянно проверки. Това се установява и от инструкцията на л. 49-53 ( с която ищецът е запознат видно от подписа му).

Оспорването на документите приложени към отговора на исковата молба е голословно. Не ясно изобщо какво се оспорва, а голяма част от тези документи носят подпис на ищеца-протоколите за проверки, инструкцията, вътрешните правила, пътна книжка на служебното МПС.

Предвид горното следва да се сподели изводът на СРС, че ищецът е осъществил вменените му със заповедта дисциплинарни нарушения. Отклоняването от работните задължения за лични цели съставлява без съмнение и неизпълнение на възложената работа и неуплътняване на работното време. В случая с няколко еднотипни деяния с оглед техния характер (отклоняване от работа- тоест неосъществяване на служебните функции без разрешение на пряк ръководител) се осъществяват едновременно няколко състава на нарушения по чл. 187 КТ (ал. 1, т. 1, предл. 4; т. 3, предл. 1). Броя на нарушенията общо 4, като три в рамките на месец Април обуславя и наличието на признака „системност“.

Предвид контролните функции, които е имал ищецът спрямо дейността на широк спектър от други работници и структурни звена на ответника, то нарушенията в своята съвкупност следва да се приемат за достатъчно тежки, за да обусловят наложеното му дисциплинарно наказание „Уволнение“, а и предвид техния системен характер е налице и хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ.

В тази връзка следва да се отбележи, че работодателя непозволено от закона е взел предвид според заповедта и заличените дисциплинарни наказания при налагане на процесното такова, но това не води до незаконност на дисциплинарното наказание в 4 случая.

По разноските:

Само въззиваемото дружество има право на разноски за въззивната инстанция за юрисконсулт, но не е искало такива.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18679/14.11.2023г. по гр.д. 39989/2023 г. на СРС, 78 с-в, с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал.

1 от КТ на Ц. П. Й. за признаване незаконността на прекратяването на ТПО на ищеца за длъжността „Специалист вътрешнофирмен контрол“ в отдел „Вътрешнофирмен и финансов контрол“ в „Център за градска мобилност“ЕАД, извършено със заповед РД15-ЗА-01/21.06.2023г..

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5