Решение № 309 от 16.10.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. гр. Димитровград, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря А. Б. Д. като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20265610100073 по описа за 2026 година

Настоящото производство е инициирано по депозирана искова молба от Т. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: град Димитровград, ********, действащ чрез процесуалния си представител адв. М. В. М., АК град Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: град Пловдив, ул. „Парк Отдих и Култура“ №3б, ет.3, ап.11.

Твърди се, че ищецът в качеството му на Кредитополучател е страна по Договор за кредит „Бяла Карта“ от 25.11.2020 г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление: град София, ул.Балша № 1, бл.9, ет.2 с управител Цветан Петков Кръстев- Кредитодател.

Съгласно Договор за револвиращ кредит, Кредитодателят предоставил на Кредитополучателя сума в размер на 100 лева(сто лева), която сума последния се задължил да върне, съгласно условията на договора. Съгласно чл.20 от Договора ако ищецът не предостави допълнително обезпечение в срок от 3 дни, дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Съгласно чл.21, ал.4 от Договора при забава за плащане на текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1 от Договора, ищеца дължи разходи по действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден на забава, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл.12, ал.1 от Договора.

1

Съгласно чл.21, ал.5 от Договора се предвижда при настъпване на предсрочна изискуемост, Кредитополучателя дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, представляваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението. С описаните подробно по-горе клаузи от Договора ищецът счита, че същите са нищожни поради противоречие с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във връзка с чл.22 и чл.23 от ЗПК, както по чл.143, ал.1 от ЗЗП, като излага своите съображения за твърдяното от него:

Уговорените клаузи в чл.20, чл.21, ал.4 и чл.21, ал.5 от Договора са нищожни по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК, във връзка с чл.33 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в Договор за потребителски кредит имаща за цел заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Съгласно чл.33 от ЗПК при забава на потребителя кредитора има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Счита, че описаните в Договора неустойка и такса, които се начисляват с чл.20 и чл.21, ал.4 са в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. Твърди, че чл.20, чл.21, ал.4 и чл.21, ал.5 от Договора са неравноправни нищожни и по смисъла на чл.145, ал.5 от ЗЗП. Това е така според ищеца, защото се предвижда неустойка, която е необосновано висока.

В Глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на Договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка, да откаже сключването му. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно Договорите за потребителски кредити. В този смисъл изтъква че от описаните клаузи следва, че подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна проверка за платежоспособност върху самия длъжник и това води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка върху акцесорно задължение е пример за това как неустойка излиза извън присъщите си функции и цели единствено неоснователно обогатяване. Според т.3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1 от 2009 г. на ОСТК-нищожна поради накърняване на добрите нрави е и тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели заобикаляне на чл.33, ал., от ЗПК. В процесните клаузи описани по-горе в полза на Кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Това именно противоречи на т.32 от извлечение от Протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г.Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за Заемодателя, която би увеличила стойността на Договора с основна цел неоснователно обогатяване на Кредитодателя за сметка на Кредитополучателя, т. е увеличение на подлежащата за връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Счита че посочените клаузи накърняват принципа на „добрите нрави“ съгласно чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като в случая се достига до 2 значителна не еквивалентност на насрещните престации по договора, до злепоставяне на интересите на длъжника в изгода на ответното дружество.

Нарушава се принципа за добросъвестност и справедливост, със заплащане на сумата предвидена за неустойка и по този начин се нарушават двата принципа. Клаузите от Договора са нищожни и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, съгласно който същите трябва да са уговорени индивидуално, за да се избегне нищожността им. Изтъква се, че същите не са индивидуално уговорени, те са напълно бланкетни, стандартни, отнапред изготвени условия на Договора и Кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на Договора. Уговорената в Договора такса свързана с усвояване и управление на кредита и заплащането на такава за настъпила предсрочна изискуемост на задължението е в пряко противоречие със закона и този смисъл нищожна, като това не се допуска съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, който текст посочва възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора.

Фактическата искова претенция на ищеца е съдът да обяви за нищожни клаузите от договора описани в чл.20, чл.21, ал.4 и чл.21, ал.5 от Договор за кредит „Бяла Карта“ от 25.11.2020 г., съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22, вр. с чл.10а, чл.11, чл.19, чл.33 от ЗПК както и по чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Претендира за разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор е депозиран такъв от ответното дружество, чрез процесуален представител, в който „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище: град София, адрес на управление: ул.Балша № 1, бл.9, ет.2, представлявано от изпълнителния директор Цветан Петков Кръстев, оспорват изцяло претенциите и твърденията на ищеца. Във връзка с фактическата обстановка ответника излага следните факти: Финансовият продукт „Бяла Карта“ е револвиращ кредит, който се предоставя под формата на разрешен кредитен лимит, който лимит от своя страна се усвоява чрез платежен инструмент – кредитна карта. Веднъж сключили договор за кредит „Бяла Карта“ кредитополучателите сами взимат решение как и кога да усвояват суми по предоставения заем. „Бяла Карта“ като финансов продукт не е вносков продукт, по който задължението от Кредитополучателя се изплаща на равни месечни/ седмични вноски, както са масово продуктите, предлагани на пазара на финансови услуги. Кредитополучателите на „Бяла Карта“ сами решават как да усвоят сумата – в брой на АТМ-устройство и/ или онлайн, както и сами решават кога да усвоят сумата – в случай че Кредитополучател реши през даден месец да не усвоява суми, то той не дължи нищо за това, но ако усвои суми от кредитния лимит дължи уговорената договорна лихва, която се начислява на ден върху усвоената сума. На 25.11.2020 г. Т. Т. Б., ЕГН ********** е сключил с „Аксес Файнанс“ АД Договор за кредит „Бяла Карта“ № *** (Договора), по силата на който „Аксес Файнанс“ АД е Кредитодател, а г-н Б., съответно Кредитополучател. По силата на Договора Дружеството е предоставило на г-н Б. револвиращ кредит в максимален размер от 100 /сто/ 3 лева/ 51.13 EUR, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент – платежна карта, а Кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на Договора. Кредитният лимит е бил увеличен до размер от 500 /петстотин/ лева/ 255.65 EUR. Считат, че предявените искове са процесуално допустими, но изцяло неоснователни, поради което ги оспорват. Претенциите на ищеца към договора за паричен заем са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Клаузите на договора са в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Преди всичко трябва да се обърне внимание, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен само и единствено в случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от закона. Както може да се види от съдържанието на цитираните разпоредби, те установяват минимално изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит информацията, която трябва да се съдържа в договора. Във всички останали случаи и в Закона за потребителския кредит и в Закона за защита на потребителите се визират нищожни клаузи, които не се отразяват непосредствено на действителността на договора за потребителски кредит. Както се вижда от разпоредбите на чл. 19 от ЗПК дори надвишаването на максимално допустимия размер на годишния процент на разходите, не води до нищожност на договора за кредит. Клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се считат за нищожни, а платеното по тези клаузи се приспада при последващи плащания по кредита. В решение по дело C-453/10, СЕС приема, че констатацията за неравноправния характер на договорни клаузи не се отразява непосредствено на преценката на действителността на сключения договор за кредит.“ СЕС също така посочва, че „Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че когато преценява дали сключен между продавач или доставчик и потребител договор, съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, може да се изпълнява и без тези клаузи, сезираната юрисдикция не може да се основе единствено на евентуално благоприятните за една от страните, в случая потребителят, последици от обявяването на недействителността на съответния договор в неговата цялост. А в решението по дело С-42/15 Съдът на Европейския съюз приема, че прилагането на санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски не би могло да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по чл. 10, § 2 от Директивата са от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Или Член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че когато не съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на 4 потребителя да прецени обхвата на своето задължение. С оглед изложеното по-горе, възразявават срещу искането на ищеца целият Договор да бъде обявен за нищожен, както и срещу исканията отделни негови клаузи да се обявяват за нищожни. Счита, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени. Допълнително, доколкото се твърди нищожност на отделни договорни клаузи, то дори да бъдат уважени аргументите на ищеца, тяхната недействителност не следва да влече нищожност на целия договор, доколкото неговото изпълнение би било възможно и без тяхното съдържание. Съображенията им за неоснователността на исковете са следните, посочени последователно по реда на изложеното в исковата молба: 1. По отношение на искането за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 20 от Договора поради противоречие с добрите нрави, като заобикаляща изисванията на чл. 21, ал. 1, чл. 33, ал. 1, чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП: Твърденията за нищожност на чл. 20 от Договора, изложени в исковата молба, са неоснователни, а условията на клаузата са напълно погрешно преекспонирани от ищцовата страна. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Договора, ищецът се е съгласил в случай, че не заплати текущото си задължение на падежа, в срок от 3 дни след падеж, да предостави обезпечение поръчител, т.е. обезпечение следва да се предостави единствено и в случай че Ищецът не изпълни задължението си за плащане по Договора. В случай че Ищецът заплати текущото си задължение, т.е. изпълни в срок задълженията си по Договора за кредит, обезпечение не следва да се предоставя. За кредитора не съществува забрана да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени. Още при кандидатстване за отпускане на кредита на ищеца е обяснено изискването за предоставяне на поръчител, същият е получил Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ), в който ясно е посочено изискването за предоставяне на допълнително обезпечение по договора в случай че не заплати цялото си задължение в посочения в договора падеж, включително и в договора ясно са разписани условията, при които се изисква поръчител и условията, на които последният следва да отговаря.