Определение № 3154 от 18.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3154 гр. Варна, 18.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100501276 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Поизводството по делото е въззивно и е образувано по жалба на З. Д. Д. чрез адвокат Д. Н. против решение № 4580 от 15.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 9222 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Д. А. Н. и Община Варна иск с правно основание член 440, алинея 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Д. А. Н. не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на град Варна, одобрени със заповед № РД18-98 от 10.11.2008 г на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение засягащо самостоятелния обект от 16.09.2011 г., адрес на имота: град Варна - ***-29, етаж -2, гараж № 12, находящ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: 1, с площ 17,15 кв.м, ведно с прилежащото складово помещение с площ 22,20 кв.м и 0,0098 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж - ***, под обекта - няма, над обекта няма, върху който е насочено принудително изпълнение по изп.д.№ 20208080400361 по описа на ЧСИ Захари Димитров, в полза на взискателя по изпълнителното дело Община Варна; както и е осъдена З. Д. Д. да заплати на Община Варна сумата от 200 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат

1 доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, както и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита се, че избирателното обсъждане на част от доказателствата и необсъждането на всички доводи на страните в тяхната взаимна връзка и зависимост опорочава съдебното решение. Излага се, че изводът, че въззивницата /ищца/ не е представила никакви доказателства, че е владяла процесния имот от датата на сключване на предварителния договор до образуване на производството по настоящото дело е направен в противоречие с практиката на ВКС по приложение на презумпцията на член 69 от ЗС, според която, когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, то се предполага, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си, тоест има качеството на владетел, а няма данни фактическата власт на ищцата да е отнета. Също така се набляга, че искът по член 440 от ГПК е отрицателен установителен и правото на собственост на ищеца не е предмет на спора, а е от значение само за доказване на правния му интерес като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Поради това и е неоснователен мотивът на съда, че ищцата носи доказателствената тежест да установи, че е собственик на спорния имот на поддържаното от нея правно основание – придобивна давност. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи предявеният иск.

Въззиваемиата страна Община Варна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба, с който същата се оспорва, като се излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Набляга се, че преавилно е прието от първоинстанционния съд, че ищцата не е доказала правото си на собственост на твърдяното от нея придобивно основание, тъй като е доказала само предаването на фактическата власт върху процесния имот, но не и осъществяваното фактичаско владение от този момент до предявяване на исковата молба.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. Не са направени искания за събиране на 2 доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12 октомври 2026 година от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140а, алинея 4 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а когато това е чрез процедура по медиация се връща 70 на сто от внесената държавна такса на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4