Решение № 701 от 28.07.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 701 гр. Стара Загора, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20215530104628 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл.

535 ТЗ.

Ищецът „ОТП Лизинг“ ЕООД /предишно наименование „СОЖЕЛИЗБЪЛГАРИЯ” ЕООД/ твърди, че на 04.01.2018г. ЗП Т. Ж. К. е издал в полза на „ОТП Лизинг“ ЕООД /тогава „Сожелиз-България“ ЕООД/, ЕИК: 131391369, запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се бил задължил при предявяването му, в срок до 42 месеца от датата на издаване, да плати на или на заповед на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата от 7 920,16 EUR.

Твърди, че с Нотариална покана с peг. № 5260, том 1, акт № 169 на нотариус Д.Н., с район на действие PC - гр. Стара Загора, peг. № 181 на ЕИК, „ОТП Лизинг“ ЕООД предявило за плащане на ЗП Т. Ж. К. записа на заповед от 04.01.2018г. Поканата била връчена на длъжника на 10.05.2021г., но ЗП Т.

Ж. К. не я платил.

Затова ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 3486,30 евро, издадени по ч.гр.д. 2581/2021 г. по описа на РС - Стара Загора. Ответникът възразил, което обуславяло интереса на ищеца от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането му по издадената заповед за изпълнение.

1

Затова искането на ищеца до съда е да постанови съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника ЗП Т. Ж. К., ЕГН: **********, регистриран земеделски производител, с рег. карта от 10.02.2012г., ЕКАТТЕ на регистрация: *************, с постоянен адрес:

*************, че дължи на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК: 131391369, сумата в размер на 3 486, 30 евро (равняващи се на 6818,61 лева) - част от вземане по Запис на заповед от 04.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2021г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането.

Претендира направените в заповедното и в настоящото производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът по делото по делото ЗП Т. Ж. К. оспорва иска.

Твърди, че в записа на заповед имало неясна формулировка на личността (личностите) на издателя, което водило до извода, че при издаването му липсвало ясно изразено съгласие от ясно и точно определен издател и ясно изразена индивидуална воля на този издател. В този смисъл твърди, че записа на заповед е недействителен по см. на чл.26 ЗЗД.

Отделно от горното, твърди наличие на каузално правоотношение между страните, тъй като издаденият запис на заповед обезпечавал вземания по сключен между страните Договор за финансов лизинг № 28228/04.01.2018 г., който бил предсрочно прекратен от ищеца на 29.01.2020 г., което се потвърждавало от наличния двустранно подписан приемо – предавателен протокол от 29.01.2020 г. за обратно получаване на лизинговата вещ от лизингодателя. След връщането на лизинговата вещ от ответника К. на ищеца по-нататъшно изпълнение на договора за финансов лизинг било очевидно невъзможно. В протокола изрично бил посочен Договор за финансов лизинг № 28228/ 04.01.2018 г. между ищеца и ответника К., който бил обезпечен със записа на заповед (виж част II, т.21.1 от Договор за финансов лизинг № 28228/ 04.01.2018 г.)

Предвид горното ответникът счита, че претендираната главница в размер 6818.61 лв. не се дължала от ответника нито по менителничното правоотношение с ищеца, нито по каузалното правоотношение. Освен това всички претенции на ищеца за възникнали дължими плащания след 2

29.01.2020 г. към ответника К. по Договор за финансов лизинг № 28228/04.01.2018г. били неоснователни. В този смисъл била и константната практика на ВКС, изразена в Решение 253/28.01.2015 г. по т.д.№ 3881/2013 г. на ТК, Първо ТО; Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д.№ 203/2015 г. на ТК, Първо ТО. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

С молба от 12.04.2022 г. ищецът допълва твърденията си в исковата молба, като признава, че издаденият запис на заповед от 04.01.2018 г. обезпечава сключен между страните договор за финансов лизинг № 183094728228/04.01.2008 г.. Твърди обаче, че в качеството си на лизингодател е изпълнил задълженията си по договора, като е предал лизинговата вещ, но от м.април 2019г. лизингополучателят спрял да заплаща регулярно вноските.

Предвид това, лизингодателят едностранно прекратил договора с изпращане на уведомление до лизингополучателя, получено от последния на 03.06.2020г., като по този начин договорът бил прекратен на 14.06.2020г. С посоченото уведомление било поискано и връщане на лизинговата вещ.

Според посочения чл. 8, ал. 1, т. 2 от договора за лизинг, при прекратяване на договора, лизингополучателят бил длъжен да заплати на лизингодателя освен всички свои дължими до момента на прекратяването задължения и всички дължими в резултат на прекратяването суми, в това число обезщетения и неустойки за неизпълнение. Така на основания чл. 8, ал.

3 от договора, с посоченото уведомление „ОТП Лизинг“ ЕООД било напомнило на лизингополучателя, че дължал неустойка в размер на 10% /десет процента/ от цената на придобиване на лизинговата вещ. С посоченото уведомление за прекратяване било поискано и връщането на лизинговата вещ. Прави уточнение, че горепосоченото уведомление, изх. № 996 от 02.06.2020 г. касаело и друг договор за финансов лизинг, по който ЗП Т. Ж. К. също имал непогасени задължения (договор за финансов лизинг № 173095727672 от 01.12.2017г.), вземанията по който не били предмет на настоящото производство. На 22.07.2020 г. „ОТП Лизинг“ ЕООД било изпратило до ЗП Т. Ж. К. изявление за прихващане с изх. № 1124 , с което на основание чл. 103-105 от ЗЗД извършвало прихващане на вземането си към него, като посочените в изявлението вземания се погасявали до размера на по – малкото от тях и така след извършеното прихващане, ЗП Т. Ж. К. бил уведомен, че дължимата сума за лизингови вноски и неустойка по чл. 8, ал. 3 3 от прекратения договор за финансов лизинг № 28228/04.01.2019 г. бил в размер на 6 216,32 лева. Към посоченото изявление за прихващане била приложена счетоводна справка за размера и основанието на изискуемите парични задължения, кредитно известие № 0001236016/10.07.2020г. и кредитно известие № 0001236021/10.07.2020г. . Изявление за прихващане с изх. № 1124 от 22.07.2020 г. също касаело не само процесния договор за финансов лизинг, но и другия договор по който ЗП Т. Ж. К. също имал непогасени задължения (договор за финансов лизинг № 173095727672 от 01.12.2017г.), вземанията по който, не били предмет на настоящото производство.

Така, към момента оставали дължими редица задължения по процесния договор за финансов лизинг № 183095728228 от 04.01.2018 г., като предвид наличието на каузално правоотношение, прави уточнение, че дължимите и претендирани суми от ответника по заповедното, респективно по настоящото дело, били както следва:

Сума в общ размер на 2 276,24 EUR, с левова равностойност от 4 451,94 лева, представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски по погасителен план, както следва:

1.

1. Част от лизингова вноска № 19 с падеж 05.08.2019 г., която част била на стойност 76,24 EUR, с левова равностойност 149,12 лева, съгласно известие за плащане № ********** /02.08.2019г./ 2. Лизингова вноска № 20 с падеж 05.09.2019 г., на стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,28 лева, съгласно известие за плащане № 9000400879 /03.09.2019г./

3. Лизингова вноска № 21 с падеж 05.10.2019 г., на стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,28 лева, съгласно известие за плащане № 9000409473 /02.10.2019г./

4. Лизингова вноска № 22 с падеж 05.11.2019 г., на стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,29 лева, съгласно известие за плащане № 9000418882 /05.11.2019г./

5. Лизингова вноска № 23 с падеж 05.12.2019 г., на стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,29 лева, съгласно известие за плащане № ********** /03.12.2019г./

4

6. Лизингова вноска № 24 с падеж 05.01.2020г., на стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,28 лева, съгласно известие за плащане № 9000436929 /06.01.2020г./

7. Лизингова вноска № 25 с падеж 05.02.2020 г., на стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,28 лева, съгласно известие за плащане № 9000446460 /05.02.2020г./

8. Лизингова вноска № 26 с падеж 05.03.2020 г., на стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,28 лева, съгласно известие за плащане № 9000456045 /05.03.2020г./

9. Лизингова вноска № 27 с падеж 05.04.2020 г., на стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,29 лева, съгласно известие за плащане № 9000464595 /02.04.2020г./

10. Лизингова вноска № 28 с падеж 05.05.2020 г., на стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,28 лева, съгласно известие за плащане № 9000473880 /05.05.2020г./

11. Лизингова вноска № 29 с падеж 05.06.2020 г., на стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,28 лева, съгласно известие за плащане № 9000482326 /02.06.2020г./

Тъй като лизингополучателят се намирал в забава за плащането на парични задължения по лизинговия договор, същият дължал съответни договорни неустойки за забава. По силата на чл. 8, ал. 1 от договора за лизинг, размерът на неустойката бил 0.1 % върху дължимата сума за всеки ден забава. В тази връзка, в настоящото производство претендирали лихви за забава за просрочване плащането на задълженията в общ размер на 307,95 евро, с левова равностойност от 602,29 лева, които за съответните периоди и главници били, както следва:

1.

1. Неустойка в размер на 57,38 евро, с левова равностойност от 112,22 лева за просрочие на лизингова вноска № 19 с падеж 05.08.2019 г., която неустойка се формирала като сбор от неустойката за просрочие върху цялата стойност на лизинговата вноска в размер на 2 2 0 EUR, с левова равностойност 430,28 лева за периода от 06.08.2019 г. до датата на частичното погасяване, чрез прихващане и неустойката за просрочие върху неплатения остатък от лизинговата вноска, който остатък бил в размер на 76,24 EUR, с 5 левова равностойност 149,12 лева, за периода от датата на частично погасяване до 14.06.2020г.;

2. Неустойка в размер на 52,14 евро, с левова равностойност от 101,98 лева за просрочие за периода 06.09.2019 г. – 14.06.2020 г., за просрочие на лизингова вноска № 20 с падеж 05.09.2019 г., на стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,28 лева;

3. Неустойка в размер на 45,54 евро, с левова равностойност от 89,07 лева за просрочие за периода 06.10.2019 г. – 14.06.2020 г., за просрочие на лизингова вноска № 21 с падеж 05.10.2019 г., на стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,28 лева;

4. Неустойка в размер на 38,72 евро, с левова равностойност от 75,73 лева за просрочие за периода 06.11.2019 г. – 14.06.2020 г., за просрочие на лизингова вноска № 22 с падеж 05.11.2019 г., на стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,29 лева;

5. Неустойка в размер на 32,12 евро, с левова равностойност от 62,82 лева за просрочие за периода 06.12.2019 г. – 14.06.2020 г., за просрочие на лизингова вноска № 23 с падеж 05.12.2019 г., на стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,29 лева;

6. Неустойка в размер на 25,30 евро, с левова равностойност от 49,48 лева за просрочие за периода 06.01.2020 г. – 14.06.2020 г., за просрочие на лизингова вноска № 24 с падеж 05.01.2020 г., на стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,28 лева;

7. Неустойка в размер на 18,48 евро, с левова равностойност от 36,14 лева за просрочие за периода 06.02.2020 г. – 14.06.2020 г., за просрочие на лизингова вноска № 25 с падеж 05.02.2020 г., на стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,28 лева;

8. Неустойка в размер на 12,10 евро, с левова равностойност от 23,67 лева за просрочие за периода 06.03.2020 г. – 14.06.2020 г., за просрочие на лизингова вноска № 26 с падеж 05.03.2020 г., на стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,28 лева;

9. Неустойка в размер на 10,34 евро, с левова равностойност от 20,22 лева за просрочие за периода 06.04.2020 г. – 14.06.2020 г., за просрочие на лизингова вноска № 27 с падеж 05.04.2020 г., на стойност 220 EUR, с левова равностойност 430,29 лева;