Решение № 49 от 30.01.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Несебър, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Сл. П. при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Петър Сл. П. Гражданско дело №

20252150100950 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от Кодекса на труда.

Ищецът С. С. С. с ЕГН **********, постоянен адрес: град Б., ж.к. М.Р., блок ***, вх.*, ет.*, ап.7, твърди в исковата молба, че на 28.05.2025г. е сключила трудов договор със „С.Б. р.х.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град С., улица Л.**, етаж 3, по силата на който трудов договор тя е приела и е изпълнявала длъжността „Управител на ресторант“, с място на работа хотел „И.П.“, к.к. Слънчев бряг, на пълен 8часов работен ден. Трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 07.06.2025г., със Заповед № 2213 от 06.06.2025г., издадена от ответника, но в която като основание за прекратяването той е посочил: по взаимно съгласие. Отрича между страните по правоотношението да е постигано взаимно съгласие за неговото прекратяване, поради което прекратяването се явявало незаконно, а заповедта на работодателя е антидатирана. Ищцата посочва, че на 09.06.2025г. докато е била на работа се е почувствала зле здравословно, а на следващия ден по тази причина тя не е успяла да се яви на работа. Снабдила се е с болничен лист на 11.06.2025г., когато е била на преглед, издаден за временна неработоспособност за времето от 10-и до 16-и юни 2025г. За издаването на болничния лист тя е съобщила веднага на работодателя си. Твърди, че на 12.06.2025г. е била повикана да се яви на местоработата й, на което тя се е съгласила независимо, че е била в отпуск по болест, и където е била принудена да подпише предоставената й предварително изготвена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение, със съдържанието на който документ тя се е запознала по- 1 късно. Отбелязва, че издаденият от работодателя й документ – заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение, не е бил предшестван от отправяне на предложение от едната от страните по трудовия договор за прекратяването му по взаимно съгласие, което да е било прието от другата страна, като заповедта само констатира този завършен фактически състав и проведена процедура. Подписването от страна на ищцата на заповедта удостоверявала единствено получаването на документа, но не и воля за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, което означава, че тази заповед е незаконосъобразна, както е незаконосъобразно и уволнението на ищцата. Моли уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.

В отговора на исковата молба, подаден от ответника „С.Б. р.х.“ ЕООД, се изразява становище за допустимост на исковете, но оспорва същите като неоснователни. Не оспорва твърденията на ищцата за сключен между страните на 28.05.2025г. трудов договор със срок до 01.10.2025г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „Управител на ресторант“, както и че трудовото й правоотношение е било прекратено със заповедта, издадена на 06.06.2025г. Основанието за прекратяването е било по взаимно съгласие между страните, като оспорва твърденията в исковата молба, счита ги за неверни, твърди, че на 05.06.2025г. ищцата е подала молба за освобождаването й по чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Моли за отхвърляне на исковете.

Ищцата не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен от нея адвокат, който заявява, че поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявените искове. В представените писмени бележки посочва, че ищцата не и изявявала воля за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника по взаимно съгласие, като подчертава, че подписът й, положен на заповедта за прекратяването, удостоверява единствено връчването на тази заповед, но не може да се отъждестви с изявяване на воля за прекратяването на трудовия договор на това основание, нито изразява съгласие с предложението на работодателя. Подписът й в случая удостоверява единствено връчването на заповедта на работодателя. Твърди също, че не е установено кога е съставена и подписана молбата за прекратяване на трудовото правоотношение, като не изключва подписът на ищцата върху тази молба да е положен още при сключването на трудовия договор. В случая обаче не е установено писмено волеизявление на ищцата, предхождащо издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което фактическия състав на прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие не е завършен. Описаната в исковата молба фактическа обстановка се доказала от показанията на свидетеля С.С., които пък изключват намерение у ищцата до 12.06.2025г. тя да напуска работата си и то малко след като е била назначена. Затова изводът, който се налага е, че напускането й е било изцяло по волята на работодателя, спрямо нея е била упражнена принуда, отправени са й били заплахи за да подпише заповедта. Свидетелят Л.С. сам заявява в показанията си, че негова е била инициативата ищцата да преустанови да работи, като изтъква и причини за това. Отчита обаче противоречивите твърдения на този свидетел с показанията на свид. З.Д., включително 2 и за този факт. Така ответникът не е успял да докаже законосъобразното упражнение на правото си да уволни работника/служителя. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответното дружество се представлява от процесуален представител, който заявява, че оспорва исковете и че поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Уточнява позицията на ответника, според която ищцата е била на работа до 05.06.2025г., когато е подала молба за напускане по взаимно съгласие, а след тази дата тя не е била на работа. Явила се е в хотела заедно с баща си на 12.06.2025г. след покана от страна на управителя да освободи стаята от хотела, в която е била настанена, като изнесе оттам вещите си. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни, тъй като недоказани по делото са останали твърденията за оказан спрямо ищцата натиск или за извършени спрямо нея принудителни действия, включително и при подписване на молбата за прекратяване на трудовия договор, която молба е доказано, че е подписана от нея.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Трудовото правоотношение между ищцата и ответника „С.Б. р.х.“ ЕООД е възникнало на 28.05.2025г. въз основа на сключен в к.к. Слънчев бряг срочен трудов договор (чл.68, ал.1, т.1 от КТ), като срокът на договора е 01.10.2025г. Според този трудов договор № 2404/28.05.2025г. ответникът, в качеството му на работодател, е възложил, а ищцата, в качеството й на работник, е приела да изпълнява длъжността „Управител ресторант“, с място на работа к.к. Слънчев бряг – Хотел „И.П.“, като уговореното основно месечно трудово възнаграждение, което ответникът-работодател е следвало да й заплаща, възлиза на сумата в размер на 3 608 лева, при пълен 8-часов работен ден.

Ищцата е постъпила на работа на 28.05.2025г. според уговореното в трудовия договор, като съгласно отчетните форми за явяването/неявяването на работа тя е полагала труд до 06.06.2025г. включително (в който последен ден е отчетен пълен 8-часов работен ден).

От справката от НАП се установява, че работодателят е заявил, че трудовото правоотношение със С. С. С. е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие, считано от 07.06.2025г., но и от тази справка, наред с останалите доказателства по делото, не се установява кога е подал уведомлението за прекратяването.

От показанията на свид. С.Х.С. – баща на ищцата, се установява, че ищцата му се е обадила на 10.06.2025г. за да му съобщи, че не се чувства добре здравословно, по която причина го е помолила да я вземе от работа и да я заведе на медицински преглед.

На 10.06.2025г. С. С. е посетила лекар – специалист по пневмология и фтизиатрия, като в издадения от този лекар – Филипина Фарахт, в 17:00 часа на 10.06.2025г.

Амбулаторен лист е посочена основна диагноза: Остър бронхит, неуточнен.

На следващия ден – 11.06.2025г., ищцата се е снабдила и с болничен лист, с който й е предписано домашно лечение за периода от 10.06.2025г. до 16.06.2025г. включително.

3

Същия ден болничният лист е бил изпратен по електронен път на свидетеля Л.С. С.. По повод на този изпратен изпълнителен лист, свид. Л.С. се е обадил на ищцата да се яви на работа за да освободи стаята в хотела, в която е била настанена и предоставена да ползва по време на действие на трудовия договор.

На 12.06.2025г. ищцата е пристигнала в хотела, като отново е била доведена от баща й с автомобила му, тъй като ищцата не е разполагала със собствен транспорт.

Спорен между страните въпрос е кога ищцата е подписала молбата за освобождаване от работа – дали това се е случило на 05.06.2025г., която е и посочената в молбата дата на подаването й, и за която твърди свид. З.Д., дали това е било на следващия ден – 06.06.2025г., според твърденията на свид. Л.С., или това се е случило на 12.06.2025г., както твърди самата ищца.

Това обстоятелство не бе категорично установено по делото. Свид. Л.С. твърди, че молбата за прекратяване на трудовия договор и заповедта за прекратяване на трудовия договор са съставени и подписани в един и същи ден и че това е било 06.06.2025г., петък, като неговия брат – А. С., който е законният представител на „С.Б. р.х.“ ЕООД, не е участвал в този процес, той не се е намирал в този ден на територията на комплекса. Свид. Л.С. няма обяснения за това как в този случай А. С. е подписал заповедта за прекратяване на трудовия договор, като допуска този документ да е подписан предварително от него. Същевременно обаче свид. Л.С. твърди, че е предложил на ищцата да подаде молба за напускане в същия този ден – петък, 06.06.2025г., на което предложение тя веднага се е съгласила, което е наложило свид. З.Д. за подготви молбата и заповедта, която заповед обаче въпреки отсъствието на А. С., е била подписана от последния.

Следва да се отбележи, че показанията на свид. З.Д., също разпитана по искане на ответната страна, са в пълна противоположност на показанията на свид. Л.С.. Това е така, защото свид. Д. твърди, че С. С. сама е решила да напусне, и независимо, че е била нервна и се е държала лошо с персонала, закъснявала е за работа, се е обърнала към нея и към свид.

Л.С. – управителя на хотела, за да им заяви намерението си за напускане. А когато свид. Л.С. е чул, че С. С. е искала да напуска работа, той й е казал да си помисли и ако може да не напуска, че никой не е искал тя да напуска, напротив всички са искали тя да остане, въпреки конфликтите й с персонала

Основно разминаване в показанията на тези двама свидетели се явява твърдението на свид. Д., че С. С. е подала молбата си за напускане на 05.06.2025г. (четвъртък), като на 06.06.2025г. (петък) тя не се е появявала на работа, а заповедта е била подписана от нея на 07.06.2025г. (събота), когато й е била връчена. Свид. Л.С. твърди точно обратното, че на 06.06.2025г. (петък) ищцата е била в хотела, в този ден тя е подписала и молбата за напускане и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а в събота (07.06.2025г.) и неделя тя не е била на работа и въобще в хотела.

Свид. Д. твърди, че на 07.06.2025г., когато на ищцата е била връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, последната е пристигнала в хотела заедно с 4 баща си – свид. С., да са изнесат багажа й, докато и свид. С. и свид. Л.С. твърдят, че багажът й е взет на 12.06.2025г., когато вече свид. С. и свид. Д. са знаели, че ищцата се е снабдила с болничен лист.

По тази причина съдът не кредитира показанията на свид. Д. и въз основа на тях съдът не може да приеме за доказани никакви факти. Показанията й съвпадат само с обстоятелството, че ищцата С. С. не е изписала в текста на молбата си датата „06.06.2025г.“ като дата, от която трудовото й правоотношение да се счита прекратено, съответно тази дата е написана от свид. Д.. Тя обаче не заявява кой е изписал текста в молбата „05.06.2025г.“, посочена като дата на подаването й. Категорично е установено, включително и от отчетните форми за явяване/неявявяне на работа, че на 06.06.2025г. ищцата се е намирала в хотела, поради което твърдението на свид. Д. за обратното противоречи на целия доказателствен материал.