Решение № 72 от 07.05.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. о. с., I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Е. Г. С. като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600636 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК С Присъда № 14 от 17.07.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 30/2023 г., по описа на РС – Е. П., състав на посочения съд е признал подсъдимия Н. К. Н. за виновен в това, че на 13.01.2023г., около 14.55ч., в **********, по ул. ,К. п." с посока на движение към ул. „Ч.", управлявал моторно превозно средство товарен автомобил марка „Фолксваген" модел „Т.", с номер на рама *********** и рег. № *******, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № *-0262000290/19.09.2022 г., влязло в законна сила на 12.10.2022 г., за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказанията „лишаване от свобода“ за срок от три години и „глоба“ в размер на 1000,00 лева.

С определение от 30.11.2023 г., по реда на чл. 306 НПК първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за режима, при който следва да се изтърпи така наложеното с горепосочената присъда наказание „лишаване от свобода“, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС е определил първоначален „строг режим“.

Срещу така постановената присъдата е подадена въззивна жалба, в която 1 същата се се атакува като неправилна, незаконосъобразна и необоснована.

Според изложеното решаващите изводи на първоинстанционния съд не кореспондирали със събраните по делото доказателства. О9тправена е и критика към аналитичната дейност на състава на РС – Е. П.. По същество е отправено искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова въззивна, с която подсъдимият Н. да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

В допълнение към въззивната жалба (изпратено от упълномощения в последствие адвокат на подсъдимия Н. – а. С. от САК) се твърди, че правата на подсъдимия са били нарушени, доколкото не бил призован редовно и уведомен по надлежния ред за проведеното открито заседание, в което е постановена обжалваната присъда. В тази връзка се посочва, че била препятствана възможността му да се защити, като представи допълнителни новооткрити доказателства (записи от камери), потвърждаващи неговата невинност. Въпреки това нито от защита, нито лично от подсъдимия Н. не се заявяват искания за събиране на доказателствата от въззивния съд.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение оспорва подадената жалба, като счита същата за неоснователна и пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Защитата на подсъдимия Н., в лицето на а. Г. (упълномощен на 24.03.2025 г.) поддържа жалбата, като акцентира, че в първоинстанционното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на процесуалното право на защита на подсъдимия. В тази връзка поддържа, че подсъдимият Н. не е присъствал на проведеното на 17.09.2023 г. открито заседание на РС – Е. П., не е бил и представляван, като се е явил в съда в по-късен момент, за да представи доказателства за възникнали здравословни проблеми, но от съда са отказали да приемат молбата му и са му заявили, че вече е осъден. Също така защитникът посочва, че в проведеното заседание подсъдимият е бил лишен от възможността да задава въпроси на разпитаните по делото свидетели – Е. В. В. и М. Е. В., като видно от протокола само един от тях е бил разпитан пред първоинстанционния съд, а именно – свидетелят Е. В..

На следващо място защитникът застъпва тезата, че изготвения АУАН не е подписан от подсъдимият Н., т.е. не отговаря на обективната истина и представя подробна фактология на случилото се. Също така излага становище, че полицейските служители в града имат негативно отношение към подсъдимият Н., поради което действията им били предубедени.

В заключение, според защита деянието не било доказано по безспорен начин, а наложените наказания, определени в максималните размери, не отговарят на обществената опасност на подсъдимия Н..

Подсъдимият Н. К. Н. пред въззивния съд се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума заявява желанието си делото да бъде върнато за ново разглеждане .

С. о. с., след като обсъди доводите във въззивната жалби, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с чл. 314 НПК, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна, като съображенията 2 за това са следните:

Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Н. К. Н., ЕГН **********, е бълагарин, с българско гражданство, със средно образование, разведен, безработен и с настоящ адрес: с. Г. М., общ. Ул. „*****“ № **, общ. Г. М., обл. С..

Подсъдимият е многократно осъждан (23 предходни осъждания, съгласно справката му за съдимост), като единадесет пъти за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и три пъти за престъпления по транспорта, които не влияят върху правната квалификация на настоящото деяние.

Също така подсъдимият Н. не притежава свидетелство за управление на МПС, считано от 20.10.2014 г., когато е изтекла валидността на издаденото му СУМПС №********. От 29.08.1998 г. до датата на деянието (а и след това) е наказван по административен път редица пъти за нарушения на ЗДвП.

С Наказателно постановление № *-0262-000290/19.09.2022г. на подсъдимият Н. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 150А, ал. 1 ЗДвП, за това, че на 28.08.2022 г., в 21.10 часа в гр. Е. П., ул.“К . О." в посока на движение към ул."К.", е управлявал мотоциклет "Кавазаки 500" с РАМА: *****, без да е правоспособен водач. Наказателното постановление е било връчено лично на подсъдмия Н., не е обжалвано и е влязло в сила на 12.10.2022 година.

На 13.01.2023 г., около 14:55 часа, в **********, свидетелите В. и Н. полицейски служители в РУ - Е. П., в изпълнение на задълженият си по обезпечаване на сигурността и осигуряване на безопасността на движението на територията на РУ – Е. П., спират за проверка син товарен автомобил с марка „Фолксваген" модел „Т.", с номер на рама *********** и рег. № ******* и водач - подсъдимият Н. К. Н.., който не представя валидно СУМПС.

След извършена справка свидетелите установяват, че подсъдимият Н. не е правоспособен и вече е бил наказван по административен ред за това, че управлява МПС без съответното свидетелство, като от влизане в сила на предходното наказателно постановление не е изтекъл едногодишен срок.

Поради това свидетелят В. съставя на подсъдимия АУАН № 028303/13.01.2023 г., подписан от подсъдимия без възражения.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите полицейски служители Н. и В., както останалите писмени доказателства – АУАН № 028303/13.01.2023 г., НП № *-0262-000290/19.09.2022 г., Справка за нарушител водач и справка за съдимост на подсъдимия Н..

След като извърши самостоятелен анализ на всички доказателствени материали по делото – поотделно и в тяхната взаимовръзка, въззивният съд 3 констатира, че те са еднопосочни и безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на деянието, както и неговото авторство. В тази връзка безспорно се установява, че при извършената проверка на 13.01.2023 г., подсъдимият Н. не е представил валиден документ удостоверяващ правоспособността му да управлява МПС, като с предходно издаденото му Наказателно постановление № *-0262-000290/19.09.2022 г., влязло в законна сила на на 12.10.2022 г., е бил наказан по административен ред за същото деяние. На практика това се явяват всички факти, подлежащи на доказване в настоящото наказателно производство, с оглед повдигнатото обвинение, като предвид установеността им, въззивният съд достигна до единствения и категоричен извод за наличие на съставомерните признаци на деянието от обективна и субективна страна.

С оглед доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба и в съдебното заседание, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, настоящият въззивен състав намира за необходимо да посочи следното:

Не могат да бъдат споделени оплакванията на защита за нарушение правата на подсъдимия Н.. Напротив – както първоинстанционния, така и въззивният съд са положили усилия в максимална степен правата на подсъдимия Н. да участва и да бъде представляван по делото да бъдат защитени. Именно поради това делото е многократно отлагано, като в голямата си част повод за това е именно поведението на подсъдимия Н.

(неявяване в насрочени заседания и неизпълнение на указания на съда, молби за предоставяне на служебна защита и последващи откази от нея, упълномощаване на различни защитници и предоставяне на срок за запознаването им с делото). Следва да се посочи, че предвид цялостното поведение на подсъдимия Н. в съдебната фаза, може да се заключи, че същият умишлено цели процесът да бъде забавен, което по мнение на настоящия състав е проява на недобросъвестност. Също така невярно е поддържаното от защита твърдение, че подсъдимият е нередовно призован за откритото заседание проведено на 17.07.2023 г., в което е постановена обжалваната присъда. Видно от протокола от проведеното предходно заседание на 06.07.2023 г., в което подсъдимият се е явил лично, същият е редовно уведомен за отлагането на делото и за датата и часа, на която е насрочено следващото заседание. Към посочения момент не е било налице нито едно от основанията, посочени в чл. 94 НПК за задължителна защита, т.е. без значение за правата на подсъдимия е и обстоятелството, че същият не е бил представляван от защитник в заседанието на 17.07.2023 година. Изложеното от защитника, че подсъдимият Н. се е явил пред съда в един по-късен момент, остава доказателствено неподкрепено, като в тази връзка настоящият състав намира, че в случай че действително подсъдимият разполага с доказателства за влошеното си здравословно състояние, то е следвало същите да бъдат представени във въззивното производство. Такива доказателства обаче не са представени, а и подобни твърдения не са били изложени нито във въззивната жалба, нито в последващ момент във въззивното производството, а едва в хода на съдебните прения, което според настоящия състав представлява единствено опит на защитника да изгради една, макар и несъстоятелна, защитна теза на своя подзащитен.

4

Неподкрепена от доказателствата по делото е изложената от защитника фактическа обстановка, според която подсъдимият Н. се е намирал извън товарния автомобил, когато полицейските служители са поискали документите му за проверка. В тази връзка по делото няма събрано нито едно доказателство, от което дори и косвено да се установи, че подсъдимият Н. не е управлявал към момента на проверката. Тук е мястото да се отбележи и обстоятелството, че при разпита си като обвиняем в досъдебното производство подсъдимият Н. е признал вината си и е поискал сключване на споразумение с прокуратурата, след което в съдебната фаза не е давал обяснения. Разбира се право на всеки подсъдим е да дава или не обяснения, съответно да промени защитната си теза, като съдът следва да цени изложеното с оглед всички събрани по делото доказателства. Както бе посочено, в случая доказателства, които да оборят обвинителната теза не се събраха.