Определение № 50066 от 05.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50066 гр. София, 05.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110118624 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на К. Б. В. срещу „А* Б* ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност и предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, следва да се остави без уважение като не необходимо за правилното решаване на спора.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 23.02.2026 г. в 13:20 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от К. Б. В. срещу „А* Б* ЕООД с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 6691,04 лв. (от които 920,27 лв. възнаградителна лихва; 3343,01 лв. неустойка и 2427,76 лв. – начислени лихви, такси и разноски), представляваща недължими вземания по недействителен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 804456/14.03.2022 г., сключен между К. Б. В. и „С*“ АД, вземанията по който са цедирани в полза на ответника.

1

В исковата молба се твърди, че на 14.03.2022 г. между ищецата и „С*“ АД е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №804456, за сумата от 2000,00 лв. със срок на погасяване 24 месеца, на равни месечни вноски, при ГЛП 31,68% и ГПР 36,71 %, с дължима договорна лихва в размер на 920,27 лв. В чл. 17 от договора било уговорено, че „В случай, че Страните са договорили обезпечение, ПОТРЕБИТЕЛЯТ следва, в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на КРЕДИТОРА, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция...“. В чл. 27 от Договора било уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, е дължима неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. Неустойката била посочена в погасителния план, като възлизала на сумата от 3343,01 лв., която следвало да се заплаща наред с погасителните вноски по кредита.

Твърди се, че на 03.04.2024 г. на електронната си поща ищцата е получила от ответника Уведомление за цесия, като в същото било посочено и че към 01.04.2024 г. дългът възлиза на 8479,65 лева. На 25.11.2024 г. отново получила уведомление от ответника, в което било посочено, че задължението към 20.11.2024 г. възлиза на сумата от 8648,88 лв. На 28.01.2025 г. отново получила уведомление от ответника, в което било посочено, че задължението към 20.01.2025 г. възлиза на 8691,04 лв. Излага доводи за недействителност на договора за кредит по чл. 22 ЗПК. Оспорва клаузата за възнаградителна лихва като нищожна поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора и не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Неустойката следва да се включи в размера на ГПР, в който случай същият сочи, че надхвърля допустимия по закон. Поради изложеното счита, че дължи връщане само на чистата стойност на кредита, т. е. сумата от 2000 лв., която не оспорва, че е получила.

Доколкото с последната покана за доброволно изпълнение от 28.01.2025 г. ответникът е посочил, че размерът на задължението възлиза на 8691,04 лв., то ищцата твърди, че не дължи разликата над 2000 лв., т.е. сумата от 6691,04 лв., която включвала 920,27 лв. възнаградителна лихва; 3343,01 лв. неустойка и 2427,76 лв. – начислени лихви, такси и разноски. При тези твърдения моли съда да се уважи предявеният иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва исковата молба по основание. Ответникът твърди, че договорът за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания. Излага съображения в насока, че неустойката не следва да се включва в размера на ГПР. Счита, че дори да се приеме, че неустойката е прекомерна, същата следва да се намали, а не изцяло да се отменя. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване на иска.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че наличието на валиден договор за кредит, сключен при спазване на

Закона за

2 потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените клаузи са индивидуално уговорени; наличието на валидна уговорка за неустойка при неизпълнение на договорно задължение.

ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата: че между ищцата и „Стик Кредит“ АД е сключен договор за кредит, със соченото от ищеца съдържание, както и че между страните е уговорена клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение; че вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени в полза на ответника, за което ищцата е уведомена на 03.04.2024 г.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.

Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова, Мария Г. - тел.

*** за Софийски районен съд, както и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, ***, ет. 2, ст.

204, както и на http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3