Решение № 3425 от 07.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3425 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330118625 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД срещу Р. Д..

Твърди се, че е сключен договор за банков кредит за сумата от 8000 лв, като правоотношението възникнало с договор за овърдрафт от 10.06.2021 г., и продължено с договор от 09.06.2022 г., с идентични параметри и срок на действие до 09.06.2023 г. Кредитополучателят усвоил одобрения овърдрафт изцяло и дори превишил одобрения лимит. Страните уговорили възнаградителна лихва, при неиздължаване на която същата се отнасяла като част от кредитния лимит, а ако е усвоен изцяло – като неразрешен овърдрафт.

Уговорено било и обезщетение - неустойка за забава в размер на законната лихва върху просрочените суми за главница и лихва. Настъпил крайният падеж на договора, като банката моли да бъде осъден ответникът да плати неизплатените по договора суми както следва: 8000 лв. - главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба; 1060,46 лв. - неразрешен овърдрафт, 441,76 лв. - договорна лихва за периода 09.06.2023 - 12.12.2023 г., сумата 505,22 лв. - неустойка за същия период.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Оспорва да са отпуснати кредити, а при евентуалност твърди, че са нарушени нормите на ЗЗП, не са представени общи условия на ответника и същият не е запознат с тях.

Ответникът оспорва изискуемостта на кредитите, размера на вземанията, счита, че размерът на лихвите нарушава потребителските права на ответника.

Възразява за прекомерност на неустойката и изтекла погасителна давност на всички вземания. Моли да се отхвърлят исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателства по делото и закона, прие следното:

1

Предявени са искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 79 и чл.

92 ЗЗД, за основателността на които следва да са реализирани следните юридически факти: сключване на двата договора, които да са действителни , усвояването на заетата сума, наличието на писмена уговорка за възнаградителна лихва, настъпване на падежа на задълженията, забава на длъжника, уговорки относно неразрешен овърдрафт и неустойка, предоставияне на потребителя по разбираем начин ОУ и съгласие на същия с тях.

От представените писмени доказателства и СГрЕ се установява сключването на два договора за овърдрафт между страните от 10.06.2021г. и от 09.06.2022г. Съгласно чл.11.2 от всеки от двата договора при неплащане на дължимата възнаградителна лихва, тя се отнася като усвоена част от разрешения кредитен лимит или като неразрешен овърдрафт. Съгласно чл.10.2.5 от всеки от двата договора при отказ от договора потребителят заплаща лихвата от усвояване на кредита до връщане на главницата, като лихвата се изчислявала на базата на уговорения в договора лихвен процент.

Липсва информация за конкретния размер на лихвения процент на ден, нито как се изчислява. Такава информация липсва и в СЕФ и в приложените Общи условия.

Въз основа на така установените факти, съдът счита, че сключените между страните договори са недействителени, тъй като не съдържат вярно отразяване какъв е размерът на кредита, нито съдържат лихвения процент на ден при отказ от договора. С това се нарушава чл.11, ал.1, т.7 и т.20 от ЗПК и на основание чл.22 ЗПК, договорите са недействителни.

В първоначално сключения договор от 10.06.2021г. и следващия от 09.06.2022г., както и в Общите условия липсва информаия за лихвения процент на ден, а само е посочено, че той се изчислява на база на уговорените в договорите лихвени проценти. Тази информация не изпълнява изискванията на закона, който предвижда ясно посочване размера на лихвения процент на ден, а не - оставянето на потребителя да го изчислява.

Във всеки договор е посочен кредитен лимит от 8000 лв., но той не отговаря на реалния паричен ресурс, който потребителят ползва. Между страните има уговорка, че неплатената част от възнаградителната лихва се счита за усвоен кредитен лимит. Тази уговорка означава, че кредитният лимит не е 8000 лв., а по-малка сума, получена след приспадане на задълженията за възнаградителна лихва от размера на кредитния лимит. По този начин потребителят бива заблуден за реалния паричен ресурс, който получава.

Отделно от това, клаузата на чл.11.2 от двата договора е нищожна на собствено основание, защото води до капитализиране на лихви и до по-голяма печалба за кредитора, вкл. чрез олихвяване с възнаградителна лихва на капитализираната лихва, както и с лихвата за забава по чл.5.4 от Договора, която се начислява върху възнаградителна лихва, ако с нея се превиши кредитния лимит съгласно чл.11.3 от Договора. От изброените клаузи на договора може да се направи извод, че договорът изобщо не би се сключил без клауза на чл.11.2 от Договора, доколкото без нея кредиторът би се лишил от 2 сериозна печалба от възнаградителни лихви, вкл. капитализирани, и лихви за забава, чието плащане е поставено като основа за револвирането на кредита.

Ето защо договорите, на които се основават вземанията и в частност договорът от 09.06.2022г., са недействителни както на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.7 и т.20 ЗПК, така и на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД.

На основание чл.23 ЗПК, не се дължат вземанията за наказателна и възнаградителна лихва, нито за неразрешен овърдрафт. Впрочем, последните две не се дължат и на собствено основание. Възнаградителната лихва се претендира след падежа на договора, след която дата не се дължи възнаградителна лихва, а неразрешеният овърдрафт е основан на нищожна клауза, доколкото същият може да се формира от капитализирани лихви.

На основание чл.23 ЗПК на присъждане подлежи само чистата стойност на кредита, или реално получените от потребителя суми – това е сумата от реални транзакции в размер на 8977,62 лв. (съгласно заключението по ССЕ), намалена с платените от потребителя суми от 1093,79 лв. и 218,34 лв. (отново съгласно заключението на ССЕ, на което се дава вяра). Така неплатеният остатък от чистата стойност се равнява на 7665,49 лв. Неоснователно е възражението за погасяване по давност, тъй като първата от сумите е усвоена през 2022 г. съгласно заключението на ССЕ, а давността е 5 години и не е изтекла.

За тази сума искът ще се уважи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.12.2023г., до окончателното плащане, а за останалите суми подлежи на отхвърляне.

При този изход от спора право на разноски има ищецът, съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът е сторил следните разноски: 420 лв. за държавна такса, като е останал задължен и следва да доплати 50 лв. по сметка на съда, 760 лв. за особен представител, 300 лв. за ССЕ и 936,48 лв. за адвокатски хонорар. По съразмерност следва да се присъдят 306,62 лв. за държавна такса, 582,14 лв. за особен представител, 229,79 лв. за ССЕ и 717,32 лв. за адвокатски хонорар.

Съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът следва да плати сторените по делото разноски за СГрЕ от 160 лв., които бяха за сметка на съда, а именно – дължима е сумата 37,44 лв., която следва да се присъди в полза на Бюджета на съда.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. Д. ***, гражданин на ***, роден на *** г., с *** , да плати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, с ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, по предявения от дружеството иск с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, сумата в размер на 7665,49 лв. – неплатен остатък от чистата стойност на кредита по Договори за овърдрафт № *** от 10.06.2021 г. и № *** от 09.06.2022 г., на основание чл.23 3

ЗПК, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 15.12.2023г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претенцията от 8000 лв. – главница по кредита.

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.430, ал.2 ТЗ, чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за осъждането на Р. Д., ЛНЧ ***, да плати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, с ЕИК 831919536, следните вземания по Договори за овърдрафт № *** от 10.06.2021 г. и № *** от 09.06.2022 г.: сумата от 1060,46 лв. – неразрешен овърдрафт; сумата от 441,76 лв. – договорна лихва за периода от 09.06.2023 г. до 12.12.2023 г.; сумата от 505,22 лв. – неустойка за периода о т 09.06.2023 г. до 12.12.2023 г.

ОСЪЖДА Р. Д., ЛНЧ *** да плати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК 831919536, разноски, както следва: 306,62 лв. за държавна такса, 582,14 лв. за особен представител, 229,79 лв. за ССЕ и 717,32 лв. за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК 831919536, да плати на Държавата, в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на РС Пловдив, сумата от 50 лв. за държавна такса и сумата от 37,44 лв. – разноски за експертиза.

УКАЗВА на ответника, че може да плати сумите, за които е осъден по следната банкова сметка:

Титуляр: „УниКредит Булбанк“ АД IBAN: ***

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4