Решение № 98 от 03.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 140/2024
- Вид
- Решение № 98
- Подписан
- 03.06.2024
- В сила
- 03.06.2024
- Състав
- Александър Любенов Александров, Димитър Борисов Бишуров, Коста Стоянов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 98 гр. Пазарджик, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Александър Люб. Александров
Членове:
Коста Ст. Стоянов
Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245200600140 по описа за 2024 година
С присъда № 30 от 13.12.2023г., постановена по НЧХД № 26/2023г. на РС – Велинград е постановено следното :
Признава подсъдимия М. А. С. от ***********, за виновен в това, че на 17.11.2022 г. в ***********, в съучастие като извършител със С. С. С. от ****, *********, е причинил на А. С. А., лека телесна повреда /*********** *********/ - престъпление по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основаниечл. 78а, от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000 лева, платима в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт.
Признава подсъдимата С. С. С. от ***********, за виновна в това, че на 17.11.2022г. , в ***********, в съучастие като извършител с М. А. С. от ****, *********, е причинила на А. С. А. лека телесна повреда /*********** *********/ - престъпление по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основаниечл. 78а, от НК я освобождава от наказателна отговорност и й налага административно наказание глоба в размер на 1000 лева, платим а в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт.
Осъжда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимите М. А. С. и С. С. С. да заплатят поравно на А. С. А. направените по делото разноски в размер на общо 880 лева /осемстотин и осемдесет лева/, от които 600 лв. за адвокатско възнаграждение, и 280 лв. депозит за възнаграждение на вещо лице.
Против така постановената присъда е постъпила жалба от защитника на двамата подсъдими. Излагат се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Иска се 1 отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.
В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба, както и релевираните със същата отменителни основания, които развива.
Прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на оправдателната присъда.
Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна.
Подсъдимите, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, правят искане да бъдат оправдани.
Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата С. С. С. е сестра на тъжителя А. С. А.. По повод разногласия между двамата – чие семейство да полага грижи за майка им и да получава полагащите й се пари за асистент, и след като съпругата на тъжителя (******) измества С. С. като такъв асистент, отношенията между брата и сестрата се обтягат.
Сутринта на 17.11.2022г., около 07.30 часа, подсъдимите съпрузи С. С. и М. С. отиват на главната улица в ****, С. – да пазарува в магазина, а М. - да пие кафе.
На същата улица двамата срещат тъжителя А. С. А. и предходният им конфликт относно парите за отглеждането на възрастната майка на С. и А. - ескА.ра в сбиване. При настъпилата физическа саморазправа между тримата, подсъдимият М. С. взема от оставените пред кафенето дърва и нанася с тях удари по гърба и крайниците на тъжителя А.
С. А., като го поваля на земята, а подсъдимата С. С., с камък в ръка, удря съборения си брат по темето и челото.
В разгара на инцидента на мястото пристига съпругата на тъжителя – ******, която започва да вика за помощ и подсъдимите С. и М. си тръгват. В този момент, дочула врявата, от съседна улица се появява и дъщеря им – Ф.Б..
Веднага след инцидента тъжителят А. С. А. се обажда и подава оплакване за нанесения му побой на телефон 112.
По-късно същия ден тъжителят е прегледан от д-р Р.С., който му издава медицинско свидетелство, в което отразява физическите наранявания по тъжителя. Като такива са отразени *********** *********). Уврежданията са преценени от съдебния лекар като лека телесна повреда - разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и 129 от НК.
Тази фактическа обстановка районният съд приел за установна след пълен и детайлен анА.з на събраните доказателства и доказателствени средства.
Настоящата инстанция споделя напълно доводите на първостепенния съд и няма да ги повтаря. Следва да се отбележи, че изцяло в съответствие със събраните доказателства районният съд е приел за установена описаната по-горе фактическа обстановка. Не са убягнА. от вниманието на съда вътрешната противоречивост на обясненията на двамата подсъдими, както и противоречието мужду тях и останА.те доказателства. Контролираната инстанция е изложила убедителни доводи защо не кредитира обясненията на подсъдимите, както и частично показанията на тяхната дъщеря, свидетелката Ф.Б..
Правилно, според настоящия съдебен състав, районният съд е приел, че данните от съдебно – медицинското удостоверение и съдебно – медицинската експертиза подкрепят 2 фактическите основания на обвинителната теза, както и показанията на свидетелката ******, съпруга на частния тъжител.
Предвид изложеното, настоящата инстанция прие за неоснователно оплакването в жалбата за необоснованост.
Неоснователно е и оплакването за непълнота на доказателствата. Разговорите от вечерта, предхождащи инцидента са ирелевантни за предмета на настоящето наказателно производство. Също така неоснователен е и доводът, че съдебно – медицинската експертиза била изготвена, без достатъчна доказателствена обезпеченост. По делото са били събрани достатъчно доказателства за вида на нараняванията, ккато и за механизма на причиняване на същите.
Не може да бъде споделен и доводът за евентуална предубеденост на съдебния състав, предвид обстоятелството, че оставил без уважение горните доказателствени искания на защитата. Съдът не е длъжен да уважава всяко доказателствено искане, а само тези, които намери за насочени към събирането на относими доказателства. Затова отказът да се допуснат доказателства, които не са свързани с предмета на доказване по конкретното дело, не е основание да се приеме за проява на предубеденост.
Не могат да бъдат споделени твърденията в допълнението към жалбата, че при механизмът на увреждане, както бил описан в тъжбата, резултатът би бил причиняването на тежка телесна повреда. Касае се за предположение, което не се подкрепя от нито едно доказателство по делото.
Районният съд е изложил убедителни доводи и защо приема, че съдържанието на звукозаписа от обаждането на тъжителя на телефон 112 също подкрепя обвинителната теза, а именно че двамата подсъдими са му нанесли побой. Липсват визираните в жалбата /допълнението/ несъответствия по въпросите колко са извършителите на инкриминираното деяние, както и кой е пострадал при инцидента, за който бил подаден сигнал на 112 сутринта на 17.11.2022г.
Не може да се отчете като пропуск, още по-малко като нарушение, обстоятелството, че районният съд проверил обстоятелство, което не било описано в тъжбата. Касае се за това дА. било дъждовно по времето на настъпване на инкриминирания инцидент. Напротив, съдът е направил необходимото, за да провери достоверността на гласните доказателствени средства и събраните чрез тях доказателства.
При така установената фактическа обстановка, в съответствие със закона районият съд е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимите М. и С. С. са осъществили престъпния състав на чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на 17.11.2022 г. , в ***********, в съучастие като съизвършители, са причинили на А. С. А., лека телесна повреда, състояща се в разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК.
В съответствие с конкретните обстоятелства, при които е извършено деянието, както и с конкретните характеристики на последното, районният съд е приел, че извършителите са и м А . представи за всички обективни елементи на престъпния състав и са искА. настъпването на общественоопасните последици на деянието си – действА. са е с пряк умисъл.
Настоящата инстанция споделя и извода на районния съд за нА.чието на 3 предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Следва да се обърне внимание на контролираната съдебна инстанция, че изложените мотиви за определяне на наказанието по размер са оскъдни, на границата на липса на мотиви. При всички случаи съдът дължи да вземе отношение по въпросите за обществената опасност на деянието и извършителя, подбудите за извършване на престъплението, както и другите смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства.
В конкретния случай, доколкото е наложена глоба в размер на предвидения от закона минимум, настоящата инстанция приема, че посоченото нарушение не следва да се прецени като съществено, поради което и не е основание за отмяна на присъдата и връщане делото на първоинстанционния съд.
Също така следва да се обърне внимание на проверяваната инстанция, че приложените по първоинстанционното дело протоколи, присъда и мотиви следва да бъдат разпечатани от ЕИСС с отбелязване, че същите са електронно подписани по надлежния ред.
По същество глобата, наложена на всеки от подсъдимите, отговаря на обществената опасност на конкретното деяние, както и на данните за личността на всеки от подсъдимите.
Затова настоящата инстанция приема, че наложените наказания са справедливи.
С оглед изхода от делото и в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите са осъдени да заплатят поравно на тъжителя разноски по делото общо в размер на 880 лева.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция.
В обобщение на казаното дотук, доколкото не се установиха основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, същата се явява обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 30 от 13.12.2023г., постановена по НЧХД № 26/2023г. на РС – Велинград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4