Решение № 728 от 22.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 728 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20221001000476 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 30 от 31.03.2022 г. по т. д. № 136/ 2020 г. на Окръжен съд - Благоевград „Стримона строй“ ЕООД - гр. Петрич, област Благоевград е осъдено да заплати на „ИТТ България“ ЕООД - гр. Стара Загора, както следва : на основание чл. 318 от ТЗ сумата 137 622. 86 лева, с включен ДДС, представляваща стойността на получени и незаплатени крепежни елементи, посочени в данъчни фактури от № 7 (частично за сумата 2.51 лева) до №№ 334, 337, 497, 500-553, 555-596, ведно със законната лихва върху главницата от 13.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението ; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата

8 051.08 лева, представляваща законната лихва за забава на плащането по главницата, считано от датата на изискуемостта на всяко едно вземане до подаването на исковата молба - 12.08.2020 г., като за разликата до пълния им размер, съответно 139 314.94 лева и 8 113.83 лева, двете претенции са отхвърлени като неоснователни.

Срещу решението, в неговата осъдителна част, е подадена въззивна жалба от „Стримона строй“ ЕООД - гр. Петрич, област Благоевград, чрез пълномощника адвокат Г. К., в която се изтъква, че е неправилно.

Съдът анализирал само осчетоводяването на фактурите, като по този начин освободил ищеца от задължението да докаже, че са налице и действителни доставки на материали, а не 1 просто сляпо осчетоводяване на фактури и заплащане на ДДС по тях. Не обсъдил доводите на ответника, че поради особено голямата натовареност на служителите му към момента на издаването на фактурите, е било практически невъзможно да установи, че за осчетоводените 542 фактури са липсвали приемо - предавателни протоколи, заявки и подписи. Освен това ищецът не доказал, че ответникът е изявил желание да закупи съответните материали, за които са били издадени фактурите, както и че те са били доставени и приети.

Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции.

Ответникът по въззивната жалба „ИТТ България“ ЕООД - гр. Стара Загора в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

Правилно съдът приел, че ответника е потвърдил извършените продажби, за които са били съставени процесните фактури. Противопоставянето на последния било направено едва с отговора на исковата молба, а не веднага след узнаването, поради коети била приложима разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Дали заявките са били изпълнявани от неговите служители в съответствие с вътрешните правила на дружеството било ирелевантно за спора неспазването на установения вътрешен ред можело да бъде основание за ангажиране на дисциплинарната им отговорност, но не и да влияе на отношенията му с доставчика.

Обоснован бил и извода, че неосчетоводяването на фактурите не би могло да рефлектира върху правата на продавача да получи цената на доставената стока. Всичките 49 от общо 54 фактури били издадени до 24.03.2020 г. - датата, на която купувачът уведомил продавача за промяната в организацията на работа, и били придружени от приемо-предавателни протоколи или товарителници.

Молбата е решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от страна, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.

При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.

-3-

В исковата молба ищецът „ИТТ България“ ЕООД - гр. Стара Загора твърдял, че извършва търговия с крепежни елементи и в това си качество продавал на ответника „Стримона 2 строй“ ЕООД - гр. Петрич, област Благоевград различни видове крепежни елементи и индустриални консумативи. За всяка отделна продажба издавал данъчни фактури, част от които били получени лично от служители на купувача, а друга част били изпращани с куриер като съпровождащи доставката на стоките. Във всяка една от фактури било посочено : че плащането е по банков път, банковата сметка, по която следвало да бъде извършен превода на дължимата сума, датата на падежа - до 30 дни от датата на издаване на фактурата.

Към деня на подаване на исковата молба ответното дружество дължало сумата 139 314.94 лева - общ размер на сумите, посочени в описаните в приложение № 1 към исковата молба данъчни фактури, които били осчетоводени в счетоводството на ответника и стойността им била включена в дневника за продажби за съответния месец. Стоките по фактурите били доставени на купувача и приети от него без забележки.

Молбата към съда била да осъди ответника да му заплати сумите : 139 314.94 лева, с включен ДДС, представляваща стойността на получените и незаплатени крепежни елементи по изброените в Приложение № 1 към исковата молба данъчни фактури, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението ; 8 113.83 лева, представляваща законна лихва за забава, считано от датата на изискуемостта на всяко едно вземане до датата на подаване на исковата молба в съда.

В писмения отговор ответникът „Стримона строй“ ЕООД - гр. Петрич, област Благоевград оспорил иска като неоснователен. Посочил, че двете дружества били в търговски взаимоотношения от 2014 г., като взаимодействието между тях се осъществявало по два начина : при първия служител на ответника подавал заявка за доставка на крепежни елементи, като при доставката на стоката в склада му оторизиран служител подписвал протокол, че стоката е получена, фактурата се завеждала във вътрешното счетоводство на дружеството и плащането се извършвало по банков път ; при втория техническият ръководител на даден обект на ответника, където трябвало да пристигне доставката, изпращал заявка към продавача, заявката се изпращала от офиса на ответника в гр. София, стоката се взимала от склад или магазин на ищеца. Заявката представлявала бланка, в която били описани : вида и количеството на стоката, към кой доставчик и за кой обект е заявката ; от кого се заявява и от кого се утвърждава заявката на материали. Лицата, които можели да изпратят заявка били на длъжностите : директор строителство, търговски директор, директор производство, управител, а когато заявката била подавана от служител в офиса на купувача в гр. София, същата трябвало да се одобри от посочените длъжностни лица и след това била изпращана на доставчика. При изпълнена заявка се издавала фактура, придружена с приемо-предавателен протокол, подписан от служител на ответното дружество.

При ревизия в счетоводството на ответното дружество се установило, че голяма част от фактурите, издадени от продавача, били без придружаващи заявки, а приемо- 3 предавателните протоколи били подписани с подписи, различни от тези на действително работещите при ответника служители. След установяването на тези обстоятелства ответното дружество спряло да плаща сумите по издадените от ищеца фактури. Фактурите, издадени на името на ответника без знанието на управителя или неговите служители - без заявки и приемо-предавателни протоколи, били на обща стойност 70 739.22 лева, начислена за период от осем месеца на 2019 г. Освен това по електронен път били издадени фактури с липсващи основания за плащане на обща стойност 3 613.47 лева, които не били заведени в счетоводството на купувача.

При така изложените факти и обстоятелства ответникът твърдял, че договорите за покупкопродажба, обективирани в посочените фактури, били нищожни поради липса на съгласие за сключването им. Лицата, посочени в приемопредавателните протоколи и във фактурите, не били материално отговорни лица и не били оправомощени да искат доставка на стоките, а документите били подписани от лица, които не били служители при ответника. Липсата на плащане по фактурите означавало, че не са били извършени доставки на стоките, част от фактурите не били подписани от получателя на стоките и липсвали документи към тях, затова и претендираните суми не били дължими от ответника.

Молбата към съда била да отхвърли исковите претенции като неоснователни.

В допълнителната искова молба ищецът изтъкнал, че описаните в отговора начини на заявяване на стоките били въпрос на вътрешна организация в ответното дружество, които не били оповестени на ищеца. Едва на 24.03.2020 г. последният бил уведомен за промяна в начина на изпращането на заявки от ответника, като бил помолен да преустанови приемането на заявки, ако те „не са подписани от г-н Ш.“. Посочил също, че до този момент отношенията между страните се основавали на трайно установените търговски практики, според които заявките се изпращали по имейл, в който се уточнявало къде да се достави стоката и на кого да се изпрати фактурата. Ирелеванто за спора било обстоятелството кое лице е подписвало фактурите, заявките и приемо-предавателните -5- протоколи, след като стоките били доставени и фактурите - осчетоводени, поради което ответникът дължал плащане.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът посочил, че фактурите били осчетоводявани систематично поради големия им обем. След като управителят на дружеството установил, че разходите са повече от приходите и не е естествено да има толкова много заявени и доставени стоки, разпоредил да се спре осчетоводяването на фактурите.

4

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

С исковата молба са представени 596 данъчни фактури, издадени от продавача „ИТТ България“ ЕООД в периода от 1.10.2019 г. до 26.03.2020 г. с получател купувача „Стримона строй“ ЕООД за доставени стоки, описани по вид, артикулен номер, количество, единична цена и дължима сума. Посочени са името на заявилия стоката от името на купувача, мястото на доставката, срока и начина на плащане, банковата сметка на продавача; наименованието на обекта, за който са предназначени стоките.

В снетата на хартиен носител информация от електронната кореспонденция между страните (т.ІV, л.1152 - 1155) се съдържа съобщение, изпратено на 1.04.2020 г. от Н. С. - директор продажби на „ИТТ България“ ЕООД до управителя на „Стримона строй“ ЕООД И. Ш., в което се казва, че след получения на 24.03.2020 г. имейл е била спряна възможността служители на купувача да вземат стока от магазините на продавача, без да има официална заявка, подписана от управителя. В друго съобщение от 2.06.2020 г. Н. С. поискала от И. Ш. да бъде изпратен списък с лицата, които имат право да получават и поръчват стока по банков път.

В съдебното заседание на 8.11.2021 г. е прието заключението на счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице С. Т., от което се установява следното.

Процесните 596 фактури и кредитни известия били на обща стойност 139 643.47 лева, с включен ДДС. В счетоводството на ищеца били заприходени вземания по всичките 596 фактури на обща стойност 139 643.47 лева, като размера на вземането му по фактурите бил 139 416.08 лева. По счетоводните му книги вземането било за сумата 139 272.74 лева, тъй като била приспадната сумата 143.34 лева по две кредитни известия, издадени към фактури, които не били измежду представените с молбата.

В счетоводството на ответника от всички издадени в периода от 1.10.2019 г. до 26.03.2020 г.

596 фактури били заприходени задължения към ищеца в размер на 134 486.94 лева по 542 фактури. Не били осчетоводени 54 фактури на обща стойност 5 156.53 лева. Задължението му към ищеца по счетоводни книги било за 134 486.94 лева.

Законната лихва за забава, считано от датата, следваща датата на падежа, посочена във всяка фактура, до датата на депозиране на исковата молба в съда - 12.08.2020 г. била в общ размер 8 153.13 лева.

Счетоводствата и на двете дружества били водени редовно и в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството.