Решение № 744 от 27.11.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. Горна Оряховица, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20234120101308 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът “Юробанк България” АД твърди, че сключил с ответника С. С.

Н. договор за потребителски кредит № FL1017799/19.09.2019 г., по силата на който му предоставил потребителски кредит в размер 12 399 лв. чрез превод на сумата по разплащателна сметка на ответника в деня на сключване на договора за кредит. Съгласно условията по договора, за ответника възникнало задължение да върне сумата на месечни анюитетни вноски, дължими на всяко 19-о число от месеца и включващи възнаграждението на кредитора – за първите 24 месеца променлива годишна лихва, формирана от референтен лихвен процент „Прайм“, който към датата на сключване на договора бил 1.150 % и фиксирана договорна надбавка от 3,050 %, а след този период – надбавка от 8,050 %. При забава ответникът дължал заплащане на лихва за забава, равна на законната лихва. Твърди се, че ответникът не заплатил погасителната вноска с падеж 19.08.2021 г., което съгласно договорните условия съставлява основание за ищеца да превърне кредита в предсрочно изискуем. Твърди се, че това право било упражнено, за което ответникът бил уведомен на 27.06.2022 г. чрез покана, връчена чрез Частен съдебен изпълнител. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземанията му по договор за банков кредит № FL1017799/19.09.2019 г., както следва: 10 413,16 лв. – главница, ведно със законната лихва от 03.11.2022 г. до окончателното й изплащане; 701,83 лв. – 1 възнаградителна лихва за периода от 19.09.2021 г. до 27.06.2022 г. и 386,71 лв. – мораторна лихва за периода от 19.08.2021 г. до 10.10.2022 г., за които са издадени заповед № 787/07.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист № 794/07.11.2022 по ч.гр.д. № 1792/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

Претендира присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.

Ответникът С. С. Н. е подала възражение по чл.414 ГПК, в което не са изложени доводи за недължимост на вземанията и не е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК. Чрез процесуалния си представител по реда на ЗПрП, назначен по нейно искане след връчване на определението по чл.140 ГПК, ответникът признава сключването на сочения от ищеца договор за кредит, получаване на исковата сума и преустановяване на плащанията на вноските поради уволнението при Ковид-кризата. Посочва, че наскоро е претърпяла тежка операция и й предстои дълго възстановяване, но има желание за доброволно погасяване на вземането. Счита за недопустимо кумулирането на възнаградителна и мораторна лихва за претендираните периоди. Моли за постановяване на решение съобразно приетите доказателства.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено съществуването на вземания по договор за потребителски кредит, за които е издадена заповед за изпълнение.

Уважаването на исковете е предпоставено от кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: че между страните е сключен договор за кредит с твърдяното от ищеца съдържание; че ищецът е предоставил на ответника сумата от 12 399 лв. по уговорения в договора начин и че на 27.06.2022 г. е уведомил ответника, че ще упражни правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем.

От договор за потребителски кредит № FL1017799/19.09.2019 г. и приложенията към него се установява, че ищецът се задължил да предостави по банкова сметка на ответника сумата от 12 399 лв., срещу задължението й да върне сумата, ведно с възнаградителна лихва, формирана както следва: за първите 24 месеца – променлива годишна лихва, формирана като сбор от референтен лихвен процент „Прайм“, който към датата на сключване на договора бил 1,150 % и фиксирана договорна надбавка от 3,050 %, а след този период – фиксирана договорна надбавка от 8,050 % (чл.3 от договора).

Съгласно чл.6 и 7 от договора и погасителния план към него, кредитът следвало да се изплати до 19.09.2029 г. на 120 месечни анюитетни вноски по тези вземания, всяка в размер на 126,72 лв. за първите 24 месеца, или до 2 вноската с падеж 19.09.2021 г., съответно – 152,21 лв. след тази вноска до края на срока на кредита. Съгласно чл.9 от договора, при забава в плащането, кредитополучателят дължал заплащане на обезщетение в размер на законната лихва, а чл.14 от договора уреждал право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при непогасяване в срок на една или повече вноски.

Видно от представеното извлечение от кредитна сметка за периода 19.09.2019 г. – 19.06.2023 г., на 19.09.2019 г. сумата от 12 399 лв. била преведена от ищеца по посочената от ответника банкова сметка, с което задължението на ищеца било изпълнено, а за ответника възникнало задължение за погасяване на кредита съобразно уговореното.

Съгласно същото извлечение, съответно и на признанието на ответницата, вноските по кредита били изплащани до вноска с падеж 19.07.2021 г. (десета вноска) и след тази дата плащането било преустановено.

Предвид липсата на плащания, обективната предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, предвидена в чл.14 от договора – непогасяване в срок на месечна вноска, е била осъществена към 19.08.2021 г., когато съгласно погасителния план е настъпил падежът на вноска № 11.

Макар в договора да не е уговорено, че се дължи уведомяване на кредитополучателя за упражняване на правото на кредитора да отнеме преимуществото на срока, съгласно разрешението в т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, приложимо за ищеца предвид качеството му, изискуемостта настъпва не само с обективния факт на неплащане на определен брой вноски, но след обявяване на длъжника на предсрочната изискуемост. Именно с обявяването, той упражнява потестативното си право на едностранна промяна на договора.

Едва след като кредиторовото уведомление е достигнало до длъжника, настъпват неблагоприятните за него последици от загубване на преимуществото на срока, ако към този момент са били налице и обективните предпоставки за възникване на това право (така и Решение № 23/24.03.2015 г. по т.д. № 1717/2013 г. на I Т.О. на ВКС; Решение № 161/08.02.2016 г. по т.д.

№ 1153/2014 г. на II Т.О. на ВКС). Видно от представените покана за изпълнение от 23.02.2022 г. и разписка изх.№ 7774/05.04.2022 г. на ЧСИ № 725-КЧСИ, уведомлението било връчено на ответника чрез негов пълномощник (син) на 27.06.2022 г. Достигането на волеизявлението на кредитора до длъжника представлява именно обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, с което фактическият състав по упражняване на потестативното право на кредитора, се явява завършен на тази дата.

Установяването на основанието на вземанията – неизпълнение на задължението на ответника да погасява кредита съобразно уговореното в погасителния план и настъпването на предсрочната изискуемост, поставя на разглеждане въпросът за техния размер.

Предвид размера на главницата (12 399 лв.) и след приспадане на извършеното плащане с това основание (1 985,84 лв.), остават дължими 10 413,16 лв.

3

Съгласно приетото в мотивите по т.2 от Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, след като кредиторът е избрал да измени едностранно договора, отнемайки на длъжника преимуществото на срока, нему не се дължи уговореното възнаграждение за ползване на паричните средства след настъпване на предсрочната изискуемост. След тази дата заетите пари следва да се върнат от длъжника, а не да се ползват. По тази причина възнаградителната лихва се дължи от началото на периода на претенцията – 19.09.2021 г., но до 26.06.2022 г. – денят, преди настъпването на предсрочната изискуемост, включително.

Съгласно признанието на ответника, обективирано в извлечението от счетоводните книги, към посочената дата дължимата и неплатена договорна лихва била в размер 683,28 лв., а не съобразно искането в заявлението и исковата молба – 701,83 лв.

Неизпълнението на задължението за плащането на главницата на падежните дати, уговорени в погасителния план и до изтичане на срока на договора, предпоставя съгласно чл.9 от условията по договора и на общо основание – чл.86, ал.1 ЗЗД дължимост на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от първия ден на забавата – 19.08.2021 г. до края на срока съобразно претенцията – 10.10.2022 г. До деня на настъпване на предсрочната изискуемост, обезщетението се дължи и следва да се изчисли върху непогасените падежирали вноски, а след тази дата – и върху цялата предсрочно изискуема главница. С оглед посочените условия по чл.9 от договора, както и предвид предвиденото в погасителния план и с оглед извършените от ответника плащания и при липса на спор относно размера на вземането по главница, съдът на основание чл.162 ГПК определи размера на обезщетението за забава общо на 386,71 лв., в т.ч. 62,28 лв. – до настъпване на предсрочната изискуемост.

Възраженията на ответника за недопустимост на едновременно начисляване на двете лихви, макар въведени след срока по чл.131, ал.1 ГПК, подлежат на разглеждане, доколкото те са правни по своя характер и касаят приложение на императивни правни норми. Кумулирането на двете вземания е допустимо, доколкото те имат за цел задоволяване на различен интерес на кредитора – договорната лихва съставлява възнаграждение за ползването на парите по кредита (чл.430, ал.2 ТЗ), а мораторната лихва има характер на обезщетение за лошото (забавено) изпълнение (чл.86, ал.1 ЗЗД). Поради различния характер на вземанията, едновременното им начисляване за един и същ период не е недопустимо. По същата причина то не може да бъде разглеждано и като анатоцизъм, защото той касае лихви от един и същ вид.

Не се твърди и не се установява задълженията да са погасени чрез плащане или по друг начин, а напротив – признава се, че задълженията по кредита са останали неизпълнени. Сочените за това причини – липса на доходи поради уволнение и тежко здравословно състояние, са ирелевантни (чл.81, ал.2 ЗЗД).

4

Така ответникът дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № FL1017799/19.09.2019 г. заплащане на сумите 10 413,16 лв. – главница;

683,28 лв. – договорна лихва за периода от 19.09.2021 г. до 26.06.2022 г. и 386,71 лв. – обезщетение за забава в плащането за периода от 19.08.2021 г. до 10.10.2022 г. Исковете следва да бъдат уважени до посочените размери, а в останалата част – да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По присъждане на направените разноски:

Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят направените разноски в заповедното и в исковото производство съразмерно на уважената част от исковете. От негова страна е направено такова искане и са представени доказателства да е сторил разноски в заповедното производство в размер на 967,90 лв. (230,09 лв. за заплащане на държавна такса и 737,81 лв. за адвокатско възнаграждение), от които му се следват пропорционално 966,33 лв. В исковото производство ищецът е сторил разноски от общо 2 056,80 лв. (230,09 лв. за дължимата държавна такса съобразно чл.72, ал.1 ГПК и 1 826,71 лв. за адвокатско възнаграждение), от която сума му се следват съразмерно 2 053,48 лв.

Ответникът не е представил доказателства да е сторил разноски в производството, поради което присъждане на такива съразмерно на отхвърлената част от иска не му се следва.