Решение № 358 от 10.08.2021, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 326/2021
- Вид
- Решение № 358
- Подписан
- 10.08.2021
- Състав
- Надя Узунова, Миглена Йовкова, Румяна Бакалова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 358 гр. Благоевград , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Надя Узунова
Румяна Бакалова
Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20211200500326 по описа за 2021 година
Делото е инициирано с въззивна жалба от непълнолетния СТ. ЦВ. Б. лично и със съгласието на своя родител и законен представител ЦВ. П. Б. против решение №8595/09.12.20.г. по гр.д. №2269/20.г. по описа на ПРС. В нея са изложени съображения срещу постановеният от РС акт, като те касаят неговата правилност. Иска решението да бъде отменено, в частта с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 3 500лв. до претендираните 10 000лв.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ответното застрахователно дружество, с която се оспорва уваженият размер на иска, респективно в отговора по насрещната въззивна жалба са изложени съображения за несъстоятелност на тези доводи. „Евроинс“ АД иска намаляване на присъденото от районния съд обезщетение.
Депозирана е и частната жалба от ищеца с вх. №80696/15.02.20.г. против определение №8262/03.02.20.г. по същото гр.д. на ПРС. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново по същество в производството по 1 чл. 248 от ГПК.
Страните претендиран и разноски за въззивната инстанция.
Към доказателствения материал не са приобщени нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.
Окръжният съд, като обсъди доказателствата по отделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Видно е от констатациите в констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от дежурен ПТП полицай при РУП П., ОД на МВР Б., от НП №18-0314-001737 от 14.11.20.г. на началника на РУП П. към ОД на МВР Б. и показанията на свидетеля Д. И. С., че на 29.10.20. г., около 18 часа в гр.П. на ул.Р., пред дом № 134, последният е управлявал собственото си МПС с рег. № Е87.., марка Ш., модел Ф.и е блъснал пресичащия от ляво на дясно пешеходец С.Б..
От показанията на на двамата свидетели разпитани в производството е видно, че непосредствено след инцидента непълнолетният се е изправил сам след падането, бил е контактен и е отказал на водача на автомобила да го заведе в болница. Вместо това се е обадил на неговите родители, които са пристигнали веднага с автомобил и са го транспортирали до Спешна помощ.
След оказването на медицинска помощ в него, пострадалият е бил настанен в Хирургичното отдление в МБАЛ “Югозападна болница“ ООД в гр. П.
Причинените му травми са били констатирани с Епикриза от същото отделение на МБАЛ „Югозападна болница“ ООД гр.П. съставена от 01.11.2018 г. В нея са отразени диагнози : Консервативно поведение при леки и средно – тежки черепно – мозъчни травми и Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.
Разпитаният пред РС гр. Петрич свидетел С. сочи, че е видял момчето, когато то е било по средата на неговата лента за движение и тогава е намалил скоростта и спрял, но е видял, че момчето е залитнало и паднало от лек удар с автомобила му. Твърди, че не е усетил удара, но е блъснал момчето от дясната страна. Установява също, че то е пресичало пътното платно на място, където няма пешеходна пътека.
2
Втората свидетелка е майката на пострадалото момче, която заявява, че то е било много уплашено и при прегледа в спешния център се е оплакало от силно главоболие, поради което е било прието в Хирургичното отделение на болницата в гр. П. В него е престоял три дни, през които тя е била негов придружител, тъй като не му е било разрешено да става сам от леглото и да се движи сам. След изписването му от болничното заведение възстановителният период в домашни условия е продължил още две месеца, през което време му е било препоръчано да ограничи физическата активност, да не ходи на училище, да не се натоварва, да не използва електронни устройства и да не гледа телевизия. Свидетелката установява, че инцидентът е преустановил активните му занимания със спорт, участието в тренировки и състезания, което го е депресирало. Поради препоръката на лекарите да не излиза от дома си, а да стои повече в къщи, С.Б. се е откъснал от приятелите си и това е усложнило психическото му състояние.
За изясняване на причините, условията и начина на настъпване на ПТП – то е прието заключение на съдебно авто-техническа експертиза. От него се установява, че по автомобила с ДК № Е87.., марка Ш., модел Ф.управляван от св.С.- няма никакви технически данни за пряк контакт /дори и слаб/ с пострадалия. Според вещото лице Ненков, от техническа гледна точка травмите описани в медицинската експертиза, не са настъпили и не са вследствие от пряк удар на л.а.Шкода, управляван от св.С.
Експертът дава заключение, че от техническа гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП от страна на водача С. е закъснение на действията, които е предприел за ефективно спиране на управляваното от него МПС, с което е допуснал в крайното място на спиране предната броня на автомобила да се намира под минималната безопасна надлъжна дистанция от 1 метър, Твърди, че пешеходецът Б. не е предприел действия за увеличаване на скоростта, с която е пресичал към спокойно или бързо бягане при пресичане на необозначено място, за да пресече по-бързо през коридора за движение на л.а. Ш., при наличието на физическа подготовка и техническа възножност за това.
Анализът на медицинските документи, приети като писмени доказателства в делото, направен в заключението на съдебно-медицинската 3 експертиза, сочи че СТ. ЦВ. Б. е получил следните травматични увреждания:
Контузия на главата, Оток в лявата слепоочна област на главата, Сътресение на мозъка, Контузия на лявата лакътна става. Посочено е, че след инцидента пострадалият е настанен за лечение в МБАЛ „Югозападна болница" ООД гр.
П. където е проведено стандартно лечение за случаи на мозъчно сътресение, а именно: вливания на водно-солеви разтвори - Рингер 500 и Серум глюкозе 5% 500, както и прием на Ноотропил 3 гр и Деган 1/2 амп.
Вещото лице сочи, че като цяло получените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива и отговарят да са получени по начин и време, както се сочи в предоставените материали. Описаните травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Експертът посочва, че получените увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Заключава, че непосредствено след инцидента, както и през следващите няколко дни пострадалият е изпитвал главоболие с умерен интензитет и лек световъртеж. Твърди, че главоболието след мозъчно сътресение е възможно да продължи и от порядъка на два-три месеца, като прогнозата е добра и постепенно оплакванията преминават спонтанно, лечението е симптоматично и за в бъдеще, не следва да има оплаквания. Пояснява, че възстановителният период за мозъчното сътресение е от порядъка на 20-25 дни, като се очаква пълно възстановяване на пострадалия. Експертът заявява, че липсва медицинска документация касаеща лечение на възникнали усложнения или на трайни последици от процесното ПТП, като при така диагностицираните увреждания и състояние, следва да не настъпят трайни последици за здравето на пострадалия. В случая се касае за мозъчно сътресение, а не за мозъчна контузия, като пояснява, че мозъчното сътресение е най-леката степен на черепно-мозъчна травма, при която не се установяват структурни промени в мозъчния паренхим и липсва огнищна неврологична симптоматика.
Общомозъчната симптоматика е лекостепенна и бързопреходна и след своевременно и правилно лечение не се наблюдават остатъчни прояви или явления и в този смисъл при пострадалия С.Б. няма опасност от поява на епилептични пристъпи, като за евентуалното възникване на постравматична епилепсия е нужно да е била налице контузия на мозъка, каквато в случая 4 няма.
Твърди, че ЕЕГ не е информативно само по себе си, при липса на клинична картина и липса на контузионно огнище. Евентуални промени в ЕЕГ са неспецифични и е възможно да се дължат на други неуточнени физиологични причини, промените при ЕЕГ са неспецифични и в случая не следва да се свързват с травмата. Същите е възможно е да се обяснят с моментно физиологично състояние.
Безспорно е обстоятелството, че между ответника ЗД „Е.” АД, гр. С. и собственикът на лек автомобил Ш. Ф. с peг. № Е 87. ВТ, е била сключена валидна към датата на ПТП /29.10.20. г./ застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица с полица № BG/07/118000., като водачът на автомобила, е бил обхванат от действието на тази застраховка.
Не е спорно между страните, а видно и от молба до ЗД "Е." АД, че пълномощникът на ищеца е депозирал пред ответното дружество искане за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, а в отговор на претенцията застрахователят е предложил изплащането на обезщетение в размер на 2 000 лв.
От изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
По иска за неимуществени вреди :
Правната квалификация на предявения иск против Застрахователно дружество "Е." АД е чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД. По силата на първата норма, увредено от пътно- транспортно произшествие лице може да претендира обезщетяване на претърпените вреди от застрахователя, при който делинквентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това, пострадалият от ПТП следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водача на МПС (елементите от фактическият състав на непозволеното увреждане) и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на увреждането и ответника застраховател.
В настоящият казус се установи безспорно извършването на деянието 5 от Д. И. С., който е собственик и водач на лек автомобил Ш.Ф. с peг. № Е 87..
С него той е реализирал ПТП на 29.10.2018г. около 18ч. на ул.“Р.“ в гр. П., в резултат на което е блъснал леко ищецът Б., който е залитнал и паднал върху пътното платно. Категорично се установи от заключението на съдебно – автотехническата експертиза, че водачът на автомобила е закъснял с реакцията си на възникналата опасност на пътя и въпреки, че ищцът не се е намирал в т.нар. „опасна зона“, поради ненавременното задействане на спирачната система е блъснал пешеходеца.
Изложените фактически констатации се потвърждават от писмените доказателства и показанията на свид. С. В делото липсват твърдения и доказателства за друг механизъм и/или препоставки(като лоши условия на настилката, видимостта или техническа повреда) за настъпване на ПТП. Ето защо възраженията на ответника за недоказаност на механизма на ПТП са необосновани.
Заедно с изложеното, съдът счита, че така описаното деяние на застрахования Сяров има белега противоправност, защото нарушава чл. 116 от ЗДвП, съгласно който водачът следва да е предпазлив и внимателен към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, престарелите и т.н. Нормата квалифицира поведението в разрез с нея като административно нарушение, за което в същия закон е предвидено налагането на административно наказание.
В казуса е установена и вината на деликвента под формата на непредпазливост, тъй като за нея е установена оборима презумпция в чл. 45, ал.2 от ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното.
От ангажиранете доказателства не може да се направи извод, че презумпцията е оборена.
Не е спорно между страните, а и писмените доказателства го установяват, че причинителят на непозволеното увреждане Д. И. С. е имал действаща към момента на ПТП - то застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество. Поради това, застрахователното дружество, с което е сключен договорът за застраховка "Гражданска отговорност", следва да репарира вредите от събитието, за което е сключена застраховката. В контекста на изложеното следва да се посочи, че е изпълнено условието на чл.
6
432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ, защото преди предявяване на съдебната претенция, ищецът е заявил писмена такава пред застрахователя.