Решение № 939 от 21.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. Б., 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120204177 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба от „Д.И.*“ ЕООД с ЕИК *********, с посочен адрес:***************** , чрез управителя А.И.П. - П., против Наказателно постановление № 755632-F721600/13.02.2024 г. на Д. на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Б., с което за нарушение на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО вр,.ал.2, вр.чл.261,ал.1 от ЗКПО, на основание чл.

261,ал.1 ЗКПО, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лв.

Със жалбата се иска отмяна на наказателното постановление,като се настоява за допускане на съществени процесуални нарушения в АУАН и в НП в декларативен порядък.

Сред основните измерения на допуснатите процесуални нарушения е откроено едновременното посочване на чл.92,ал.1 ЗКПО и чл.261,ал.1 ЗКПО, което прави неясна квалификацията на установеното нарушение, предвид и „невъзможност дружеството да извърши административно нарушение на санкционна правна норма и въз основа на същата да се наложи и административно наказание.“

В евентуалност се настоява съдът да съобрази,че несвоевременното подаване на декларацията се дължи на болничен на счетоводителя, а закъснението от само 12 дни според претенцията в жалбата обосновава осъществяване на хипотезата на чл.28 ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от пълномощника адв. Й.П., която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Същата е депозирала и писмено становище, с което доразвива доводите в жалбата и излага подробна аргументация за приложимост на чл.28 ЗАНН.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Д.Ч., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.Счита, че търговските дружества следва да организират дейността си в стриктно съответствие със законовите изисквания,както и оценява като ирелевантни субективните причини за неподаване на декларацията в срок поради обективната безвиновна отговорност на санкционираното лице.

1

Съдът, след индивидуален и комплексен анализ на събраните по делото доказателства, независимо от направените оплаквания в жалбата и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Срещу жалбоподателя „„Д.И.*“ ЕООД гл.инспектор по приходите Н. Д. съставила АУАН №F721600/16.08.2023 г., с който констатирала,че жалбоподателят като задължено лице по чл.2 ЗКПО, не е подало в законоустановения срок -30.06.2023 г. –годишна данъчна декларация по образец /ГДД/ съгл.чл.92,ал.1 ЗКПО, за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за календарната 2022 г.

ГДД по чл.92 ЗКПО била подадена по интернет на 12.07.2023 г. и приета с вх.

№0200И1006615. В същата били декларирани общо приходи 18 989,54 лв., общо разходи- 11 360, 61 лв., финансов резултат – данъчна загуба и годишен корпоративен данък 0,00 лв.

Нарушението е констатирано в Дирекция „Обслужване“, при ТД на НАП-Б. след извършена съпоставка на регистрираните юридически лица, упражняващи дейност и подадените годишни данъчни декларации по чл.92,ал.1 ЗКПО в срока по чл.92,ал.2 ЗПКО, през 2023 г.

До дружеството и представляващия го била изпратена покана с изх.№242-5/2023 г. за подаване на ГДД по чл.92 ЗКПО за 2022 г. и явяване в ТД на НАП-Б. в 7-дневен срок за съставяне и връчване на АУАН за неподаване на декларацията.

Посочено е,че нарушението е за първи път,както и че АУАН е съставен в присъствие на представител на жалбоподателя,като същият му бил предявен и връчен на 16.08.2023 г.

Въз основа на съставения акт на 13.02.2024 г., административнонаказващият орган, сезиран с преписката- Д. на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Б., счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документалнословесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН и от правна страна била посочена идентична правна квалификация на нарушението като такова по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО вр,.ал.2, вр.чл.261,ал.1 от З КПО. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.261,ал.1 от ЗКПО наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 500, 00 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените писмени и гласни доказателствени източници, които оценени по своите съдържателно-информационни страни, формират единна и непротиворечива доказателствена база.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество 2 жалбата е неоснователна по следните съображения:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Д. на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Б., а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице –главен инспектор по приходите в НАП /Заповед № 3ЦУ1149/25.08.2020 г. на изпълнителния

Д. на

НАП/.

При провеждане на административнонаказателното производство са спазени сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 от ЗАНН.В случая при преценка относно съблюдаването на срока по чл.34,ал.1 ЗАНН съдът взе предвид и правното разрешение,установено с практиката на касационната инстанция, опредметено в Решение № 1505 от 25.07.2018 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1487/2018 г. ,с което се приема,че с изтичане на срока за подаване на декларация, се поражда задължението на органа да установи извършването на нарушението, като от този момент започват да текат сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както за съставяне на АУАН, така и за издаване на НП. В този правен контекст и като съотнесе тримесечния срок по чл.34,ал.1 ЗАНН към началния момент на просрочието, деня, в който жалбоподателят е изпаднал в забава по отношение на задължението си да подаде ГДД по чл.92 ЗКПО – 01.07.2023 г., съдът формира извод,че чрез съставяне на АУАН на 16.08.2023 г. този срок е спазен.

Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на НП и при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектиращи негативно върху правото на защита, които да доведат до ограничаване възможностите на административнонаказания субект да разбере точно,еднозначно и недвусмислено съдържанието на фактите и обстоятелствата относими към състава на предявеното му с АУАН нарушение. В тази връзка съдът отчита,че са спазени процесуалните императиви при описание на обективните характеристики на нарушението с еднозначно, ясно и пунктуално пресъздаване на съставомерните факти, относими към същността, формата и вида на нарушението. Посочено е, за коя година е следвало да се подаде декларация за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък /календарната 2022 г./, както и крайният срок за това – до 30.06.2023 г. Отразено е обстоятелството, че такава декларация не е била подадена в законоустановения срок – т. е. посочени са всички съставомерни признаци на състава по чл. 92, ал. 2 ЗКПО , за който е ангажирана отговорността на дружеството.Ето защо, според съда е изпълнен задължителният минимален стандарт, съгласно разпоредбите на чл. 42,ал.1, и чл. 57,ал.1 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът приема,че липсват компрометиращи по своя ефект съществени процесуални нарушения или отклонения от административно-производствените правила, които да накърняват на формално основание законосъобразността на ревизираното НП.

В случая липсва противоречие относно точното индивидуализиране правната квалификация на нарушението, т.к. се касае за осъществяване състава на административно нарушение - на чл. 261, ал. 1 ЗКПО, в който случай имуществена санкция се налага на данъчнозадълженото лице, т. е. търговското дружество, което не е подало своевременно в срока по чл.92,ал.2 ЗКПО, ГДД по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък по см. на чл.92,ал.1 ЗКПО. От обстоятелствената част на наказателното постановление се разбира, че "Д.И.*" ЕООД, явяващо се данъчно задължено лице, подлежащо на облагане с корпоративен данък, не е изпълнило задължението си да подаде за 2022 г., в срока по чл. 92, ал. 2 ЗКПО, годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО.

Съотнасянето на издирените и посочени от АНО правни норми към приетите от 3 него факти по случая безсъмнено сочи, че административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател е ангажирана за неизпълнение в качеството му на задължено лице по чл.2 ЗКПО на задължението му да подаде в срока по чл. 92, ал. 2 ЗКПО изискуемата годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за данъчната 2022 г. В закономерна връзка е приложена и санкционната разпоредба на чл.261,ал.1 ЗКПО, регламентираща,че данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.

Поради това липсва каквото и да било основание да се приеме, че за привлечения към административнонаказателна отговорност правен субект е съществувало някакво съмнение, в извършването на какво административно нарушение е обвинен и оттук, за какво конкретно негово противоправно деяние е ангажирана отговорността му по чл. 261, ал. 1 вр. чл. 92, ал. 1, вр.ал.2 ЗКПО.

Ето защо така формулираните възражения в жалбата прокламират тезисни съждения,лишени от съпътстващо ги логическо аргументиране в контекста на обстоятелствената част на АУАН и НП, което да покаже базиса, на който се основат тези съждения /в каква насока и кое поражда неяснота и ограничава защитата/, респ. което да позволи и свързването им с отменителното основание на чл.63,ал.3,т.2 ЗАНН, предвид което съдът класифицира възраженията в рубриката на предназначените, единствено ресурсно да подпомогнат обема на жалбата.

По приложението на материалния закон:

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.Правната уредба, вложена в ал.2, на чл.92 ЗКПО предписва, че годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

В случая е установено, а и няма спор, че дружеството е данъчно задължено лице и като такова следвало да подаде годишна данъчна декларация за 2022 г. в ТД на НАП – Б. в срок от 01.03.2023 г. до 30.06.2023 г. От събраните по делото доказателства се установява, че декларацията не е била подадена в този срок, а в един по-късен момент на 12.07.2023 г. и е приета с вх.№0200И1006615. Предмет на нарушението по чл. 92 от ЗКПО е неподаването на годишна данъчна декларация по реда на ЗКПО, като своеобразието от форми на изпълнителното деяние обхващат неподаването й изобщо, респ. неподаването й в срок, като за съставомерността на деянието законът не поставя изискване от това бездействие да са настъпили, каквито и да е вредни последици за някой субект или за фиска като цяло.

Законодателят е обвързал изискването за подаване на годишната данъчна декларация със стриктно нормирани темпорални граници, в конкретен срок, а бездействието на данъчния субект да я подаде в този срок е административно нарушение, при осъществяване на фактическия състав на което наказващият орган е длъжен да санкционира субекта за 4 неизпълнение на вмененото му задължение. Ето защо съдът установи, че е налице съответствие на деянието с нормата, посочена като нарушена чл.92,ал.1, вр.чл.ал.2 ЗКПО, като е налице точност и прецизност в подбора на разпоредбата, по която е наложено наказанието. Разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО предвижда санкция за данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. Предвид изложеното по-горе, в случая безспорно е налице нарушение по чл. 261, ал. 1 от закона. Това обстоятелство обосновава отговорността на жалбоподателя за налагането на имуществена санкция в нормативно установения диапазон от 500 лева до 3 000 лева. Не са налице доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи отговорността на жалбоподателя.