Решение № 21 от 07.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000500453 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260519/10.10.24г постановено по гр.д.№ 823/2019 г. по описа на СГС, ГО, 5 състав, са уважени обективно съединени искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, като е осъдил Д. П. К., да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, сумата от 79 825.17 евро /главница, дължима по договор за банков кредит № 1230/13.10.2006г., анекс от 04.04.2007г. и анекс №2/ 04.09.2008г./, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2557.84 евро /договорна лихва, дължима за периода 15.02.2014 г.-19.08.2014 г., сумата от 8094.24 евро /наказателна лихва върху просрочена главница за периода 18.01.2016г. - 10.07.2018г., дължима по чл.4.3 от договор за банков кредит № 1230/13.10.2006 г., а на основание чл.78, ал.1 ГПК, направените по делото разноски в размер на 12 976.45 лв., съразмерно на уважената част от исковете.

Със същото решение са отхвърлени исковете в останалата им част, както следва: за разликата над 79 825.17 евро главница до пълния предявен размер от 80721.75 евро, над 2557.84 евро /договорна лихва/ до пълния предявен размер от 2949.56 евро, над 8094.24 евро /лихва върху просрочена главница за периода 18.01.2016 г. - 10.07.2018г., до пълния предявен размер от 36 219.97 евро и за периода 15.02.2014г. - 17.01.2016г., като неоснователни.

Със същото решение изцяло са отхвърлени предявените от „Уникредит Булбанк“ АД, против Д. П. К., искове за сумата от 6 928.62 евро/наказателна лихва за периода 15.02.2014 1 г.-10.07.2018г., дължима по чл.4.2 от договор за банков кредит № 1230/13.10.2006 г., както и за заплащане на сумата от 337.83 евро - редовна лихва при конверсия към 19.08.2014г. по договор за банков кредит № 1230/13.10.2006 г. и анексите към него; за заплащане на сумата от 688.88 лв. - разходи по подновяване на ипотека, и за заплащане на сумата от 970.20 лв. разходи за застраховка, като неоснователни.

По компенсация „Уникредит Булбанк“ АД е осъден да заплати на Д. П. К., на основание чл.78, ал.3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 2497.01 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответницата по делото.

Жалбоподателят-ответник Д. П. К. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли предявените искове. Изтъква факта, че разпоредбата на чл.415, ал.1, т. 3 ГПК е неприложима към исковете по чл.422 ГПК в случаите, когато заявлението по чл.417 ГПК е отхвърлено. Производствата по чл. 410 и по чл.417 ГПК са различни производства и разпоредбите регламентиращи развитието на всяко едно от тях не могат да се пренасят механично върху другото. Искът по чл. 415, ал. 1 ГПК е продължение на производството по чл. 410 ГПК. Искът по чл.422 ГПК е продължение на производството по чл.417 ГПК.

Следователно това са различни искове и разпоредбите регламентиращи производството по всеки един от тях не могат да се пренасят механично върху производството по другия. В подкрепа на това са и мотивите на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Навсякъде в тези мотиви двата иска са упоменати като отделни такива. Когато заявлението по чл. 417 ГПК е отхвърлено с влязъл в сила съдебен акт /както е в случая/ то не поражда никакво правно действие - не прекъсва погасителната давност, не поражда правото на законни лихви и не поражда правото за предявяване на иск по чл. 422 ГПК. В този случай кредиторът може да предяви осъдителен иск срещу длъжника, но този иск не е функционално обвързан с проведеното производство по чл. 417 ГПК, защото това производство вече е приключило с влязъл в сила съдебен акт, потвърден по реда на инстанционния контрол. В тези случай искът следва да се предяви и разглежда по общия исков ред ведно с всички произтичащи от това правни последици.

Твърди, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел настъпила предсрочна изискуемост на вземането на ищеца. В конкретния случай представената по делото нотариална покана не е достигнала до кредитополучателя по предвидения в закона /чл. 47, ал. 1 и 3 ГПК/ и в т. 18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ред. Това обстоятелство е установено между страните с влязъл в сила съдебен акт - разпореждане от 16.08.2018г. постановено от СРС, 69, състав по ч.гр.д.№ 45 623/18г. потвърдено с определение от 06.12.2018 г. постановено по в. ч. гр. дело №12 480/2018г. по описа на СГС, ГО, ЧЖ, II Състав. Извън изложеното обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, вкл. и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие 2 от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. В представената по делото нотариална покана не се съдържа изявление, че кредиторът ще счита целия кредит за предсрочно изискуем от датата на получаването й. Изявлението е, че кредиторът вече счита целия кредит за предсрочно изискуем и то от дата предхождаща съставянето на нотариалната покана - от 19.08.2014г. Нотариалната покана е представена пред нотариуса на 04.04.2018г. Искането на ищеца исковата молба да се счита за уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост не следва да се уважава, защото е в противоречие със задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди още, че исковата молба не съдържа изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Моли решението да бъде обезсилено, а в условие на евентуалност – отменено, а исковете – отхвърлени изцяло.

Въззиваемата страна „УниКредит Булбанк” АД оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че ИМ е предявена по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, след като с Разпореждане от 16.08.2018г. по ч.гр.д. 45623/2018г. на СРС, 69 състав, потвърдено с Определение от 06.12.2018г. по в.ч.гр.д.12480/2018 г., на СГС, ГО ЧЖ II състав, е отхвърлено изцяло искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу Д. П. К.. Съгласно чл.415 ГПК, съдът дава указания към заявителя, че може да предяви иск (осъдителен) за вземането си в случай на отказ за издаване на заповед за изпълнение. Нормата е приета с изменения на ГПК от 2017 г. и цели процесуална икономия и баланс между интересите на кредиторите и длъжниците. За това свидетелства и обстоятелството, че от държавната такса за исковото дело се приспада таксата за неуспешно приключилото заповедно производство. Видно от петитума на ИМ е направил искане за осъждане на ответника, а не за установяване на вземането. Следователно погрешно жалбоподателката е квалифицирала исковата претенция по чл.422 ГПК, като счита предявеният иск за установителен. Въз основа на това твърди недопустимост на решението, без да отчита предмета на делото.

На второ място посочва, че безпротиворечиво в практиката на ВКС се преима, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (Решение № 139 от 05.11.2014 год. по т.д.№ 57/2012 год. на I т.о. на ВКС, Решение № 114 от 07.09.2016 год. по т.д.№ 362/2015 год. на II т.о. на ВКС и Решение № 198 от 18.01.2019 год. по т.д.№ 193/2018 год. на I т.о.). Примема се още, че формата на това изявление за предсрочна изискуемост може да е писмо/уведомление, нотариална покана, както и чрез исковата молба. Следователно уведомлението на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договора за банков кредит може да бъде инкорпорирано в исковата молба, стига волеизявлението на кредитора да е възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и задълженото лице.

Следвайки изложеното в исковата молба конкретно са посочени длъжникът, заедно с неговите индивидуализиращи белези, размерът на задължението, представен чрез подробна разбивка по суми и периоди, както и основанието на процесното вземане, а именно 3 сключения Договор за банков кредит № 1230 от 13.10.2006 г., както и сключените към него Анекс № 1 от 04.04.2007 г. и Анекс № 2 от 04.09.2008 г. Затова с връчване на препис от ИМ волеизявлението е достигнало до знанието на ответницата, а кредитът е станал предсрочно изискуем.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.430 ТЗ вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Исковата молба е предявена по реда на чл.415 ал.1 т.3 ГПК, след като с Разпореждане от 16.08.2018г. по ч.гр.д.№ 45623/2018 г. на СРС, 69 състав, впоследствие потвърдено с Определение от 06.12.2018г. по в.ч.гр.д.№ 12480/2018г., на СГС, ГО ЧЖ II състав, е отхвърлено изцяло искането на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Д. П. К., ЕГН **********. Ищецът УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД твърди, че сключил с ответницата договор за кредит № 1230/13.10.2006г. за сумата от 140 000 евро, която следвало да бъде върната с месечни анюитетни вноски до 15.10.2021г. В чл.16 от договора са посочени условията, при които кредитът става предсрочно изискуем. На 04.04.2007г. между страните е сключен анекс № 1, с който, поради частично погасяване в размер на 5000 евро, размерът на отпуснатия кредит е намален на 135 000 евро. Всички останали условия по договора запазили действието си. На 04.09.2008г. между страните е сключен анекс № 2, с който, поради частично предсрочно погасяване на кредита в размер на 10 000 евро, размерът на отпуснатия кредит е променен на 116 856.12 евро и учредената в полза на кредитора договорна ипотека е частично заличена. Всички останали условия по договора запазват действието си. Ответницата не е погасила седем вноски за периода 15.02.2014г.- 15.08.2014г. за главница и възнаградителна лихва, а една от вноските за възнаградителна лихва за последващ период 15.08.2014г. -19.08.2014г. била заплатена частично. Към 19.08.2014г. по кредита била натрупана неплатена редовна лихва /при конверсия „Биохим“/ в размер на 337.83 евро, която по своя характер представлява договорна /възнаградителна/ лихва.

Разликата в наименованието й произтичала от промяната на банковата система, предвид осъществено вливане на „Булбанк“ АД в „Уникредит Булбанк“АД през 2007г. Поради неиздължаване в срок на дължимите суми по кредита била начислена лихва върху просрочена главница в общ размер от 36 219.97 евро и наказателна лихва при просрочие в общ размер от 6 928.62 евро. С оглед неизпълнение на задълженията по договора за кредит, съгласно чл.16.1 и чл.16.1.1 от договора, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 19.08.2014г., за което изпратила нотариална покана до ответницата. В случай, че съдът приеме, че нотарилната покана не е била надлежно връчена на ответницата, заявява, че с получаването на препис от исковата молба тя следва да се счита за уведомена за настъпване на предрочната изискуемост на кредита. Твърди, че към 10.07.2018г. ответницата има следните непогасени задължения по договор за банков кредит № 1230/13.10.2006г. и 4 анексите: 80 721,75 евро/главница/; 2 949,56 евро/договорна лихва за периода от 15.02.2014г. до 19.08.2014г./; 36 219.97 евро/ лихва върху просрочена главница за периода 15.02.2014г.10.07.2018г./; 6 928,62 евро/наказателна лихва при просрочие за периода 15.02.2014г.10.07.2018г./; 337.83 евро - редовна лихва при конверсия към 19.08.2014г.; 688.88 лв. разходи по подновяване на ипотека, обезпечаваща кредита; 970.20 лв. - разходи за застраховка. За посочените суми ищецът подал заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение, но с разпореждане от 16.08.2018г. по чгр.д. № 45623/2018г. на СРС заявлението е отхвърлено. Затова моли съда да осъди ответницата да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2018 г. до окончателното изплащане и направените разноски