Решение № 332 от 29.03.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Перник, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20221720104640 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от СВ.Н.Н., ЦВ.Г.СТ. и Я.К.Ч. против Л. М. М., ЕГН ********** от гр. Перник, *****.

Ищецът твърди, че при спазване на всички изисквания на Закона за потребителския кредит, между него и ответницата е сключен договор за потребителски кредит № ******/11.04.2017 г. Съгласно клаузите му, той, в качеството си на кредитор е предоставил на ответницата – кредитополучател, сумата от 3000 лв., която последната се е задължила да върне, с договорна лихва, с лихвен процент на ден от 0.11 %, на 36 броя месечни вноски от по 146.39 лв., с падеж първи ден на месеца. Годишният лихвен процент по кредита е 41.7%, а годишният процент на разходите 49.90 %. Общото задължение по договора е 5270.04 лв.

Сочи, че ответницата е закупила и допълнителни пакети услуги срещу възнаграждение от 2976.84 лв. и от 8264.88 лв., платими всяко на по 36 броя месечни вноски, съответно в размер на 82.69 лв. и 229.08 лв.

Твърди, че ответницата е заплатила по договора осем пълни месечни вноски и една частична, всичко в общ размер 1987.80 лв. Сочи, че с това е погасена част от главницата – 1834.70 лв. и част от лихвата за забава – 33.10 лв. Претендира се, че към настоящия момент са дължими 836.92 лв. – главница, 1495.09 лв. – договорно възнаграждение, 3213.26 лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги.

1

Сочи, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД № 2390/2022 г. по описа на ПРС, като съдът е уважил заявлението за сумите от 836.92 лв. – главница, 1495.09 лв. – договорно възнаграждение за периода 01.03.2018 г. – 01.06.2020 г. и го е отхвърлил за претенцията в размер на 2313.26 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги.

Сочи, че срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение е постъпило възражение от ответницата.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от 836.92 лв., представляваща невърната главница по договор за потребителски кредит № ****** от 11.04.2017 г., ведно с договорна лихва в размер от 1495.09 лв. за периода от 01.03.2018 г. до 01.06.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 28.04.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2390/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 2313.26 лв. представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № ****** от 11.04.2017 г.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски в заповедното и исковото производство.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответницата. В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Исковете са оспорени по основание и по размер.

Ответницата твърди, че не дължи претендираните суми, тъй като изцяло е погасила задълженията си по договора за потребителски кредит. Сочи, че плащания са извършвани по изпълнително дело № 2020753004011967 по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по ЧГД № 1657/2019 г. по описа на ПРС. Искането към съда е да отхвърли исковете като неоснователни.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не е бил представляван.

Докладвана е молба от същия, в която заявява, че поддържа предявените искове. Моли съда да ги уважи. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се е явил и не е бил представляван.

Като прецени процесуалната допустимост на исковете, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намери следното:

Исковете са предявени от процесуално легитимирани страни и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустим.

По искане на ищцата е приложено гр. д. № 8709/2018 г. по описа на Районен съд – Перник. От него се установява, че е образувано по иск за установяване дължимостта на вземането на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Л. М. М. за сумата от 2063.83 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № ******/11.04.2017 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 6038/2018 г. по описа на ПРС. С постановеното по делото и влязло в сила решение № 2

1700/02.12.2019 г. е признато за установено, че Л. М. М. дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 1766.91 лв., представляваща непогасена главница по погасителни вноски от № 10 до № 30 включително по договор за потребителски кредит № ****** от 11.04.2017 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 6038/2018 г. по описа на ПРС и е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 2603.83 лв., а именно за 836.92 лв. От мотивите на съдебния акт се установява, че основание за частичното отхвърляне на иска е не настъпилата изискуемост на част от вноските по договора за кредит, а именно от 31 до 37.

Предвид изложеното съдът намира, че по отношение на процесната сума от 836.92 лв., претендирана като неплатена главница по същия договор за кредит не е налице сила на пресъдено нещо. По гр. д. № 8709/2018 г. по описа на ПРС, тя е претендирана на основание настъпила предсрочна изискуемост на договор за потребителски кредит № ******/11.04.2017 г. По настоящото дело твърдението на ищеца е, че след приключване на съдебното дирене по предходното дело, е настъпила редовната изискуемост на оставащите и незаплатени вноски по кредита.

Не са били предмет на гр. д. № 8709/2018 г. по описа на ПРС заявените в настоящото производство претенции за договорна лихва в размер от 1495.09 лв. за периода от 01.03.2018 г. до 01.06.2020 г. и за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2313.26 лв. Макари заявени с първоначално предявения иск, с определение от 22.02.2019 г. производството по тях е прекратено и исковата молба в тази част е върната.

С оглед изложеното съдът намира, че по отношение на исковите претенции, предмет на настоящото делоне е налице предпоставката на чл. 299, ал. 2, във вр. ал. 1 от ГПК и производството е процесуално допустимо.

Правният интерес от воденето на иска по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК се обосновава от приложеното ЧГД № 2390/2022 г. по описа на ПРС. От него е видно, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1477/03.05.2022 г., ответникът е осъден да заплати на ищеца вземанията, предмет на посочените искове. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение срещу заповедта. Искът за установяване на вземането по чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 4 от ГПК е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Разгледани по същество исковете са частично основателни:

Представено е искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт, подадено от ответницата на 11.04.2017 г. от което се установява, че същата е поискала от ищеца да и отпусне паричен заем.

От представения договор за потребителски кредит стандарт № ****** и погасителен план към него, се установява, че на 11.04.2017 г. между страните е сключен договор за кредит, по силата, на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 3000 лв., която последният се е задължил да върне, ведно с договорна лихва на 36 равни месечни вноски от по 146.49 лв., с падеж първи ден на месеца, считано от 01.06.2017 г., със срок за погасяване на цялото задължение – 01.05.2020 г. Страните са постигнали съгласие за годишен процент на разходите от 49.90%, годишен лихвен процент от 41.17% и лихвен процент на ден 0.11%. Посочената като дължима сума по кредита е 5270.04 лв.

3

В договора ответницата е посочила банкова сметка, по която да и бъде преведена заетата сума.

Със споразумение за представяне на допълнителни услуги, ищецът се е задължил да предостави на ответника, по искане на последния и при изпълнение на специфичните условия, посочени в Общите условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, всяка една от следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падежа; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Срещу посочените възможности ответникът се е задължил да заплати допълнително възнаграждение в общ размер на 2976.84 лв., дължимо на 36 равни месечни вноски, с падеж първо число на месеца, считано от 01.06.2017 г., всяка в размер на по 82.69 лв.

Общият размер на месечната вноска за погасяване на задълженията по договора е 229.08 лв., а общият размер на всички задължения по него 8246.88 лв.

От договорът за кредит се установява, че сумата от 778.01 лв. от отпуснатия заем е за рефинансиране на друг кредит.

От преводна бележка – ****BGN се установява, че по посочената от ответницата банкова сметка на 12.04.2017 г. ищецът е приел остатъкът от заетата сума – 2221.99 лв.

С анекс № 1/12.12.2017 г. към договора за потребителски кредит, страните са се съгласили падежът на погасителна вноска № 7 да бъде отложен, като тя бъде заплатена в края на погасителния план с падеж 01.06.2020 г.

От представеното извлечение от сметка по договор за кредит е видно, че ответницата е заплатила общо сумата от 1987.80 лв. и е останала дължима сумата от общо 6412.18 лв.

С решение № 1700/02.12.2019 г. по гр. д. № 8709/2018 г. съдът е уважил иска на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Л. М. М. за сумата от 1766.91 лв., представляваща непогасена главница по погасителни вноски от № 10 до № 30 включително по договор за потребителски кредит № ****** от 11.04.2017 г. и е отхвърлил, поради ненастъпил падеж на вноските от № 31 до № 37 иска за сумата от 836.92 лв.

При доказателствена тежест на ищцата, указана с доклада на съда, тя не е установила твърдените от нея плащания с които да е погасила исковите претенции. С оглед твърденията и и на основание чл. 195 от ГПК съдът служебно е назначил съдебно-счетоводна експертиза за установяване на извършените от ответницата плащания, като с оглед разпределената доказателствена тежест и е дал възможност да внесе възложения и депозит за изготвянето. Ответницата не е внесла определената сума за възнаграждение на вещо лице, поради което съдът е заличил допуснатата съдебна експертиза.

Твърденията на ответницата за погасяване на всички задължения по договора са останали недоказани.

Предвид така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Исковите претенции се основават на сключен между страните договор за потребителски кредит стандарт № ******/11.04.2017 г.

Ищецът – „Профи Кредит България“ ЕООД е финансова институция по 4 смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ , поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност.

Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК.