Решение № 105 от 10.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Пловдив, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора Димитър Ангелов Ангелов (АП-Пловдив) като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно дело за възобновяване № 20215000600464 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на НОХД № 1054/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, отмяна на постановената по него присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание искането се поддържа от представителя на Апелативна прокуратура - Пловдив по изложените в него съображения.

Осъденият С. Х. Л. и неговият защитник адв. М. Т. изразяват становище за неоснователност на искането и алтернативно – ако наказателното производство бъде възобновено, делото да се върне за ново разглеждане на районния съд от стадия на разпоредително заседание.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото материали и като съобрази становището на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Искането на Главния прокурор на РБ е процесуално допустимо, тъй като е постъпило в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 1 НПК срок, а съдебният акт, чиято отмяна се иска по реда на възобновяването, е влязъл в законна сила и не е проверен по касационен ред.

Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:

С присъда № 16 от 01.07.2021 г. по НОХД № 1054/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора подсъдимият С. Х. Л. е признат за виновен в това, че на 29.11.2011 г. в гр. *, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „*“, модел „*“, с номер на шаси – * и с регистрационен № *, на стойност 22 174 лв., собственост на „*“ ЕООД гр. *, представлявано от К. И. И., който владеел на основание договор за финансов лизинг № *, сключен на 12.05.2011 г. между „*“ЕООД гр. * и „*“ ЕООД гр. *, чрез управителя С. Х. Л., като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл. 206, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на “лишаване от свобода” за срок от една година, изтърпяването на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица.

Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила на 17.07.2021 г.

Присъдата е постановена при допуснато нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че С. Х. Л. е осъждан, както следва:

- с влязла в сила на 07.07.1999 г. присъда по НОХД № 222/1999 г. на РС – Плевен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, за което му е наложено наказание обществено порицание;

- с влязла в сила на 20.11.2006 г. присъда по НОХД № 78/2004 г. на РС – Враца за извършено на 08.05.2001 г. престъпление по чл. 333 вр. чл.

330, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК, за което му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за 2 изтърпяване с изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК;

- с влязло в сила на 03.07.2007 г. протоколно определение по НОХД № 306/2007 г. на РС - Враца, с което е одобрено споразумение за решаване на делото, с което е признат за виновен за престъпления по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено в периода от м. ІІ до м. ІV 2006 г. и по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК, извършено през м. ІІ 2006 г. и са му наложени наказания, съответно - четири години един месец и осемнадесет дни лишаване от свобода и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на четири години един месец и осемнадесет дни лишаване от свобода, за изтърпяването на което е определен първоначален общ режим, на основание чл. 46, б. Б от ЗИН. На основание чл. 59, ал. 1 НК от така наложеното общо най-тежко наказание е приспаднато времето, през което Л. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест.

- с определение по реда на чл. 383, ал. 2 НПК вр. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК на С.Л. е наложено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 78/2004 г. на РС – Враца и по НОХД № 306/2007 г. на РС – Враца в размер на четири години един месец и осемнадесет дни лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.

Определението е влязло в сила на 19.07.2007 г.

За осъждането по НОХД № 222/1999 г. на РС – Плевен С.Л. е реабилитиран по право, на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 НК.

Съгласно чл. 86, ал. 2 НК реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано по право, включително и като непълнолетно (в този смисъл са:

Решение № 51/21.03.1996 г. по н.д. № 656/1995 г. на ВКС, І н.о.; Решение № 201 от 18.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 573/2013 г., I н. о.; Решение № 383 от 16.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1310/2014 г., III н. о.).

Съгласно чл. 88а, ал. 2 НК когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, ал. 1 НК, срокът по чл. 88а, ал. 1 НК не може да бъде по-малък от десет години.

Определението по НОХД № 306/2007 г. на РС – Враца в производство по чл. 383, ал. 2 НПК, с което, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл.

3

23, ал. 1 НК по реда на чл. 306, ал.1, т. 1 НПК, на С.Л. е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на четири години един месец и осемнадесет дни лишаване от свобода, е влязло в сила на 19.07.2007 г. Дори и да се приеме, че към датата на влизането му в сила Л. е изтърпял наложеното му общо най-тежко наказание, поради извършеното приспадане на времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест по делата, по които наложените му наказания са групирани, то предвиденият десетгодишен срок по чл. 88а, ал. 2 вр. ал. 1 НК е започнал да тече от влизане в сила на съдебния акт и е изтекъл към 19.07.2017 г.

Следователно, към датата на престъплението по НОХД № 1054/2021 г. на РС – Стара Загора – 29.11.2011 г., подсъдимият С.Л. не е бил реабилитиран по чл. 88а, ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което не са били налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изтърпяването на наложеното му наказание лишаване от свобода с изпитателен срок. Няма данни и за съдебна реабилитация по реда на чл. 87 НК.

При това положение, като е постановил присъда, с която на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изтърпяване на наложеното на подсъдимия Л. наказание лишаване от свобода, районният съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1 пр.

1 вр. ал. 1, т. 1 НПК, което е основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1054/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, отмяна на постановената по него присъда № 16 от 01.07.2021 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредително заседание.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 1054/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, отменя постановената по него присъда № 16 от 01.07.2021 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредително заседание.

Решението не подлежи на протест и обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5